По-силният ръст на икономиката предстои

По-силният ръст на икономиката предстои | StandartNews.com

Кристофор Павлов, главен икономист за България на Уникредит

Икономиката на България е на път да отчете през 2018 г. най-високия темп на растеж от световната финансова криза насам. Растежът ще запази своята устойчивост благодарение на нарастването на доходите, увеличаването на задлъжнялостта в сектора на домакинствата и съживяването в строителството на жилища в комбинация с по-голямото усвояване на средства от ЕС, което ще подпомогне
инвестициите.

Ревизия на растежа до 4%

Данните за икономическата активност за първите 4 месеца от 2018 г. се оказаха по-слаби, отколкото очаквахме. Този сигнал беше потвърден и от данните за БВП за първото тримесечие на 2018-а, които показаха ръст от 0.9% на тримесечна и 3.6% на годишна база, което се оказа под нашата прогноза за увеличение от 1.2% на тримесечна и 3.9% на годишна база. Тази новина, в комбинация с по-високата прогноза за цените на суровия петрол, която е част от ревизирания ни глобален сценарий, доведе до низходяща ревизия в прогнозата ни за растежа. Сегашните ни очаквания са за реален ръст на БВП от 4.0% на годишна база през 2018 г. (при 4.4% преди) и 3.9% на годишна база през 2019 г. (при 4.2% преди). Независимо от тази низходяща ревизия, нашата прогноза за динамиката на БВП остава над консенсуса (3.7% за 2018 и 3.4% за
2019 г.). Не очакваме значителна промяна в резултатите на инвестициите и нетния износ спрямо предишната ни прогноза. Растежът на индивидуалното потребление, от друга страна, се очаква да се окаже малко по-слаб, тъй като разполагаемият доход ще нараства по-бавно поради по-високите цени на суровия петрол и негативното им отражение върху цените.

Пазар на труда

Ситуацията на пазара на труда продължава да се подобрява. Нормата на безработицата се сви до 5.7% през първото тримесечие (сезонно изгладени данни) благодарение на благоприятната комбинация от 16% спад на
годишна база в броя на безработните (до едва 189 хил. души или близо до историческия минимум от 178 хил. души, отчетен през четвъртото тримесечие на 2008) и солиден ръст от 2.1% в броя на заетите. Икономиката създаде 63 хил. работни места повече през първото тримесечие спрямо година по-рано, които бяха почти равномерно разпределени
между експортно-ориентираните сектори на преработващата промишленост, транспорта и изнесените бизнес услуги, от една страна, и ориентираните към вътрешното търсене, бързо растящи сектори на строителството и управлението на недвижими имоти. Окуражаващо е, че значителна част от новите работни места представляват добре платени позиции в сектора на изнесените бизнес услуги, чиято значимост продължава да нараства. Същевременно, средната месечна заплата нарасна със 7.1% на годишна база през първото тримесечие, по-бавно от двуцифрените темпове на растеж през четвъртото на 2017 (10.6%) и третото (10.2%), както и отчетения през второто номинален ръст от 9.1% годишно. Очакваме през 2018 г. нормата на безработицата да достигне средна стойност от 5.4%, което би било и най-ниското равнище от 1989 г. насам.

Инфлацията

През април потребителската инфлация се забави до 2.0% годишно, след пик от 3.0% през ноември 2017 г. Това забавяне беше почти изцяло движено от волатилни компоненти, като цените на храните, които се забавиха до 1.2% през април 2018 г., при 4.9% ръст през ноември 2017 г. Същевременно, базисните цени се ускориха до 2.3% на годишна база през април, което е и най-високото ниво за последните 5 г. Въпреки че причините за това повишение все още не са напълно ясни, тази динамика изглежда е движена от еднократни фактори, като увеличение на цените на телекомуникационните услуги и цените за
настаняване, в допълнение към бавно нарастващия инфлационен натиск, предизвикан от постепенното намаляване на свободния производствен капацитет в икономиката.
Очакваме инфлацията да продължи своята постепенна възходяща тенденция, като достигне средна стойност от 2.7% през тази година.
По-голямата част от ускоряването на инфлацията през тази година се очаква да дойде като резултат от по-високите цени в енергетиката и по-конкретно, тези на суровия петрол.

Фискалната политика

Провежданата икономическа политика ще бъде насочена да продължи да оказва подкрепа на
кандидатурата на България за приемане в евро зоната. Правителството продължава да провежда много консервативна фискална политика, която е на път да доведе до излишък от порядъка на 0.4% от БВП през 2018 г., малко под този от 0.9% от БВП, отчетен през 2017 г. по методологията ESA 2010. Бюджетът за тази година предвижда селективно увеличение на някои заплати в публичния сектор, включително и 15% повишение на учителските заплати, както и близо 11% ръст на минималната работна заплата. Тези мерки ще дойдат в комбинация със значителен двуцифрен ръст на публичните
инвестиции през 2018 г., поради навлизането на процеса на усвояване на средства от ЕС от текущия бюджетен период в най-важната му фаза. Тези допълнителни разходни ангажименти се очаква да доведат до повишение на нелихвените фискални разходи със сума, съответстваща на 1.9% от БВП, в сравнение с 2017 г. Почти половината от планираното увеличение на разходите през тази година (0.9%
от БВП) се очаква да бъде финансирано с по-високи приходи от данъци, поради ускоряващия се икономически растеж и подобряването в данъчната събираемост. Освен това, очакваме входящите трансфери от ЕС да нараснат със сума, която съответства на 0.6% от БВП (или около 0.4 млрд. евро) до 2.1% от БВП за цялата 2018 г., в сравнение с отчетените едва 1.5% от БВП през изминалата 2017 г.

Реформи

В същото време, амбициите на водената от ГЕРБ управляваща коалиция изглеждат по-скромни, когато става въпрос за структурните реформи, и особено за тези във фундаментално важната сфера на правораздаването. Вярно е, че прокуратурата се активизира и е налице ръст в обвиненията в корупция през последната половин година, което е успех. Но все още е рано, за да разберем дали последното ще доведе до повече осъдителни присъди, които да имат по-силен възпиращ ефект при овладяването на ширещите се корупционни практики и така да се стигне и до по-значимо повишаване на доверието на гражданите във върховенството на закона.

Здравеопазване

До момента усилията за подобряване ефективността на разходите в здравеопазването произведоха малко видими резултати. Опитите да се въведе централизирана система за закупуване на лекарства и медицински консумативи, с цел да се ограничат
измамите и преразходите на болниците, изглеждат блокирани. Няма ясна стратегия за ограничаване на броя на българите, които не разполагат със здравно осигуряване, показател, който е на едно от най-високите нива в ЕС. Значителните суми, които пациентите доплащат за медицинска помощ
и лекарства, са много остър проблем, който остава пренебрегван над десетилетие. Използването на пръстови отпечатъци при приемането на пациенти в болниците беше изцяло изоставено след години на подготовка, без яснота кога ще бъдат въведени алтернативни мерки, които да ограничават манипулирането на данните, предоставяни от медицинските заведения. Положителна новина са предприетите стъпки за увеличение на заплатите на медицинските сестри и някои други категории медицински персонал, което спомага за ограничаване на броя на напускащите страната, но само по себе си изглежда недостатъчно за подобряване на качеството и финансовата устойчивост на системата на здравеопазването без предприемането на по-широки и по-щедро финансирани реформи.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай