Георги Проданов,
политолог и преподавател в Нов български университет (НБУ)
Битката за президентския пост в Австрия се очерта като изключително оспорвана след първия тур, когато крайният победител Александер ван дер Белен изоставаше чувствително. На практика мобилизация от типа "всички срещу крайната десница", на каквато бяхме свидетели, се е случвала на президентски избори и преди. Не в Австрия, но включително и на избори в България, когато срещу Георги Първанов беше Волен Сидеров.
Интересното на президентските избори в Австрия беше, че и двамата кандидати не са представители на традиционните партии. Ето защо избирателите трябваше да гласуват по-скоро срещу крайнодесните, отколкото за ясни политически послания. Без съмнение залогът след първия тур беше голям. От една страна, изборите се превърнаха в тест за състоянието на австрийското общество, от друга - за жизнеспособността на традиционните партии, и от трета страна - в пробен камък за това доколко нетипични партии могат да бъдат възприети от избирателите като формации, които могат да излъчат първо управляващи и второ - лидери.
Като цяло това, че националист беше на балотаж, не беше голяма изненада, след годините, в които австрийците свикваха с Партията на свободата, и то във време на поредица изпитания и политически грешки и на Народната, и на Социалдемократическата партии. Интересен бе начинът, по който бе преодолян радикалният вот. На балотажа имаше много по-висока избирателна активност спрямо предишни избори. Белен
спечели с гласове от мобилизирали се избиратели
които традиционно не гласуват или обичайно са конформистки настроени. Не е случайна максимата, че в ситуации, в които определени демократични достижения на едно общество са в криза, в него сработват механизми, които подтикват да гласуват хора, които по принцип са конформистки настроени и са предимно ползватели на благата на системата, отколкото активни граждани.
Австрийското общество, а и други европейски общества, които са в ситуация на заплаха от силен популистки национализъм от типа на френското и холандското, имат все още възможност за сериозен електорален резерв сред хората, които държат на нормалността на правилата на обществото - такова, в каквото са живели и живеят. Спрямо тези избиратели, като цяло не действат популизмите, те са рационално консервативни, подкрепят познати субекти и послания.
Случилото се в Австрия беше резултат и от възхода на това, на което сме свидетели в цяла Европа - популизмът като инструмент, който подменя политиката не само с възхода на нови радикални партии, а и проникването му в посланията на старите, традиционни партии. Именно популистките решения на Социалдемократическата партия я доведоха до тази криза, в която тя се намира - решенията й по проблема с имигрантите, радикализацията по отношението на съседните държави и бежанската криза. Този популизъм създаде впечатление за прилика между идеите на социалдемократите и Партията на свободата. Нещо повече, под въпрос е и съвместно управление. Подобни действия не са характерни за левите партии и избиратели - нито флиртове с крайните националисти, нито изолационисткото говорене.
Не мисля, че в Австрия се е случило нещо, от което Европа може да си вади генерални заключения или
да се опасява от организиран възход на радикални партии
Опасността идва от популизма, лесен за употреба, примамлив и лесно смилаем. Изкушението да говориш неща, като неглижираш последиците от тях, е много силно и може да коства съществуването, както на сегашните партии, така и на сегашния ред в Европа. Традиционните партии все повече изостават от процесите на промяна в обществото и вместо да ги водят или следват, те вече се движат в различна посока. Изборите в Австрия показаха, че все още в политиката надделява гласът на разума. И че гласът на разума може да компенсира недостатъците на реалността.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
