Патриотите ще клатят, но няма да обърнат лодката

Патриотите ще клатят, но няма да обърнат лодката | StandartNews.com

Свадата Сидеров-Симеонов ще бъде дреболия пред разправиите за евроизборите между "Атака", ВМРО и НФСБ

 

Скандалът между Волен Сидеров и Валери Симеонов за пореден път постави въпроса доколко устойчива е коалицията Обединени патриоти и докога ще издържи. Всъщност това е въпрос още от влизането й във властта, който периодично възбужда интереса на обществото.
Аз смятам, че няма повод да мислим, че коалицията ще се развали, ако си припомним защо се създаде. Според социолозите при извънредни избори „Обединени патриоти" отново имат шанс да влязат в парламента. Подкрепата им към тях обаче е същата, каквато са имали и преди.
С други думи с поведението си като участници във властта Патриотите не получават кой знае колко повече доверие, нито пък има някакъв тежък срив в техния електорат.
Затова Обединените патриоти нямат мотив да си разрушат сами коалицията. Защото при извънредни избори те ще вземат горе долу същите проценти, но

вече няма да имат шанса да са във властта

защото партньор, който взривява коалиция и води до предсрочни избори, едва ли би бил предпочитан.
Страхът да изпаднат зад борда на държавното управление е достатъчно солиден аргумент Обединени патриоти сами да не си преобърнат лодката, защото те имат достатъчно много ползи от участието си във властта. В същото време обаче явно има много тежки напрежения между партньорите, особено от НФСБ от една страна, и "Атака" и ВМРО, от друга.
Как може да се преодолеят тези противоречия ?
Аз мисля, че това ще стане с отминаването на изборната 2019 година.
Първо предстоят избори за Европейски парламент.
Знаем каква е ситуацията в доста от европейските държави, в които радикални крайни партии, от типа на нашите Обединени патриоти, имат много сериозни позиции и амбицията им е
е да направят много сериозно представителство в европарламента. Така тези сродни формации ще могат да поставят по друг начин и въпросите за бъдещето на Европа. В тази надпревара за
повече евродепутати участват и нашите Обединени патриоти. Според мен голяма част от напреженията между "Атака", ВМРО и НФСБ произтичат именно от предстоящите евроизбори -

кой какви позиции ще има, ще има ли обща листа

или ще трябва поединично да се борят за мандати. Аз мисля, че позицията на европейските им партньори е по-скоро те да се явят обединени, за да получат възможно повече места. Но пък една обединена листа означава съревнование вътре между тези партии -кой на какви места ще бъде в тази листа. Така че личните амбиции, които в момента наблюдаваме на политици от различните формации вътре в Обединените патриоти, са породени от това съперничество и тази битка за бъдещите евроизбори и резултатите от тях.
От друга страна Патриотите са вече втора година в голямата управляваща коалиция с ГЕРБ. Азбучна истина е, че обикновено втората година всяка власт започва да набира негативи.
Затова всичко, което се случва в България, кара и партиите в управляващата коалиция да се съревновават за любовта и доверието на гражданите. Виждаме как събитията, които пораждат напрежение, са свързани точно с надпреварата кой ще излезе в общественото мнение защитник и реализатор на онези предизборни обещания, които е давал и отстоявал.
Този вид боричкане между трите партии от Обединени патриоти ще стават все по-остри, но въпреки това едва ли ще видим разпад на коалицията.
В момента от тримата лидери патриоти

най-видимо нервен е Волен Сидеров

Засега нямам представа. защо. Понякога в политиката нещата се крият съвсем другаде спрямо публичните изяви.
Може би нервността на Сидеров да е свързана със слуховете, че той иска да оглави евролистата на Обединените патриоти. Може там да е закопано кучето. А може би защото, все пак, той единствен от лидерите и лицата на Обединените патриоти не е във властта. Сидеров остана в парламента, а там управляващото мнозинство не успява достатъчно добре да работи.
Там много често се оказва, че се въртиш в един омагьосан кръг и нищо да не успяваш да свършиш.
А може и да става въпрос за друг трети фактор, който разваля настроението на Волен.
Разправията му с Валери Симеонов няма да е първият случай, в който лидерът на "Атака" кара обществото доста сериозно да го обсъжда и дори осъжда. В същото време Сидеров и партията му от 2005 г. са неизменно представени в парламента. Така че аз не бих могла са се наема да прогнозирам, че това държание по някакъв начин тежко ще увреди електоралното положение на "Атака".

Доказано е с годините, че с подобен и дори още по-големи скандали, които е
предизвиквал и провокирал, Сидеров не е понасял електорални щети. Друг е въпросът дали това е резултат от българския дух, който може да понесе твърде много от политиците, или е част от поведението, което се приема включително за нормално от време на време от повечето ни сънародници.
Когато в едно общество агресията и насилието в ежедневието е норма, много трудно можем да очакваме такова поведение на политик да породи кой знае какви сериозни негативи за него.
Ако се върнем към факторите, които крепят Обединени патриоти като коалиция, трябва да добавим и отношението на техния голям партньор във властта. ГЕРБ също нямат особена необходимост от предсрочни избори по същата прагматична логика за очаквания резултат.
Вероятно партията на Борисов ще е победител в извънреден вот, но пак ще се изправи пред необходимостта да намери партньор в управлението. А възможните партии, които имат шанс да прескочат бариерата от 4% също са ясни. Вярно е, че има прогнози, които тестват нови политически субекти, като Слави Трифонов, например. Но докато подобни хипотетични нови играчи не се явят на избори,
много трудно може да се каже каква подкрепа ще получат. Преди вот обикновено над 70% твърдят, че ще гласуват, но до урните отиват към 59%.
Но дори да има нови субекти в бъдещия парламент, за ГЕРБ това не означава някакви партньори, с които те да се чувстват комфортно.
При всички положения нещата в българския политически живот са стигнали дотам, че нито една политическа сила някак си не демонстрира достатъчно добри способности и умения да работи с другите. В същото време българските граждани категорично дават предпочитание на коалиционно управление.
ГЕРБ вече имат горчивия опит от коалиции с десните формации в предходните си управления.
И видяха, че разтурянето на едно такова управление не води до нищо кой знае колко по-добро за тях.
Обикновено е за предпочитане е да не се спъваш два-три пъти в един и същи камък.
Затова здравата логика показва, че не би трябвало да очакваме разпадане нито на Обединени патриоти, нито на голямата управляваща коалиция. Но както каза един познат по повод на последния форум на БСП, понякога здравите сили вземат връх над здравия разум, така че не е ясно какво ще се случи със здравите сили и здравия разум в управлението.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай