Патешкият ход на икономиката заплашва със социален взрив

Патешкият ход на икономиката заплашва със социален взрив | StandartNews.com

Проф. д.ик.н. Гарабед Минасян работи в Института за икономически изследвания на БАН. От 2010 до 2015 г. е редовен професор и в Стопанския факултет на Тракийския университет. Директор на ИИА на БАН в периода 1992–1995 г., ръководител на секция "Макроикономически анализи и прогнози". Два мандата е бил член на УС на БНБ и икономически съветник на президента на Република България през 1997–2000 г. През 2006 г. е награден с орден „Стара планина" втора степен за „изключително големите му заслуги в областта на икономическите науки и във връзка с изтичането на втория му мандат като член на УС на БНБ". Представител е на България в дългогодишния международен научен проект LINK за моделиране и проектиране на икономическото развитие по страни и региони под егидата на ООН и под научното ръководство на лауреата на нобелова награда за икономически науки Л. Клайн.

- Проф. Минасян, от годишния доклад Global Wealth Report на Credit Suisse, който бе публикуван през миналата седмица, става ясно, че за една година българите са обеднели с 2 млрд. долара. Как се обяснява това, при положение, че според статистиката парите на депозит в банките растат, икономиката отчита ръст, недвижимите имоти поскъпват, инфлацията е отрицателна. В същото време наистина има усещане сред хората, че обедняват. Какъв е Вашият коментар?
- Подобен тип изследвания не бива да се надценяват. Те нямат претенции за точност, а формират ориентировъчна сравнителна представа. Credit Suisse разполага преди всичко и най-вече с банкова информация и въз основа на нея изгражда своите оценки. Важна е прилаганата методология за оценка, а авторите на изследването са пределно лаконични – използват се актуализирани корелационни зависимости. Претенциозната оценка изисква и предполага стъпването върху много по-детайлна информация. Богатството на нацията се влияе от различни и немалко фактори. Ако правителството емитира заем за изграждане на магистрала, тя е национално богатство, въпреки че е неизплатена. Но ако някой изнесе от страната картина на Сезан, то богатството на нацията намалява. Нека да припомня, че за първите осем месеца на текущата година 2,2 млрд. евро местен капитал напусна страната.
При оценката на богатството следва да се отчете както натрупването на ново, така и обезценката на вече натрупаното, а е важна и структурата на богатството. Може да се окаже, че прирастът на ново богатство не съумява да покрие амортизацията на вече натрупаното богатство, т.е. наблюдаваният прираст не е достатъчен за нетното нарастване на националното богатство.
- От същия доклад става ясно, че пиковите нива на благосъстояние на българите са били през 2008 г. и 2013 г. От 2008 г. богатството започва да намалява заради световната финансова криза. Но защо то се топи след 2013 г.?
- Оценките на Credit Suisse са в USD, така че валутният курс също влияе. В последното десетилетие американският долар беше най-слаб през 2008 г. (около 1,35 лв.), което обяснява донякъде и тогавашните високи стойности на нашето национално богатство. Възходът на американския долар започна през втората половина на 2014 г. и през последните две години поддържа високо равнище от около 1,75 лв., което допълнително намалява доларовата стойност на нашето богатство.
- Задлъжнялостта на българина се е увеличила от $1933 на глава от населението през 2007 г., на $3083 през 2016. Може ли това да се обвърже с по-голямо потребление, за което се смята, че раздвижва икономиката?
- Оценката за задлъжнялостта е по-точна, тъй като тя е банкова информация. Проблемът тук не е в нарастването на задълженията, а дали и доколко тя е висока или ниска. Първосигналната реакция оценява негативно всяко повишаване на задлъжнялостта. При навлизане в същността на проблема нещата изглеждат по-различни. Широко разпространен критерий за оценка на задлъжнялостта е отношението й към БВП и по този критерий ние стоим много добре. Критерий, чиято важност нараства все повече най-вече поради членството ни в ЕС, е сравнителната междустранова съпоставка. Тук нещата са диаметрално противоположни. Малкият размер на дълга означава неспособност за използване на чужди пари в свой собствен интерес, а това стои в основата на съвременната икономическа динамика. Когато човек има емитиран собствен дълг, той е склонен на много по-висока трудова активност за осигуряване на сигурни и нарастващи доходи, тъй като в противен случай (при невъзможност за погасяване на дълга) последствията ще бъдат непоносимо тежки. Обичайно правило в развитите съвременни икономики е живот за сметка на бъдещи доходи и този стериотип изтегля донякъде дори изкуствено икономиките напред. По различни причини ние стоим много по-назад в този тип ранжиране.

 - От доклада става ясно, че все повече се отваря ножицата между бедни и богати. Ще продължи ли тази тенденция?

- Универсален критерий за оценка на разслоението на общество е коефициентът на Gini. У нас той е един от най-високите в ЕС. Има определен праг (може да се нарече и оптимум) на степента на разслоение на обществото. При по-малка стойност се налага и натрапва имуществената унификация (от социалистически тип), което по своему спъва икономическия прогрес. След прескачането на този праг се преминава в другата крайност, която също е неблагоприятна. Няма точна мярка за определянето на точката на пречупване, но практиката и сравнителните изследвания подсказват неговата стойност. Степента на имуществено разслоение на обществото се регулира и контролира от макроикономическото управление. Съществено влияние оказва данъчната политика. Плоският данък например съдейства за нарастване на имущественото разслоение на обществото.
- Ще стане ли българинът по-богат и как?
- Бедността и богатството не са абсолютни, а относителни категории. Ние сме най-бедните в ЕС и тази бедност се измерва с БВП на човек от населението. Ако се сравним със средноафриканска страна, ще изглеждаме много богати. БВП на човек от населението у нас за 2015 г. (по оценка на EUROSTAT) е 6300 евро и по този показател ние трайно заемаме последна позиция в ЕС. Непосредствено преди нас в тази тъжна класация е Румъния с 8100 евро! Средно за ЕС-28 стойността на показателя е 28 800 евро! Въпросът, на който трябва да отговори всеки български гражданин е: Защо сме бедни? Каква е причината да сме твърди опашкари и маргинали в Европа и да продължаваме да кретаме така? Какво не ни достига? Обречени ли сме да бъдем най-бедните в ЕС? Отговорите не могат и не трябва да бъдат само елитарни, тъй като управлението на страната се определя от съвкупния български народ и той сам си кове своята собствена съдба. Ако народът тъне в неведение за причините на твърдата и устойчива национална бедност, управниците ще пълнят своите гуши и няма да се смущават от бедността на народа. Народът е този, който е длъжен императивно да изисква от своите избраници качествено и ползотворно управление с ясното съзнание, че ако не го направи, ще продължава да се развява на опашката на ЕС. Българинът ще престане да бъде беден клошар в Европа, ако съумее да осъзнае своята собствена отговорност за прогреса на своите собствени дела. Израстването на народа изисква много по-високо качество на образованието на всички равнища, което болезнено не ни достига.

- Как ще коментирате бюджет 2017? Има ли в него предпоставки за вдигане на доходите?
- Вечно зеленият лайтмотив на Министерството на финансите (МФ) при предлагането на държавен бюджет е: Няма пари! При всякакви искания, „най-силната" реакция на МФ е: „Кажете къде и на кого да намалим парите, за да удовлетворим вашите искания?". Не е работа на бенефициента да определя бюджетните структури. Това е работа на МФ. Негова работа е също да прокарва определена политика, да мотивира своята политика и да убеждава потърпевшите, т.е. целия народ. Това, което аз питам в качеството си на редови български гражданин, е: Защо няма пари в бюджета? Защо предвиденият икономически растеж е в рамките на някакви мижави проценти, при които България продължава да затъва в своята европейска бедност? Защо икономическият растеж не е такъв, който да ни приближава до средноевропейското равнище? Всеки български гражданин трябва да изисква макроикономическият управленски елит да отговаря на такъв тип въпроси, а не да се оправдава с липсата на пари. Макроикономическото управление е виновно за недофинансирането на българската икономика, то е виновно за изтичането на български човешки и финансов капитал в чужбина, то не съумява да създаде условия за икономическа експанзия. Респективно, макроикономическото управление е факторът, който задържа ръста на доходите!

- Как ще коментирате исканията на някои политически сили за вдигане на минималната пенсия на 300 лв., както и за отпадането на плоския данък, което в крайна сметка не бе прието?
- Това, което трябва да направят парламентарно представените политически сили, е да обяснят на българските граждани защо парите в държавния бюджет са крайно недостатъчни. Те са тези, които са призвани да контролират дейността на правителството и чрез законодателните си и контролни функции да създават стимулиращи условия за разгръщане на инвестиционната и икономическа активност.

Те злоупотребяват с присъствието си в Народното събрание и не изпълняват (или са некомпетентни да го правят) своите исконни функции. Оттам нататък всичко е изкуствено, натруфено и неистинско. По отношение на плоския данък съществува определена инерция, както и неспособност на управленския елит да оцени адекватно алтернативите. Основен аргумент при въвеждането на плоския данък беше очакването, че той ще създаде възможности за натрупване на финансови ресурси в собствениците-бизнесмени, които ще инвестират средствата обратно в икономиката. Натрупването на богатство в определени бизнес кръгове се получи, но капиталите напускат страната. Кое е по-доброто: (1) да се изсмуква основната носеща конструкция на народа, да се фиксира личностно забогатяване и бягство на натрупаните капитали в чужбина, или (2) изземване на по-голяма част от богатството на върховата прослойка на населението, подобаващо финансиране на жизнено важни функции на държавата, както и стимулиране на потреблението като фактор за изтегляне на производството и предлагането? Управленският елит твърдо и настойчиво подкрепя първото.
- Очаквате ли и догодина да продължи ръстът на икономиката, който сега се очаква да е малко под 3%?
- Обществото и сега проявява оправдана нервност и недоволство. Ако икономиката продължава с патешкия си ход, социалната ситуация заплашва да стане взривоопасна.
- Смятате ли, че политическата ситуация в момента ще се отрази на бизнеса и икономиката?
- Безусловно! Всеки, който се занимава или иска да се занимава с политика, трябва да е наясно, че тя не е и не трябва да бъде средство за бързо и лесно забогатяване. Контролът върху дейността на политиците постепенно ще набира инерция и ще бъде по необходимост все по-безпощаден.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай