За четвърт век депутатите се превърнаха от полубогове в посмешище
Изпратихме в историята най-краткия и най-често разпадащия се парламент на прехода. 42-ото Народното събрание не само няма да липсва на никого - с изключение на бившите депутати и техните роднини, но и успя за 14 месеца да срине доверието в законодателната институция до исторически минимум.
След падането на тоталитарния режим през 1989 г. българският народ посрещна възторжено свободните и честни избори и многопартийната демокрация. Първите велики депутати бяха изпращани с цветя и прегръдки на път за заседанието във Велико Търново през лятото на 1990 г. Партийните оратори пълнеха зали и площади, пред сергиите на продавачите на надежда се виеха многохилядни опашки.
Народните представители имаха статут на полубогове, към които избирателите хранеха свръхестествена вяра. Гражданското общество и студенцията горяха във всички политически сражения. Битката за бъдещето на нацията се провеждаше от сини и червени с невероятен плам, но и с отговорност към общото благо.
За четвърт век политиците от всички бои успяха
да отвратят и най-заклетите си почитатели
от предимствата на парламентарната демокрация. Мнозина историци подчертават, че ако България имаше силна армия и офицерство, като нищо можеше да се направи преврат, подобен на този от 19 май 1934 г. Тогава след пуча на звенарите правителството на Кимон Георгиев разтурва партиите и закрива парламента, и започва да управлява с извънредни закони-наредби. Населението посреща гилотината над демократичните права с нескрито облекчение, а масовото мнение гласи, че те са се превърнали в котерии за обслужване на тесни интереси, уреждане с тлъсти служби и ограбване на ресурсите на държавата. Няма да е пресилено да се каже, че и днес гражданите мислят по сходен начин, и затова немалка заслуга има и 42-ият парламент.
От самото му подреждане
започна да цъка бомбата "Атака"
която, оказа се, държи и кворума, и ключа към мнозинството. Естрадните изпълнения на Волен Сидеров и компания - криене под маси, преследване на протестиращи, влизане с пистолет в НС, шабаш в кръчма в Брюксел, заплахи срещу френски дипломатки и много други, вероятно щяха да срутят управлението, дори и да не бе избухнал бунтът от 14 юни м.г. БСП и ДПС се превърнаха в безпомощни заложници на често сменящите се настроения на националистическия вожд. Дори гледането на бюджета за 2014 г. завари Сидеров и компания на плажа на Варадеро, вследствие на което кворумът отново бе провален.
Вторият ключов проблем на БСП и ДПС, освен кворума и мнозинството, бе всъщност фалшът на коалиционните им отношения. Солидното единство, скрепено с целувка, се разпука миг след загубата на евроизборите и малко преди затварянето на голяма банка. От верни съюзници двете партии се превърнаха във врагове, които си нанасят унищожителни удари. Стигна се дотам накрая червените депутати да бягат от залата, за да провалят кворума с цел да не се гледа актуализация на бюджета, предложена от собственото им правителство.
В посмешище се превърнаха и временните комисии, които с хъс "разследваха" полетите на "Авиоотряд 28", за Мишо Бирата, за тефтерчето на Златанов, за Петното и за срещите на президента с шеф на Енергото. Все теми, които издаваха сляп реваншизъм и бягство от тежките проблеми на страната.
Парламентът се опита да осъществи и няколко полезни неща като ограниченията за банките, някои дребни стъпки в енергетиката и отхлабване на примката на търговските вериги,
което бе посечено от държавния глава
В крайна сметка обаче липсата на елементарно съгласие в самите управляващи партии, спънатото коалиционно взаимодействие между тях и търканията със слабичкия Министерски съвет обрекоха на кратък, но мъчителен живот 42-ото Народно събрание. Свлачището поставя пред нови по-високи отговорности бъдещите народни представители. Ако и 43-ият парламент бъде взривен от задкулисие, безпринципност и корупция, в безтегловност ще изпадне самата идея за парламентарната демокрация. Практически пълен ще бъде консенсусът, че тази форма на управление е вредна и опасна за държавата. Подобни нотки се чуват в изказванията на АБВ и бившия президент Георги Първанов, който смята, че парламентарният модел е изчерпан и е време за президентска република. В същата посока бие и Бойко Борисов с обещанието си да намали броя на депутатите наполовина.
Наесен политиците ще имат последен шанс за връщане на доверието към парламентарната демокрация, след което на ход ще бъдат всякакви радикални идеи и реформи за тотално преструктуриране на властта.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
