Борисов постъпи като Моуриньо, а плачът за Бокова няма да роди ляв президент
Да направиш от филм за "Оскар" българска сапунка. Така изглеждат опитите битката за ООН да се използва като политическа дъвка за вътрешна употреба. Номинирането на Кристалина Георгиева за генерален секретар на мястото на провалилата се Ирина Бокова изведнъж взриви родните партии, позадрямали във вялата предизборна кампания. Рокадата стана повод за размяна на тежки обиди и заклинания, подтиквани от тънки сметки и сценарии. Левицата, самата тя разделена, та чак раздробена, в лицето на БСП и АБВ, определи новата номинация като „предателство на България". Даже не се спряха дотам и обявиха, че ще мислят за вот на недоверие заради външната политика на страната. В допълнение АБВ поискаха Даниел Митов да освободи поста си на външен министър. Острата реакция на левите е разбираема, като се има предвид, че решението за Бокова е на орташкото правителство на Пламен Орешарски от 2014 г., в което БСП уж свиреше първа цигулка.
Оратори и мислители, свързани по силата на своето минало с левицата и бившата номенклатура, през последните месеци от сутрин до мрак обясняваха как Бокова е най-добрият и незаменим кандидат на България за ООН. Колкото по-зле се представяше тя в гласуванията,
толкова повече се увеличаваха вайканията
колко лошо и страшно е тя да бъде заменена от Кристалина Георгиева.
Все едно на всички не е пределно ясно, че кой ще оглави ООН съвсем не се решава на родна земя, а зависи от интересите на големите сили.
Които в крайна сметка ще си кажат тежката дума след неизбежните надлъгвания, ултиматуми и компромиси.
Друг е въпросът защо кандидатурата на шефката на ЮНЕСКО беше подкрепена и след смяната на правителството на Орешарски, та чак до февруари тази година, когато с кратко съобщение бе обявено, че номинацията й е била официално изпратена в ООН. От самото начало бе ясно, че Бокова е смятана за твърде приближена до Русия, както и че отдавна си е навлякла гнева на САЩ, които спряха финансирането на ЮНЕСКО след приемането на палестинците в организацията.
Все пак Бокова бе пусната на пистата, но там тя уверено се запъти към опашката.
Сега въпросът е колко дълго и как политическата дъвка, наречена „ООН",ще се премята у нас. Едва ли поддръжниците на Бокова ще спрат с воплите, че кандидатурата й е била провалена от самата България, че не сме й осигурили достатъчно категорична национална подкрепа и т.н. и т.н. В крайна сметка обаче
това е състезание като всяко друго и целта е победа
А когато кандидатът ти не може да влезе дори в почетната тройка, решението е ясно – сменяш го и залагаш на друг. Така е в спорта, така е и в политиката. Треньорът Жозе Моуриньо, почитан с прозвището Специалния, го показа миналата събота, когато заби на пейката капитана на "Манчестър Юнайтед" Уейн Рууни и отборът му разби шампиона "Лестър" с 4:1.
Бойко Борисов също гледа английски футбол и съвсем логично смени куция кон с резервния. Все пак мачът за ООН не е свършил и ние трябва да използваме всички свои шансове. Сега най-доброто за България е Бокова сама да се оттегли от надпреварата. Така поне ще изненада скептиците, че нищо не е в състояние да обедини българите. А сметките на левицата, че плачът по Бокова може да им донесе успех в президентския вот, са повече от наивни. Нерде ООН, нерде "Дондуков" 2.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
