И като евродепутат Бареков не надскочи боя си
Никой не може да надскочи себе си. Дори и да си станал евродепутат. Николай Бареков го доказа вчера след грозен скандал в студиото на БТВ, след като водещата Жени Марчева опита да го подложи на кратък тест за познанията му по английски език. Поводът бе снимка от фейсбук страницата на политика, на която той гордо чете "Таймс". Лидерът на ББЦ отначало се опита да бъде иронично-скептичен и заяви смело, че само Ивайло Калфин и Румен Радев владеят езика на Шекспир и Чърчил по-добре от него. Но когато му бе предложено да преведе едно заглавие от същия "Таймс", нервите му сдадоха и той напусна студиото, препоръчвайки на зрителите да се наслаждават на "баджаците", т.е. краката, в превод от турски, на Жени Марчева.
Освен че бе брутално невъзпитано, подобно поведение е просто глупаво, особено когато е изречено от един бивш тв журналист. Който много добре знае, че никой продуцент няма да подбере водеща, която под таза прилича на стар кавалерийски фелдфебел.
Само че подобен тон
няма нищо общо с имиджа на един евродепутат
претендиращ, че движи политиката на Стария континент - от Канада до Китай, както успя да се изфука той, преди да избухне скандалът.
Цялата кариера на Николай Бареков е символ на сбъркания български преход. С неговото гротескно политическо инженерство и наивността на родния избирател, склонен като лапнишаран да хукне след всеки самопровъзгласил се месия.
Бареков много добре следваше поведението на Алековия герой: "Аз викам да сме с правителството, пък ако видим, че им се разклати положението, едно текме (пак по турски - ритник) и с новите пак на власт!" И не само защитава правителството на ГЕРБ, но дори и се кълчеше в чалга ритъм по различни мероприятия на партията. Но като усети, че има криза в управлението на първия кабинет на Бойко Борисов, тръгна по мегданите с кампанията "България без цензура". Която с парите на банкера беглец Цветан Василев успешно превърна в партия и влезе в парламента - първо в София, а после и в Брюксел. Всичко това с цената на небивали обещания - от европейски пенсии и поне два предни зъба на възрастните хора през таблети за всички ученици до безплатно лечение в държавните и общински болници на безработните.
В хода на този безогледен популизъм, пред който Жорж Ганчев и Волен Сидеров изглеждат направо като срамежливи продавачки на цветя, всички фактори в родната политика
бяха "посечени" от новия спасител на нацията
Бареков изигра една от най-добрите си роли като глашатай на "Костинбродската афера" с бюлетините, която накрая се оказа обикновен кьорфишек.
Въпреки че битката с корупцията беше любима дъвка на Бареков, "новият политик" категорично отказа да обясни откъде са парите за къщата му в Драгалевци на стойност близо 1 милион лева. И макар да не спира да повтаря, че е първият политик, отказал се от банкова и данъчна тайна, за да е всичко на показ, той така и не извади черно на бяло документи за доходите и данъците си. А иначе борбата за прозрачност и битката срещу цензурата бяха любимите му клишета при публични изяви.
Партията на Бареков бе на първо място по разходи за предизборна агитация за парламентарните избори на 5 октомври 2014 година, когато успя да премине бариерата от 4%. Но дори да загърбим тези неща и се съсредоточим върху политическия мироглед на Бареков, ще открием уникален тюрлюгювеч. Той признава, че изпитва носталгия по комунизма, но всъщност се определя като десен човек. "На мене почна да ми липсва комунизмът, защото при комунизма имаше една елементарна сигурност, поне за младия човек. Капитализмът беше ли с човешко лице? Изгони два милиона и половина българи от страната си". Да се чуди човек кой говори в този случай? Обикновеният тарикат, стремящ се към властта и парите с цената на всичко, или претендиращият за европолитик и интелектуалец либерал?
Но както се казва, не е виновен лудият, че изяжда зелника. Виновни за "случая Бареков" са всички тези българи, повярвали в поредния спасител на нацията, които гласуваха за него. Както и политическите мичуриновци, бабували над проекта му.
А що се отнася до английския на Бареков, категоричният му отказ да преведе две думи на кръст, ни кара да се сетим за стария соцвиц за двамата катаджии, докарали закъсал английски автотурист до бензиностанция. Където му задали екзистенциалния Хамлетов въпрос: "To be, or not to be?". Родните шапкари си превеждали дилемата на Хамлет като: "В туби или направо да ти налеят в резервоара бензина?"
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
