Вернер Фаслабенд е един от най-компетентните европейски експерти по отбраната и сигурността, в продължение на десет години, от 1990 до 2000 е министър на отбраната на Австрия, понастоящем е президент на Австрийския институт за изследване на европейската политика за сигурност (AIES).
- През втората половина на 2018 г. на Австрия й предстои да поеме от България председателството на Евросъюза. Кои ще бъдат нейните политически акценти?
- Австрийският канцлер Себастиян Курц неотдавна бе на официално посещение в Москва. То несъмнено е свързано с подготовката на австрийското председателство през втората половина на т.г. Освен това, тази визита в навечерието на президентските избори в Русия имаше за Путин благоприятно значение, тъй като демонстрира посещение на лидер на страна от ЕС, която има дружески отношения и чийто глас на общоевропейско равнище е значим.
Взаимоотношенията между Австрия и Русия в продължение на много десетилетия са добри. Това не означава, че Австрия може самостоятелно да промени своята позиция по антируските санкции. Но Австрия е много заинтересувана и работи по това не само да съхрани диалога между ЕС и Русия, но да го направи по-интензивен. И стъпка по стъпка да намери възможности за решаването на един или друг въпрос или поне да се придвижи по-близо до тяхното решаване.
- В своята предизборна кампания Курц заяви, че ще провежда нова външна политика. Какво според Вас може да означава това?
- Не мисля, че ще се търсят нови направления във външната политика на страната. Той преди да стене канцлер беше министър на външните работи на Австрия. Но днес, в новата си функция на канцлер той ще участва в заседанията на Европейския съвет и неговите възможности да влияе непосредствено върху политиката на ЕС са многократно по-големи. И това с което той със сигурност ще се заеме е разработването на главните, на стратегическите въпроси на бъдещата политика на ЕС, с намирането на пътища за тяхното решаване. Той ще се опита да намери решения на най-наболелите въпроси на външната политика на ЕС или най-малкото ще даде своя принос за тяхното решаване. Останалите, второстепенните въпроси ще ги остави на вниманието на професионалните дипломати.
- Кои са тези главни направления на европейската външна политика, които имате пред вид?
- Един от тези въпроси ще бъде Европейската политика на съседство. Вторият фундаментален въпрос касае взаимоотношенията ЕС-Русия. Третият въпрос е Близкият изток, където на ЕС му предстои да намери своето място. Четвъртият въпрос са взаимоотношенията ЕС-САЩ, където има множество точки на съприкосновения в рамките на различните междудържавни и международни организации, но въпреки това има един куп разногласия, които трябва да се изясняват. Те са се натрупали и трябва да се търсят начини за тяхното отстраняване. При това трябва да се намерят решения на всички открити въпроси, така че ЕС да излезе в по-силна позиция.
Също така е важно да се намерят такива решения, които да успокоят и урегулират всички напрежения, които са се натрупали на външните граници на ЕС. Необходимо е също така да се намерят най-оптималните взаимоотношения със супер държавите Русия и Китай, а също и с онези страни, които се намират в стадий на подем.
- Говори се, че в Евросъюза предстои да се оформят две групи страни, които да се развиват на две различни скорости? Как оценявате такова явление в перспектива ?
- Важното е в развитието на ЕС винаги да се съблюдава правилния баланс, който да гарантира необходимата динамика за движение напред.
Това означава да има равновесие между тези страни, които в интеграционно отношение се развиват по-бързо, които имат този потенциал и са в състояние да го осъществят, и онези, които по една или друга причина са по-инертни.
Ясно е, че няма готово патентовано решение нито за едното, нито за другото. Ако не се получи всички членове да дръпнат в една и съща посока и с една и съща скорост напред, ЕС ще загуби от силата си и ще се наруши единството.
Ако не се даде възможност на онези, които искат и могат да вървят по-бързо и искат да развият някои нови неща, ЕС ще загуби от своята динамика.
- Какво би означавало това за страни като България, които не биха попаднали в първата група?
- На този етап България не е член на еврозоната, също и на Шенген, но има желанието да се присъедини и към двете групи. Главните критерии са да бъдат изпълнени вътрешните предпоставки и показани съответните резултати. Ако тава е така, няма съмнение, че страната е готова. Освен икономическите критерии,има и други важни фактори, един от които е преодоляването на корупцията, за да не се внася смущение във функционирането на останалата част от шенгенската системата.
- Как оценявате ролята на Русия в енергийното обезпечаване на ЕС и в тази връзка какъв е вашият коментар за проекта "Северен поток-2" и южният газов коридор?
- Има различни алтернативи за снабдяването на ЕС с газ, както с тръби по дъното на Балтийско море, така и по суша. И тук също трябва да се търси правилното равновесие. Въпросът е също ЕС да намалява зависимостта от един и същи доставчик- както от една страна по отношение на самия доставчик, така и от друга страна по отношение на маршрута на доставка. Независимо, че до сега доставките на газ от Русия, включително и тези от СССР по време на студената война, функционираха винаги отлично, би било добре да имаме поне диверсифициране на маршрутите, т.е. да не сме зависими само от един, а да имаме поне два или няколко тръбопровода. Не бива да забравяме и това, че е много важно тези варианти да са максимално икономически изгодни.
- Известно е, че главен двигател на икономиката на ЕС е Германия...
- Германия е най-важната индустриална държава в Европа. След като тя прекрати производството на атомна електроенергия, а и не притежава собствени източници на въглеводородни енергоносители, за конкурентоспособността на нейните експортни отрасли е особено важно цените на вносните енергоносители да са максимално ниски. Затова за всички нас, останалите страни от ЕС, които произвеждаме кооперирани детайли и възли за нейната индустрия, е особено важно Германия да има достъп, първо, до енергоносители с ниски цени. И второ, доставките на тези енергоносители да са точни и навременни.
В този смисъл "Северен поток- 2" е една добра възможност, тъй като не поставя Германия под икономически или политически натиск. Това трябва да го разберат всички европейци- и поляци и чехи и словаци и австрийци т.н, които съществуват благодарение на това, че получават поръчки от германската автомобилна индустрия за всевъзможни възли и детайли. И това е само един от аспектите.
В крайна сметка икономическият аргумент е твърде важен и трябва да се има предвид, а не да го загърбваме и да се водим единствено от политически съображения.Тук става дума за остра конкурентна борба на международните пазари със страни като САЩ, Китай, Япония, Корея, Тайланд и т.н.
- Как бихте коментирали шума около аферата "Скрипал" във Великобритания и отражението ѝ върху бъдещите връзки на ЕС с Русия?
- Твърде ограничена е информацията по отношение на фактите, затова и не бих могъл да взема компетентно становище. Виждам, че между Русия и Великобритания е възникнало сериозно напрежение. Фактът, че и САЩ, Франция и Германия се поставиха в услуга на Лондон е сигнал за това, че има някакво сериозно противоречие, макар, че по самия инцидент доказателства не бяха представени. Мисля, че най-важното в момента е да се предприемат бързи мерки за деескалация на напрежението. Твърде важно за всички нас е да се съхрани диалогът между големите европейски сили и Русия, от една страна и от друга страна, между Русия и САЩ, независимо от съществуващите различия и от такива, които със сигурност ще има и в бъдеще. Диалогът на всяка цена трябва да бъде запазен и в никакъв случай да не се допуска парализиране на политическите взаимоотношения с Русия.
- Кой би могъл да посредничи в този твърде неясен инцидент?
- Австрия при всички случаи ще се постарае, в това число и като предстоящ председател на ЕС, въпреки ограничените възможности с които разполага. Важното е Германия, също и Франция да се опитат да повлияят и на Великобритания, и на Русия да смъкнат напреженето. Все пак Париж и Берлин носят и най-голямата отговорност по отношение на всички останали европейски държави.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
