Турски поток" може да снабдява и България с газ
Избираме туризма пред добива на полезни изкопаеми






07:25 ч.

12.10.17

3 мин.

0

0

0
Нагорни Карабах винаги е бил част от Азербайджан

Във връзка със статията „Игрите на независимост", публикувана във вестник „Стандарт" на 5 октомври 2017 г.
искам да повторя няколко общоизвестни и добре установени факти.


Неоснователно е твърдението, че „тази територия е била столетия част от Армения и през 1923 г. е придадена като автономна област към Азербайджан." Широко известно е, че регионът Нагорни Карабах е бил част от Азербайджан в продължение на векове със значително етническо азербайджанско население там. Поради териториалните претенции на Армения на 5 юли 1921 г. е взето решение Нагорни Карабах да остане в рамките на Азербайджан, като му бъде даден автономен статут с административен център град Шуша. Това решение е взето от колективен орган, Кавказкото бюро на ЦК на Руската комунистическа партия, което включва само двама азербайджанци, няколко арменци, както и представители на други националности. Решението от 5 юли 1921 г. е окончателно и със задължителен характер, като впоследствие многократно е потвърдено от законодателството на Съветския съюз и признато от Армения през годините. Принципът на зачитане на териториалната цялост на държавите представлява основополагаща норма в международното право. Свързан принцип на териториалната цялост е този на uti possidetis juris, който предвижда териториалното определение на субектите, когато придобиват независимост. Този принцип важи за новите държави, независимо от колониалния им или друг произход, и гласи, че при липсата на съгласие за противното, новата държава ще бъде независима в границите, които е имала преди независимостта.


Принципът на самоопределение по своята същност осигурява независимостта на колониалните територии и участието на народите в управлението на техните държави, има приложение и в случаите на чуждестранна окупация и играе роля за поддържане на целостта на съществуващите държави. Принципът на самоопределение не може да бъде тълкуван като включващ право на отделяне съгласно международното право (извън колониалния контекст). Неоправданите териториални претенции на Армения и арменците в Нагорни Карабах не бяха приети нито от Азербайджан, нито от властите на Съветския съюз. Решенията относно едностранното отделяне на Нагорни Карабах от 12 юли 1988 г. и 16 август 1989 г. бяха отхвърлени от Азербайджан съответно на 12 юли 1988 г. и на 26 август 1989 г. На 1 декември 1989 г. Върховният съвет на Армения прие резолюция, в която се призовава за обединението на Арменската ССР с региона Нагорни Карабах. На 10 януари 1990 г. обаче Президиумът на Върховния съвет на СССР прие резолюция за „Несъответствие с Конституцията на СССР на актовете относно Нагорни Карабах, приети от Върховен съвет на Арменската ССР на 1 декември 1989 г. и 9 януари 1990 г.", като обяви незаконността на предложеното обединение на Армения с региона Нагорни Карабах без съгласието на Азербайджанската ССР. На 30 август 1991 г. Азербайджанската ССР прие Декларация за възстановяване на държавната независимост на Азербайджан и на 18 октомври 1991 г. и 29 декември 1991 г. тя беше официално потвърдена.


По този начин принципът uti possidetis установява, че Азербайджан основателно е постигнал независимост в рамките на границите, които е имал съгласно съветското право в периода преди обявяването на независимостта. Тези граници включват територията на Нагорни Карабах, както бе потвърдена от легитимните власти на СССР в съответния момент. Твърдението за отделяне от независим Азербайджан на основание на самоопределение противоречи на общоприетата норма за териториална цялост. Не само че Азербайджан не е дал съгласието си за това отделяне (всъщност постоянно и непрекъснато се противопоставя на него), но и нито една държава в международната общност не е признала така наречената „Нагорно-карабахска република" за независима, дори и Армения, въпреки че осигурява необходимата икономическа, политическа и военна подкрепа, без която тя не би могла да просъществува, както беше потвърдено от Европейския съд по правата на човека в решението му от 16 юни 2015 г. по делото Чигаров и др. срещу Армения.


Информационна Агенция standartnews.com по никакъв начин не влияе на коментарите под статиите и на гласуването за тях и трие коментари само и единствено в случаите, в които не са написани на кирилица или в които сме получили оплаквания от читатели за неуместни коментари.

Условия за писане на коментари
Напиши коментар Напиши Facebook коментар Кирилизирай



Новините навсякъде с вас


По всяко време, където и да се намирате, не пропускайте новините и събитията, които Ви интересуват. Изтеглете удобните и лесни за използване мобилни апликации за iPhone и iPad на Стандарт.


Standartnews for iPhone Standartnews for iPad
www.standartnews.com © всички права запазени За нас Контакти Условия за ползване Редакция Интернет реклама Реклама във в-к Стандарт Абонамент