Мюсюлманите на Запад са нация в нацията

Мюсюлманите на Запад са нация в нацията | StandartNews.com

Кървавият атентат в Манчестър за пореден път показа, че ислямският тероризъм е сред най-големите предизвикателства и заплахи пред западната цивилизация. Къде да търсим корените на този терор и може ли той да бъде спрян. Отговорите на тези въпроси търси в своя анализ
бившият дипломат Антон Гицов. Той е работил е в отдел „Политическо проучване, планиране и прогнозиране" в МВнР, 6 години като международен служител в ООН, Ню Йорк и като съветник в българското посолство във Вашингтон от 1989 до 1992. Член на СБЖ и автор на многобройни публицистични материали в българския печат. Предлагаме третата част от неговия анализ.


„Ние, поляците, също бяхме имигранти и бежанци по времето на комунизма. Но където и да отивахме, ние се съобразявахме с местната култура и закони. Тези имигранти са различни. Дори второ и трето поколение, вижте например във Франция, които получават добро образование и правят пари, все още се обявяват против страните, които са ги приели".

Лех Валенса

Проблемът с ислямския тероризъм в Европа не може да се анализира, без да се отчете факта, че мюсюлманите в европейските държави трудно се интегрират. Като правило те са съсредоточени в отделни райони на големите градове, където младото поколение е подложено на въздействието на радикални имами в местните джамии. А тези духовници проповядват, че истинският мюсюлманин не трябва да се сближава с "неверниците" и трябва да отхвърля техния начин на живот.
Резултатът е, че в много големи градове на Западна Европа има както мюсюлмански гета, така и квартали, населени с финансово стъпили на краката си, но не интегрирали се мюсюлмани. Още през 1979 г. Джон Лафин отбелязва: "Във Великобритания мюсюлманите са концентрирани в Лондон, Брадфорд и Шефийлд, една нация вътре в друга нация". Тридесет и осем години по-късно, положението се е променило, но не за по-добро. Силна концентрация на мюсюлмани вече има още в Блекбърн, Лестер и особено в Лутън и Бирмингам, откъдето произхождат не малко установени екстремисти. Бившият шеф на Комисията за човешки права и равенство на Великобритания Тревор Филипс, самият той от имигрантско потекло, на 11 април 2015 г. посвети цяла статия на този проблем в "Дейли Мейл". В нея той предупреждава, че мюсюлманите се превръщат
в "нация в нацията". Той сочи, че властта във Великобритания и други европейски страни е занемарила тази религиозна общност, но и че самите мюсюлмани не проявяват склонност да се интегрират, защото

възприемат западните общества като "аморални"

Той сочи статистически факти: 52% от мюсюлманите считат, че хомосексуализмът трябва да бъде забранен, 23 % са за въвеждането на шарият, 61 на стосе обявяват за това граждански дела, засягащи мюсюлмани да се решават от ислямски съдилища. Подобно е и положението в други европейски държави. На 5 февруари 2006 г. датският телевизионен журналист Санди Тогсвид, в коментар отбеляза, че "това, което изненада Дания е, че много от хората, потърсили нов дом в страната, поискаха също да внесат и своята собствена култура. Те не поискаха да бъдат датчани, както самите датчани. Даже днес, 95% от трето поколение датски турци внасят своите съпруги от Турция". Изолираните мюсюлмански общности практикуват свои архаични норми на морал, отказът от мюсюлманската религия и възприемане на друга е немислим и жестоко наказуем, в семействата жената има подчинено положение, личната и свобода и и избор са силно ограничени. Германия беше шокирана през 2005 г. от драмата на 23-годишната Хатин Сараки, родена и израснала с братята си в тази страна, която беше убита от един от един от тях-Айхан, затова, че спряла да се забрадява и се е свързала с натурален германец. Във Великобритания също има редица подобни случаи. Германският съдия, осъдил осъдил Айхан Сараки на 9 години затвор, коментира, че неговата фамилия живее в берлинския квартал Кройзберг, който "някак си не в Германия".
На 29 декемеври 2001 г. британското списание "Telegraph Magazine" публикува интервю в Брадфорд с родени в Англия пакистански младежи, някои от тях студенти. На въпрос как определят себе си, всички до един казват, че

те са първо мюсюлмани, след това британци и на трето място пакистанци

На 30 април 2005г. в. "Гардиън" публикува коментар на Анбер Раз, полицейски офицер в Ливерпул, който казва: "Аз определям себе си първо като мюсюлманин и след това като британец от азиатски произход". За него и младите британци от пакистански произход мюсюлманството е един вид тяхна нация, обединяваща мюсюлманите от цял свят. Затова те не изпитват нормалното чувство на принадлежност и дълг към държавата, в която са се родили или приютили.
През "Telegraph Magazine" 18- годишен младеж от пакистански произход обяснява : "Съгласно джихада, всички мюсюлмани са едно семейство".
Тази липса на национална идентичност е страшна, защото когато страната, в която даден младеж мюсюлманин е роден и живее, участва във военни операции в мюсюлмански страни като Афганистан, Ирак, Либия и Сирия, той не се интересува дали интервенцията има за цел да свали един диктатор като Кадафи. За роденият във Великобритания, Франция или Германия Хасан това е интервенция в мюсюлмански земи, при която които загиват невинни мъже, жени и деца. затова той се изпълва с гняв и се чувства задължен да отмъсти, да обяви джихад на собствената страна, в която е израсъл, но която не е припознал като своя. А за радикализираните мюсюлмани отмъщението е цел, която оправдава всякакви средства, включително отнемането на живота на невинни хора, включително и на деца.
Когато радикалният ислямист Мохамед Мера на 28 март 2012 г. убива във Тулуза 30-годишния еврейски рабин Джонатан Сандлер и неговите синове- момчета на три и шест години, той се самоопределя като ислямски войн, който отмъщава за убийствата на палестински деца от израелски войски.

Да убиеш невинно дете е престъпление, което никой бог не би простил

но джихадистите го правят без никакво угризение на съвестта. Атентаторът от Ница Мохамед Бухлел, който на 16 юли 2016 г. се вряза с камион в тълпата хора, не се поколеба да прегази и деца. Наблюдатели, които са зърнали лицето му, отбелязват, че то е имало щастливо изражение. Един от лидерите на самоубийствените бомбените атентати в Лондон на 7 юли 2005 г. Мохамед Кхан, в оставено видео заявява, че неговите действия са отмъщение за „бомбардировките и мъченията на моя (мюсюлмански) народ". Омар Ислам, член на групата британски радикални ислямисти, планирали през 2008 г. да взривят седем граждански самолета, заявява във видеозапис: „Ирак, Афганистан и Палестина са част от нашата земя", а друг член на групата Уахид Заман в подобен запис декларира готовността си за Джихад, „докато врагът е победен и изгонен от нашите земи".
При американската интервенция в Афганистан срещу талибаните в късната есен на 2001 г. под командването на Бин Ладен е 55-та чуждестранна бригада, съставена от араби от близкоизточните страни, суданци, пакистанци, чеченци, китайски уйгури и бойци от Балканите, Индонезия, Филипините и много други страни.
Същата е ситуацията и с Ислямска държава сега.
В Сирия и Ирак в редовете на джихадистите са воювали 47 000 чужденци, стана ясно миналата година на форум за борба с глобалния тероризъм, организован от Кралския институт Elcano в Мадрид.
Седем хиляди от наемниците в ИД са от държави от Европейския съюз, включително 1700 французи, 850 белгийци, 700 холандци, 650 германци, 450 испанци и 170 шведи.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Автор Спорт
Коментирай