Лютика и духова музика на врачанския панаир

Медовина и пърленки предлагат на щанда „Вкусна България"

Лютика и духова музика на врачанския панаир | StandartNews.com

От 14 септември Враца живее със своя традиционен панаир. Без този панаир Враца е като „селото без Албена", шегува се възрастен посетител, който помни доста от изданията на голямата олелия. Общината се опитва да управлява днешната. Всички шатри са в еднакъв стил, стоката е подредена прецизно, музиката, която се лее от уредби и на живо, е в поносими децибели. Над всичко се извисява виенско колело - само една от атракциите за децата.

Искаме да върнем панаира към първоначалния му замисъл. Създаден е да показва развитието на Враца и затова в началото е приличал на изложение за всичко, което се произвежда в града. Затова поканихме

занаятчии и производители от цяла България

да покажат и пласират своята продукция, обясни кметът Калин Каменов. Целта е постигната – броят на търговците е 130, а на занаятчиите – 80. Според градоначалника прекупвачи няма.

Панаирът във Враца е възникнал на базата на петъчния пазар, съществувал още преди Освобождението. За него идвали хора от Койнаре, Орхание, Кутловица и чак от Бяла Слатина и Бутан. На този прочут пазар попаднал и известният пътешественик Феликс Каниц, който през 1871 година пише: „Пазарът пред хана на Христо Савов представляваше очарователна оригинална картина, достойна за четката на един Хилдебранд..."

За пазара магазините се пълнели със сурови кожи, мед, вино, а из улиците земеделци показвали едър кукуруз и добитък. Враца бил цветущ търговски и занаятчийски център. Под въздействието на Пловдивския панаир врачанските първенци създали свой, но на базата на пазара. В началото – само за един ден – 14 септември, на празника Симеон Стълпник, един от небесните покровители на града. Преобладавала продукцията на грънчарите – шарени грънци и паници. После дошъл ред на житарите, а след време – и на коларо-железарските майсторлъци – файтони, кабриолети, брички, шарени каруци. Сменяли се хората, сменял се и поминъкът.

Винаги е имало и бирарии с певици на живо

Всичко това давало представа за празничния живот в града.

За врачанския панаир при соца настъпва друго време – превръща се в място за веселие, забавление и радост за децата. Но такъв панаир не дава представа за развитието на града, за културата на жителите и гостите.

В общината смятат, че сегашният не е от този тип. Той е сцена за всеки, който създава, твори и предлага сътвореното на другите. Ето защо на този панаир могат да се купят картини от вълна, ръчно рисувани чаши, карвинг свещи. Може да се види и купи народна носия, автентичен народен музикален инструмент, всякакви шевици. Може да се чуе хубава фолклорна музика, български песни. Първата вечер – от певеца Илия Луков, а след това от младата Михаела Филева, от поп и рок-звездата Стенли. В неделя вечер своите фенове ще забавлява роденият в града Краси Радков, а комедийната вечер е на път да се превърне в една от атракциите на панаира.

Закриването е поверено на бургаската група „Brums N Noises".

Широко място на панаира е отделено на местната кухня. Посетителите опитаха най-големия самобитен местен деликатес – блажна лютика. Приготви я кулинарят от Копривщица Ангел Ангелов с помощта на

местния зевзек дедо Скърц

Манджата се прави от печени чушки, лук, чесън, магданоз, олио и сол. И за да стане блажна, й се слага сирене. Юнашката тава не стигна всички да опитат легендарната врачанска лютика. Дегустиращите можеха да даряват средства, предвидени за ремонт на родилното отделение на местната болница. Щандът, на който се приготвяше миш-машът, е наречен „Вкусна България". На него посетителите можеха да опитат и качамак, пърленки, питки, приготвени от жени-майсторки от читалищата в селата Челопек, Паволче, Згороград.

Панаирджиите можаха да видят на живо как се работи с грънчарско колело, как се изработва икона от дърво, каменна пластика, сувенири. Да се срещнат с ножари и копанари и да видят отблизо работата им.
На панаира има и

„Сапунена работилница"

Спецове показват как се прави сапун с естествени материали и билки, които имат и лечебен ефект. Мнозина вече си тръгнаха с врачанските хит-напитки – ликьор от рози и „Врачанска теменуга". Заложихме на българските стоки и на техните производители, обясни кметът.

За децата всичко е изненада – от атракционното влакче, което вози от квартал „Дъбника" до панаира и щандовете с лакомства и играчки до лунапарка. Най-мамещо изглежда виенското колело, от което качилите се видяха Враца отвисоко. А по това време на годината тя е още много зелена, топла и уютна.

Веселието и атракциите на площадката пред стадиона „Христо Ботев" продължават до понеделник вечер, когато ще дойде краят на това колкото старо, толкова и ново и нужно събитие, без което Враца не би била същата...

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Автор Спорт
Коментирай