21:55 ч.

07.02.18

11 мин.

0

2

0

Лекарят трябва да знае къде е границата на разумното

от Красимира Темелкова |

Лекарят трябва да знае къде е границата на разумното

Доц. д-р Кирил Карамфилов е специалист по кардиология и инвазивна кардиология. Завършил е медицина в МУ-София през 2002 г. с пълно отличие и е удостоен със "Златен Хипократ". Взима специалност по вътрешни болести, кардиология и инвазивна кардиология в периода 2003-2013 г. В момента оглавява Отделението по инвазивна кардиология в "Александровска болница".


- Доцент Карамфилов, защо решихте да станете лекар и защо избрахте точно инванзивната кардиология?


- По време на основното ми образование не съм мислил каква професия искам да имам. Още в началото на гимназията обаче установих, че природните науки ми вървят най-много, а химията и биологията ми бяха най-разбираеми. Когато на някой му вървят тези два предмета, той логично избира хуманитарна наука като медицината. В 9-10 клас вече бях взел това решение и се подготвях за изпитите. А защо кардиология? Лично за мен тя представлява една от най-сложните части на вътрешната медицина. Според значителна част от по-възрастните и опитни колеги – вътрешните болести представляват короната на медицината. Ние, интернистите, диагностицираме процеси, които се случват вътре в тялото и съвсем не са очевидни. Изисква се да можем да изслушваме внимателно оплакванията на пациентите, да идентифицираме патологичните процеси, да анализираме информацията и да установим диагнозата. Кардиологията изследва болестите на сърдечносъдовата система, която е основно свързващо звено на всички органи и системи в човешкото тяло. Ето защо поставянето на правилна диагноза е сериозно предизвикателство. Инвазивната кардиология от своя страна минава отвъд частта на диагностиката и предлага възможност за едномоментно лечение и бързо решение на болестния процес.
Повечето добри специалисти по вътрешни болести могат да успешно да диагностицират процеса и да назначат медикаментозно лечение, но лекарствената терапия за мен е твърде "статична". Аз бих искал да видя ефекта от моето лечение в по-непосредствен порядък. В този смисъл инвазивната кардиология дава възможност на лекаря да оцени ефекта от работата си доста по-бързо, което разбира се е по-добре и за пациента. Тя взима „най доброто от двата свята" – поставяне на диагноза (от кардиологията) и осъществяване на лечение (от хирургията). Ето защо избрах и инвазивната кардиология за моя професия.


- Ако трябва да поставите инвазивната кардиология и сърдечната хирургия на везна, какво бихте казали?


- Дипломатичният отговор е, че и за двете специалности има подходящи пациенти и до голяма степен аз споделям това мнение. Няма по-важна и по-маловажна специалност. Инвазивната кардиология се развива изключително бурно. Миналата година се навършиха 40 години от извършването на първата коронарна ангиопластика, т.е. от първата интервенционална процедура на сърцето. За тези 40 г. са се случили изключително много неща. В последните няколко години стават все повече иновациите, новостите, материалите ни стават все по-атравматични, методите ни – все по-усъвършенствани. Това ни позволява да лекуваме хора, които доскоро се считаха за „чисто хирургични" пациенти. Ние лекуваме и много тежки случаи. Разбира се, има една граница на разумното, която, въпреки желанието на лекаря да се докаже, ако се премине, би била вредна за пациента. Всеки лекар трябва да осъзнава за себе си къде е тази граница и когато стигне нивото си на компетентност, да се консултира с други колеги или да насочи пациента за друг тип лечение.


- Колко голямо е значението на уменията на лекаря и на техниката в инвазивната кардиология?


- Една от причините да избера инвазивната кардиология е, че трябва да си много добре подготвен, много да си чел и практикувал. Но за да бъде добър крайният резултат, трябва всички участници в процеса на лечение на пациента да са на ниво – лекарят, сестрата, целият екип. Немислимо е да има качествена инвазивна кардиология без добра апаратура и добри материали. Затова ние тук в Клиниката по кардиология на Александровска болница много залагаме на това – да сме в крак с последните тенденции в нашата област. Нашите машини и апарати например за вътресъдов ултразвук, за ротаблация и т.н., са последни модели, а стентовете, които използваме, са одобрени и от кардиологичните дружества в Европа и САЩ и се използват в елитните болници по света. Говорейки за уменията, трябва да се отбележи, че от значение е и моментното състояние на лекаря. Ако ми предстои тежка процедура, а не се чувствам в кондиция, бих предпочел, ако не е супер спешна, да я отложа.


- Кой е най-сложният случай в досегашната ви практика?


- Занимавам се с инвазивна кардиология от първия ден, в който съм завършил през 2002 г. и съм имал множество случаи. Разбира се, лекарят си помни най-тежките случаи, усложненията. Преди година и половина имах един от най-тежките си случаи – пациент с критична коронарна стеноза, (стеснение на един от големите съдове на сърцето). При него имаше множество трудности поради факта, че не можеше да легне на леглото вследствие болеста на Бехтерев и трябваше да бъде подпрян с няколко възглавници. А променената принудителна позиция на тялото тотално променя позицията на съдовете, освен това стеснението беше след два 90-градусови ъгъла. Бе изключително трудно да насоча водача на правилното място, той се отклони и проби съда, околосърдечната торбичка започна да се пълни бързо с кръв. Пробива трябваше да се запуши по най бързия начин, но беше технически изключително сложно да се вземат тези две 90-градусови кривки. След около два часа „борба" успях да отпуша стеснението на съда, да имплантирам специален стент, който да затвори пробива. За това време, в което кръвта се бе изливала в околосърдечната торбичка, се бе събрало голямо количество, което притискаше сърцето и не му позволяваше да тласка кръв. Наложи се да пунктирам излива и да го евакуирам. В крайна сметка, на третия ден пациентът си беше вкъщи, но това костваше изключително много усилия и ресурс.


- Свиква ли се с мисълта, че държиш в ръцете си живота на друг човек?


- Ще започна малко по-отдалеч с отговора на този въпрос. Кардиологията трябва да се приема като призвание, тъй като тя е свързана с изключително много ограничения на комфорта на живот. Тя изисква дежурства, винаги да си на разположение, непрекъснато четене, концентрация и усъвършенстване. Участваме в различни конгреси, за да сме на най-високо ниво. Така че професията ни изисква сериозни жертви. Но удовлетворението, което човек изпитва след успешно извършена манипулация, след разплитане на сложен диагностичен казус, напълно оправдава жертвите, които полага. Дали се свиква с мисълта, че губиш хора? Стастиката е ясна на лекаря, той знае на колко процедури какви и колко усложнения има. Правим всичко възможно да не се стига до тях, но те се случват и са част от нашата професия. Така че отговорът на въпроса ви е и да, и не. Ако човек е професионалист, трябва да бъде такъв през цялото време – тоест в залата той трябва да разглежда случая индивидуално и да не подхожда емоционално, защото това пречи да се вземат правилни решенията. Това обаче вкарва лекаря в категорията на роботите. А ние сме хора и неблагоприятните инциденти са нещо, с което и аз лично трудно свиквам. Тоест балансът между липсата на емоции и човешкото съчувствие е много труден и всеки лекар го намира сам за себе си. Помня всичките си усложнения и процедури, които не са протекли по най-добрия начин. Те ми помагат да не допускам такива усложнения и грешки.


- Колко е голям интересът на младите медици към вашата област?


- През последните 7-8 години към инвазивната кардиология има голям интерес. За това допринася и фактът, че се счита за добре платена в сравнение с други специалности. Проблемът е, че част от младите хора имат нереалистични очаквания за това, че ще напреднат бързо. Истината е, че се изискват много жертви и усилия, за да стигнеш някакво ниво. А и след като го достигнеш, не можеш да се похвалиш, че си стигнал края на пътя, тъй като е нужно да се следят всички новости, промените в протоколите и лекарствата. Така можеш да предложиш най-доброто на пациента. Така че съветът ми към младите колеги е да полагат повече усилия, да не се отчайват, когато на пътя им се изпречват трудности и да имат търпение. Никой не се е родил научен, но в крайна сметка търпението, упорството и усилията се отплащат.


- Кои са последните тенденции в инвазивната кардиология?


- Тя се развива към все по-широк кръг пациенти, които могат да имат полза от процедурите, които извършваме. Поради специфичните умения на инвазивните кардиолози, те биха могли сравнително лесно да се подготвят и да извършват интервенции и на други съдови територии извън сърцето – на мозъка, на краката, на бъбреците и т.н. В определени случаи се налага не разширение, а запушване на съдовете, особено при пациенти с онкологични заболявания или с вродени съдови аномалии. Най-големият прогрес се отчита по отношение на атравматичността на материалите, на нови типове стентове, които да се свързват с по-ниска честота на повторно стеснение, на лекарствата, които ги покриват, на различни машини и техники, които ни позволяват при пациенти, които доскоро считахме за класически хирургични случаи, да правим успешни процедури. В последните няколко години се отделя изключително голямо внимание на комбинирането на информация от различни методи в инвазивната кардиология и най-вече в идентифицирането на стеснението на съдовете, които имат по-голяма склонност остро да се запушат. Това е една интересна част от инвазивната кардиология, която някои наричат превантивна. Т.е., когато регистрираме някакво стеснение, да оценим риска то да се усложни остро. Атеросклерозата в класическия й вид с натрупване на холестерол и липиди в плаките значително се промени в последните години. Модерното медикаментозно лечение на пациентите с атеросклероза е много по-ефективно спрямо няколко десетилетия, но за съжаление атеросклерозата е едно хронично, прогресиращо заболяване, което можем да забавим, но не и да спрем. Затова с напредъка на методите за диагностика ние можем да предвидим кои стеснения имат риск от усложнения и да третираме точни тези, които имат нужда. Когато една методика е успешна, тя се прилага на голям брой хора. Не всички пациенти обаче са еднакви и затова в последните години се залага на това да се идентифицират хората, които имат полза спрямо тези, при които процедурата не би била толкова ефективна.


- Има ли критерии, по които да се преценява кои пациенти са подходящи?


- Има, но не са ясно установени, тъй като методите, които се използват, не са така широко навлезли. При тези методи се събира информация как изглежда съда, каква е анатомията на атероматозната плака, за количеството липиди, моноцити, които също инфилтрират плаката. И когато се интегрира цялата тази информация, вече има критерии, които определят риска от по-нататъшни проблеми.


- Във вашата клиника поставяте резорбируеми стентове. Какви са техните предимства?


- Те се появиха преди пет-шест години и аз съм голям привърженик на тяхната концепция. Някои ги наричат платформа, защото не са класически метални стентове, а са направени от полилактат - органична субстанция, която след две-три години в човешкото тяло се разгражда на въглероден диоксид и вода. Стратегията при тези пациенти е да сложим въпросната платформа, тя да държи съда механично отворен и с течение на времето да започне да се разгражда и да се усвои от организма. Концепцията е добра и иновативна. Първоначалните резултати бяха изключително обнадеждаващи, но след като се обединиха данните от лечението на широк кръг пациенти стана ясно, че резултатите далеч не са най-добрите възможни. Оказа се, че има технически особености, правещи това поколение биорезорбируеми стентове дори опасни и фирмата-производител изтегли тези материали. В инвазивната кардиология използването на биорезорбируеми платформи бе четвъртият голям бум. Първият бе балонната дилатация, с която разширяваме съда. Първоначалните резултати от нея също бяха добри, но при колкото повече хора бе прилагана, толкова повече ставаха очевидни и недостатъците й. Вторият голям бум са стентовете, с които се заобикалят несъвършенствата на балонната дилатация. След първоначалния голям ентусиазъм от лечението със стентове, стана ясно, че има голям процент повторно стеснение. Третият голям бум бяха покритите с лекарства стентове, при които честотата на повторно стеснение е изключително ниска. Платформите представляват четвъртият голям пик. За мен има нужда още от няколко години да се видят позитивите и негативите и да се излезе с качествен продукт.


- През последните години България заема първо място в Европа по смъртност от сърдечно-съдови заболявания. Какви са причините българите толкова често да умират от инфаркт и инсулт?


- В България липсва статистика за точния брой пациенти, починали от инфаркт и инсулт, но е ясно, че сме на водещите места. Има много причини за това. На първо място бих идентифицирал нашият много нездравословен начин на живот. На второ място бих сложил липсата на адекватна здравна култура, а на трето – психологията на българина, който търси помощ, когато нещата са се усложнили много. През последните пет-шест години има голям прогрес по отношение на здравната култура и здравословният начин на живот. Кардиологичната гилдия е много активна – правят се различни кампании, обръща се внимание на тези неща. Голяма част от младите хора вече са наясно и търсят активно начин да се изследват, да правят профилактика. Остава проблемът с по-възрастните хора, които по-трудно използват интернет, откъдето могат да се осведомяват, и имат навици, далеч от оптималните. И при тях обаче една голяма разяснителна кампания дава резултати. Освен това да не забравяме, че в България много се пуши, не се обръща внимание на здравословното хранене, неглижира се физическата активност и спортът. Българската кухня също така не е най-добрата възможна за сърцето.


- Вие сте млад и изключително способен лекар. Защо избрахте да останете в България, а не заминахте за чужбина?


- Харесва ми да живея в България – тук е моята социална среда, семейството, приятелите ми. Страната ни има много добри предпоставки човек да работи и да се развива. Традиционно търсим проблемите извън нас, но истината е, че ако човек се захване сериозно с нещо, има добър шанс нещата да се получат. Има голяма промяна отпреди 20 г. Аз лично съм оптимистично настроен и мисля, че все повече млади хора избират да останат тук. Също така, немалка част от хората, които навремето заминаха за чужбина, вкл. и мои колеги, сега се връщат, намират тук добри условия за реализация и нормални условия за живот. Здравеопазването навсякъде е губещ бизнес, защото е свързано с много усилия и ресурс. Тази система обаче има социална функция и без нея не можем. България има много наслоени с времето дефицити, но аз вярвам, че има достатъчно ресурси, само трябва да се използват по най-ефективния начин и резултатите ще са очевидни.


Информационна Агенция standartnews.com по никакъв начин не влияе на коментарите под статиите и на гласуването за тях и трие коментари само и единствено в случаите, в които не са написани на кирилица или в които сме получили оплаквания от читатели за неуместни коментари.

Потребител · 18:37 · 08.02.2018
Страхотен, красив български мъж !! Умен и способен! Къде сте мъже прекрасни български :(
доктор · 10:40 · 08.02.2018
Дай Боже все такива млади и способни хора да остават и да заместват нас по старите лекари. Успех!
Условия за писане на коментари
Напиши коментар Напиши Facebook коментар Кирилизирай



Новините навсякъде с вас


По всяко време, където и да се намирате, не пропускайте новините и събитията, които Ви интересуват. Изтеглете удобните и лесни за използване мобилни апликации за iPhone и iPad на Стандарт.


Standartnews for iPhone Standartnews for iPad
www.standartnews.com © всички права запазени За нас Контакти Условия за ползване Редакция Интернет реклама Реклама във в-к Стандарт Абонамент