Концлагерът "Белене" не погуби всички, но уби свободата

Концлагерът "Белене" не погуби всички, но уби свободата | StandartNews.com

Борислав Скочев е роден през 1964 г. в София. Той е един от създателите през 2002 г. на първия сайт с информация за комунистическото минало и практиките на декомунизация в бившите соцстрани - сайта Декомунизация. Неотдавна бе публикувана документалната му книга „Концлагерът „Белене" 1949-1987", резултат на 10-годишни проучвания. На 923 страници са представени факти за зловещото място, в което са затворени политически противници на тоталитарния комунистически режим в България. Авторът е проучил детайлно архивите на Държавна сигурност, Политбюро, Министерския съвет, отдел "Затвори" на ЦДА, радио "Свободна Европа", онлайн архива на ЦРУ, руски, холандски и британски архивни източници, мемоарни книги и сведения на бивши концлагеристи.

- Защо посветихте 10 г. на книгата „Концлагерът „Белене" 1949-1987"? Не е ли твърде жестоко изпитание да откриеш толкова жестокост, толкова прекършени съдби? Сигурно имате и личен мотив - да проучите съдбата на свои близки.
- Нямам близки, които са били в концлагера. Водеше ме желанието да разбера повече за концлагерите на комунизма и въобще за репресивната система на тоталитарната държава. Разбира се, това проучване ми коства значително емоционално, умствено и дори физическо усилие, но ми се струваше важно да го направя.

- Смята се, че лагерите у нас са закрити в началото на 60-те. Наистина ли в тях са въдворявани хора почти 4 десетилетия, почти до идването на демокрацията? Можете ли да посочите приблизителен брой на хората, минали през ада "Белене"?
- Всъщност най-неизвестна и спотаявана част от историята на концлагера е тази след 60-те години. През целия този период, почти без прекъсване, на територията на действащия затвор на острова продължава да има хора, които са лишени от свобода без присъда, по административен ред. Малкото сведения за този период позволиха на преименуваните комунисти да създадат невярното убеждение, че със закриването на Ловешкия лагер през 1962 г. режимът се отказва от тази репресия. По консервативна оценка от 1949 г. до 1987 г. през "Белене" са преминали 15 000 души.

- Кой от случаите или фактите, които проучихте или на които се натъкнахте, Ви потресе най-силно? Какво прави "Белене" толкова зловещ символ?
- Белене е символ най-вече заради продължителността на своето съществуване и защото от края на 1951 г. той остава единствен концлагер. Но и комунистическата власт използва смразяващата слава на това име като заплашителен символ, за да държи в подчинение обществото. Трудно ми е да откроя един или друг по-драматичен случай или факт. Всичко в един концлагер е извънредно и потресаващо - гладът, разстрелите без повод, непосилният труд, целенасочената жестокост на оперативните работници от ДС... Но може би смъртта на острова - далече от близките, в безименни плитки гробове в крайбрежния пясък, от които дунавските води или животните отнасят останките, е най-потискащият финал на концлагерната трагедия - заличаването дори на спомена за свободната личност.

- Съдбата на кои лагерници от Пловдивско, Пазарджишко, Смолянско Ви впечатли най-много?
- Това е море от човешки съдби, които трябва да бъдат разказани и запомнени, истории на хора, които не дават земята си в ТКЗС, не искат да сменят името си или да се откажат от вярата си. Бих споменал като пример историята на Йордан Дренков - брат Йорданчо, който посочил Кръстова гора като свято място. През декември 1958 г., в разгара на голяма атеистична кампания, той е въдворен в ТВО "Белене" като "опасен за обществения ред и сигурността на страната", защото организирал изграждането на аязмо в пловдивската църква "Св. Спас". А през есента на 1959 г., когато лагерът се закрива, по препоръка на Градско управление на МВР-Пловдив е включен в списъка на 166 "най-опасни за обществото криминални рецидивисти", които не се освобождават, а се изпращат в новия Ловешки лагер. Там Дренков е убит.

- От какви социални групи са хората, които най-често са били въдворявани? Какви са били най-честите поводи?
- Няма социална, политическа или религиозна група, която да не е представена в концлагера - такава е логиката на тоталитарната репресия. Но статистиката показва, че най-голямата социална група са селяните. В годините 1949-1953 те са почти 50% от лагерния състав; в годините 1956-1959, когато насилствената колективизация приключва, също са значителна част от лагеристите. Поводите за въдворяването са различни, според това каква репресивна кампания се извършва в момента: колективизацията, ликвидирането на опозицията, национализацията, чистката в образованието, респектирането на младото поколение, което слуша джаз и рокендрол и носи тесни панталони, или насилствената смяна на имената на българите мюсюлмани и турците...

- Има ли случаи на лагерници, въдворени в "Белене" за разказване на вицове за комунистическия режим? Всъщност най-известният случай - талантливият музикант Сашо Сладура е убит в Ловешкия лагер през 1961 г.
- Невъзможно е да се посочи определен брой, защото разказването на вицове влиза в по-общото провинение "вражеска агитация и пропаганда". С такова обвинение в годините 1949-1953 са над 20% от лагеристите, а в годините 1956-1959 - над 80%. Разказването на вицове, особено срещу Тодор Живков, започва да се преследва още по-активно през 60-те години. В края на 1963 г. административните репресии на МВР - изселване и въдворяване, временно прекратени след закриването на Ловешкия лагер, са подновени и една от основните причини са вицовете. Знаете, че вашият съгражданин и легендарен автор на вицове арх. Боян Чинков е арестуван в края на 1963 г. и осъден. На 17 декември 1963 г. министърът на вътрешните работи Дико Диков казва пред ръководството на МВР: "Вражеските елементи са раздвижени, активни и нагли в своите действия срещу властта и нейните мероприятия. ... С вицове те опорочават на­шите успехи и постижения в строителството на социализма, говорят против Правителството и ЦК на БКП, особено против първия секретар др. Живков. Тук има пръст врага, има пръст чуждестранната разведка. ... Целта е да се създаде неверие в нашата власт, в дружбата ни със СССР, да се компрометира правителството и ЦК на БКП, нашия Първи секретар - др. Тодор Живков.".

- Използван ли е лагерът за вербуване на агенти на спецслужбите? Съгласието за сътрудничество гарантирало ли е спасение от лагерния ад?
- Държавна сигурност винаги е гледала на концлагерите като на най-ефикасно средство за пречупване и вербуване на човека. Концлагерът "Белене" трябва да бъде "инкубатор за вербуване на агентурен апарат", нарежда през 1985 г. зам.министърът на вътрешните работи Григор Шопов. В тези смазващи духа и тялото условия ДС може да постави лагериста пред избора между физическата и моралната смърт. Вербовката невинаги е гарантирала освобождаване, но поне изваждане от подземния карцер или разрешаване на животоспасителен колет с храна. И все пак успехите на ДС не са пълни. Не са много пречупените. От докладите на ДС за лагера се вижда, че оперативните работници нямат ценни агенти или около лидерите на отделните политически групи няма внедрена агентура. Има политически групи, от които ДС почти не успява да вербува агенти - например легионерите и анархистите.

- Що за хора са били палачите в лагера?
- За началници на лагера са предпочитани бивши партизани - повечето са служители на лагерната система от самото създаване. Първият началник Куртев, по мнението на много лагеристи, е заменен със Стефан Китов, защото проявявал известна човещина. Същата селекция се прилага и към милиционерите - за подпомагане на въдворените и изрази на съчувствие те са давани на съд или въдворявани. Милиционерите обикновено са бедни и необразовани хора без възможност да намерят работа и въпреки това някои не издържат на жестокостите и напускат. Но към края на 50-те вече е подбран и възпитан онзи персонал, който ще създаде ужаса на Ловешкия лагер.

- Успява ли лагерният ад да пречупи свободния дух на българина?
- Много от лагеристите излизат съхранили нравствената си цялост и вътрешната си свобода. Но навън те попадат в общество на страх и мнителност и тяхната свобода не може да бъде "заразна". Така че тоталитарната репресия, не само концлагерът, не успява да убие всички свободни личности, но убива свободата.

- Могат ли и трябва ли оцелелите и близките на жертвите да простят?
- Да прости има право само жертвата. А много хора си отидоха от живота, без да дочакат покаяние или въздадена справедливост.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Автор Спорт
Коментирай