Камата на исляма и генезисът на терора

Опитът на Запада да пренареди Близкия изток след Студената война доведе до джихад

Камата на исляма и генезисът на терора | StandartNews.com

Кървавият атентат в Манчестър за пореден път показа, че ислямският тероризъм е сред най-големите предизвикателства и заплахи пред западната цивилизация. Къде да търсим корените на този терор и може ли той да бъде спрян. Отговорите на тези въпроси търси в своя анализ бившият дипломат Антон Гицов. Той е работил е в отдел „Политическо проучване, планиране и прогнозиране" в МВнР, 6 години като международен служител в ООН, Ню Йорк и като съветник в българското посолство във Вашингтон от 1989 до 1992. Член на СБЖ и автор на многобройни публицистични материали в българския печат. Предлагаме първата част от неговия анализ.

-----------------------
"Ислямът се състои от две части: Корана и Камата. Коранът дава указанията, нормите, законите, от които се нуждаем. Камата, това е приложението на шарията."

Абу Бакар Башир, ислямски духовник, борещ се за установяване на ислямска държава в Индонезия

-----------------
През далечната 1979 г. австралийският публицист Джон Лафин публикува книгата „Камата на Исляма", в която обръща внимание на ширещото се влияние на радикални ислямски теолози. Те утвърждават, че "правоверни" са само мюсюлманите, и че по волята на Аллах "неверниците" трябва доброволно да приемат Исляма или той да им бъде наложен чрез джихад. Лафин изразява притеснение от техните призиви за борба със Запада, който се опитвал да проникне в мюсюлманските земи и да наложи своят тип анти-ислямска демокрация. Авторът предупреждава специално за опасностите от неспособността или нежеланието на мюсюлманите в САЩ и Европа да се интегрират.

Десетилетия по-късно, предсказанията на Джон Лафин за джихадистки екстремизъм се сбъдват. След 11 септември 2001 г., когато бяха взривени двата небостъргача на Световния търговски център в Ню Йорк,

ислямски екстремисти осъществиха самоубийствени атентати

в Мадрид (11 март 2004 г.), Лондон (7 юли 2005 г.), Париж (13 ноември 2015 г.) и Ница (16 юли 2016 г.). На 19 декември 2016 г. в Берлин 24- годишният тунизиец Анис Амри връхлетя с тежък камион коледен базар и уби и рани десетки души. В оставен видеозапис, той заявява, че се е заклел "да пролея колкото кръв е необходимо за да се осигури победа на Аллах". В същото време призовава "всички братя и сестри по света да се присъединят към джихада" и да воюват за установяване на доминацията на тази религия.

Това са няколко от многобройните терористични актове в последните години, отнели живота на стотици невинни мъже, жени и деца в името на исляма. Това, което прави впечатление е, че този вид тероризъм е нещо ново в исторически план. Явление, породило се и избуяващо в последните три десетилетия. Какви са причините за това, какво мотивира атентаторите, защо нямаше ислямски тероризъм през миналия век?

За да се разбират корените на този феномен, следва да се анализират някои аспекти на исляма, както и конкретни причини, обусловили радикализирането на мюсюлманския свят.

По време на Студената война, когато светът беше двуполюсен, в страните от Близкия Изток управляваха авторитарни режими, подпомагани политически и икономически от Съветския съюз. Несменяемите диктатори на допускаха племенни вражди и каквато и да е намеса на ислямските лидери във властта, смазвайки всяка съпротива. След разпада на СССР в този регион се получи вакум и САЩ и съюзниците им в НАТО и ЕС видяха възможност чрез военна интервенция да наложат удобни и послушни правителства в такива богати на петрол държави като Ирак, Либия и Сирия. Оправданието за такава намеса се съдържа в т.н. "Чикагска доктрина" на бившия британски премиер Тони Блеър, който през 1999 г. при посещение в Чикаго заяви: "Настъпило е време да определим обстоятелствата, при които

ние би трябвало да се намесваме активно в задгранични конфликти

Изолационизмът, според него, трябвало да остане в миналото и Западът не трябвало да се притеснява да употреби военна сила за да премахне тиранията в страни, където тя съществува. Прилагането на тази доктрина обаче доведе до политически, социални и религиозни катаклизми в арабския свят, до разпадането на държавността в Ирак и Либия, а в голяма степен и в Сирия. Разрушенията и човешките жертви, които взривиха мюсюлманския свят, бяха умело използвани от радикални ислямски лидери, които отправиха призив за обединение и война със всички възможни средства срещу новите "кръстоносци". Самоубийствените атентати в САЩ и Европа не закъсняха.

Не може обаче да се твърди, че този ислямски терор е единствено политически мотивирани. Много атентати имат често и силен религиозен отенък, като често политическият и религиозният елемент са смесени. Убийствата на религиозна основа се обосновават или защото според Корана такава участ заслужават неверниците или защото държавата, към която принадлежат се определя като враждебна към исляма. Такъв е примерът със сирийския емигрант Мохамед Далил, който на 25 юли 2016 г. се взриви в германския град Ансбах и тежко рани 15 души. В намерен видеозапис, той говори за "отмъщение" срещу германците, защото "те са противници на исляма".

Радикални теолози и имами палят фитила

Според проповедниците на исляма има четири вдъхновени от Бога книги: Библията, Псалмите, Евангелието и Корана. Първите три обаче са опорочени от евреите и християните и затова са заменени от последното разкритие на Господ пред Мохамед, както е описано в Корана, книга на божествено ръководство и напътствие за човечеството. Всички други религии следователно са неверни. Аллах е господарят на вселената и всички живи същества се подчиняват на неговите закони. Детето още с раждането си е създадено по волята на Аллах и под негов контрол и е подчинено на законите на Аллах. Ако обаче отхвърли исляма и възприеме друга вяра, такъв човек е „Kafir"- невежа със замъглен мозък, неверник, изменник и предател, за което ще бъде изпратен в ада.

"Вие сте най-съвършената общност сред човечеството", проповядва Коранът в Сура 3:102, а Сура 8/20-24 обяснява че "най-лошите живи същества са глухите и глупави неверници". Още през 1972 г. бившият египетски президент Ануар Садат в реч във връзка с честването на рождената дата на пророка Мохамед, заявява: "Ние вярваме, така както разпорежда Аллах, че сме избраници, нация над всички нации". А основният лозунг на основаното в Египет "Мюсюлманско братство" е :"Ислямът е решението; Коранът е Конституцията; Джихад е начинът; Да дадем живота си заради Алах е нашата цел". Хафиз Мохамед Саид, един от организаторите на клането през 2008 г. на цивилни в хотела "Тадж Махал" в Мумбай в проповед в най-голямата джамия в Лахор, Пакистан, заявява: "Аллах обеща да направи мюсюлманите супер сила и ние вървим по този път".

Радикалните теолози и имами, опирайки се на Корана, внушават на мюсюлманите чувство на превъзходство и презрение към неверниците. През юли 2016 г. един млад британец Джак Летс, приел исляма и станал известен като боеца от Ислямска държава Джихади Джак, в тв интервю заявява: " Аз не съм един от вас и ви мразя мръсни куфаари". Особена неприязън радикалните ислямисти проявяват към християните и евреите. През 1955 г. в Ирак, когато министър- председателят Фарис ал -Хури е християнин, един виден имам заявява по време на проповед, че индонезийските мюсюлмани са му по-близки от премиера. Един от най-видните сунитски теолози от египетски произход Юсуф ал- Карадуи през 1998 г. заявява, че не трябва да има диалог с евреите, освен чрез "Камата".

Насаждането на омраза към християните се изразява и в убийства и атентати срещу тях и в самите мюсюлмански страни. На 11 декември 2016 г. ислямски самоубиец се взриви в катедралата „Свети Петър в Кайро" отнемайки живота на 27 души, между тях жени и деца.

Призивите за насилие към неверниците, с цел да приемат Исляма, датират от времето на Мохамед, който след основаването на Халифата, се обръща към владетелите на Персия, Абисиния и Византия и да изберат между доброволно приемане на исляма или война. През 1995 г. Юсуф ал- Карадуи декларира, че ще дойде денят, когато подобно на Константинопол, Рим също ще бъде ислямизиран, и това ще означава, че "ислямът ще се върне за трети път в Европа, след като е бил изгонен от там два пъти". Кенал Малик в статия в "Ню Йорк Таймс" от 3 януари 2015 г. определя радикалния ислям като "особен вид варварска политика, под формата на религия".

(Следва)

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Автор Спорт
Коментирай