България трябва да побърза с влизането в еврозоната, ако иска да бъде сред държавите, които се движат на първа скорост в Европейския съюз. Влизане в ERM 2, т. нар. чакалня за еврото, е единственият критерий дали ще е успешно европредседателството на България. Това разясни бившият финансов министър Симеон Дянков в първата част от своята статия, публикувана в миналия брой на "Стандарт".
Днес предлагаме втората част от анализа му.
-----------
Друга тема, която противниците на присъединяването към Еврозоната изтъкват, е именно във връзка с Европейския банков съюз. Влизането в него значи, че България става част и от единната банкова застраховка в Европа. Тоест - ако някоя банка в ЕС има проблеми, на нея й се дава ликвидност с пари от ЕЦБ. За да се отпуснат тези пари обаче всички участници в Еврозоната поставят като застраховка собствени пари. Това стана тема в периода межзу 2012 и 2014 г. в Европа заради проблемни банки в Гърция, Испания, Италия.
Това е факт - при влизане в Еврозоната ще се изчисли коефициент на участие в единната застраховка на база колко е голяма банковата ни система спрямо тази в ЕС. Отговорът за България – банковата ни система е около 1,5% от тази на ЕС. Тоест - доста е малка. Съответно – в случай на проблеми в европейска банка, страната ни ще трябва да поеме 1,5% от сумата на общата банкова застраховка в ЕС. В зависимост от годината пари това може да значи сума в границите между 200 и 400 млн. евро. България ще трябва да покрива този ангажимент през БНБ – тя трябва да постави резерв в случай на проблеми в европейски банки.
Какво обаче критиците на Еврозоната спестяват?
В момента, в който банковата криза отмине – например дадени са пари за ликвидност на банка в Гърция и проблемът е преодолян - то тези пари се връщат с лихви в период от няколко години. А лихвите са солидни. Пример за това е как в последните месеци става ясно, че Гръцката централна банка дължи на Германия 908 млн. евро, защото Германската централна банка е дала значителна част от парите за банковата застраховка за Гърция.
С други думи - и тази "заплаха", за която говорят противниците на Еврозоната, не е реална – да, възможно е да се наложи да се платят едни пари при криза с банки в рамките на Еврозоната, но тези пари се връщат впоследствие. С лихва.
Какво ще се случи с валутния борд?
Какво всъщност е валутният борд, освен фиксиран курс на лева към еврото? В момента на всеки лев в обращение в БНБ има покритие в евро. Всичките пари в обращение в момента да около 90 млрд. лв. Срещу тези пари в БНБ стоят във всеки момент 40-45 милиарда евро – тоест по 1 евро за всеки 1,96 лв. Тези пари в европейска валута стоят и чакат – в условията на валутен борд те трява да са ликвидни във всеки един момент. Тоест – видът им най-общо е в банкноти и сумата покрива напълно сумата от левове в обращение.
Един от най-големите плюсове от присъединяването ни към Еврозоната, освен че банковата ни система ще е в много по-сигурни ръце, е, че в момента, в който влезем този резерв от евро повече не ни трябва. В деня на влизане - БНБ изтегля левове и праща наличното евро навън. Това ще има еднократен – за година-две поне, положителен резултат за икономиката, защото една голяма парична маса, която е стояла "в бездействие", започва да влиза в обращение наведнъж, завърта се в икономиката.
Какво показна опитът на другите страни от ЕС, приели еврото в условия на борд – появява се малка, по-скоро здравословна инфлация, но се наблюдава и доста осезаемо покачване на икономическия растеж. Той се повишава с около 1,5% само заради освобождаването на валутния резерв.
Да дам пример с България – ако тази година бяхме влезли в Еврозоната и имаме 4% икономически растеж, реално той щеше да е около 5,5%. Как изглежда това в пари – България е страна, чиято икономика върви около 100 млрд. лв., и расте с 4% тази година. При допълнителен ръст от още 1,5% това ще значи 2 млрд. лв допълнително в икономиката.
Еврозоната е престиж. А той значи по-ниски лихви
В момента, в който си част от Еврозоната, цената на дълговете – и на държавата, и на домакинствата, и на бизнеса, пада значително. Това е още по-трудно обяснимо през правилата на пазара в страни във валутен борд, при които практически рискът е сведен до минимум. Финансовите пазари не са напълно рационални или винаги се мисли, ще щом има борд, въпреки гаранциите, във всеки момент по-глупава политика или група глупави политици могат да го свалят. Затова се държи по-висок лихвен процент.
Това се вижда и сега в България – ако семейство поиска ипотека в която и да е банка и каже – дайте ми срещу това обезпечение оферта в лева и в евро – лихвата в лева ще е с около 1,5% по-висока от тази в евро. Просто рискът в първия случай се смята за по-висок и това не зависи от конкретната банка, пред която кандидатствате. Реално такъв риск няма, защото за всеки 2 лв. в обращение има 1 евро в БНБ, но финансовите пазари се презастраховат. В момента, в който влезем в Еврозоната този 1,5% разлика в лихвите ще отпадне – и за държавата, и за домакинствата. Ефектът за кредитите за бизнеса ще е малко по-малък, защото обикновено, ако дадена фирма се занимава с търговия и външни инвестиции, така или иначе се теглят кредити предимно в евро. При домакинствата съотношението между кредитите във евровалута и в левове е приблизително 50:50. Тоест за поне половината от домакинствата ще намалеят лихвите по кредити. А това е значителна сума, която ще остане у хората.
И все пак – има ли минуси?
От икономическа гледна точка – отговорът е по-скоро не.
Няма правителство, което да е достатъчно безразсъдно да поиска друг курс на еврото – различен от този по време на валутния борд. Инфлацията е тема, но в много по-малка степен, отколкото хората си мислят. Банковата застраховка е тема, но вече се вижда, че това не е загуба на пари, а тъкмо обратното.
Има обаче една тема, по която се говори все повече не в България само, а в Европа. Тя се повдига от икономисти - дали изобщо присъединяването на нови, по-малки икономики към Еврозоната е добра идея. Отговорът – меко казано, въобще не е ясно, че влизането в единния паричен съюз с много по-големи от твоята икономика е добра идея. Това се вижда в примери като Гърция, Португалия.
Ако се погледне назад във времето - от създаването на еврозоната досега - кой печели и кой губи икономически, е доста лесно да се изчисли, че Германия е спечелила много, Холандия също, Австрия е спечелила донякъде от създаването на еврозоната. По-малките икономики по-скоро са загубили – просто защото не са били достатъчно конкурентноспособни да се състезават в една и съща валутна среда с немски, австрийски или холандски фирми.
В България конкретно обаче този разговор няма смисъл. Причината е, че ние сме във валутен борд от 20 г. и сме обвързани с еврото. Ако нямахме борд и бяхме на плаващ курс – като Унгария, Румъния, Чехия, Полша – ситуацията би била друга. Но нашата ситуация е различна. Макар да използваме левът като своя валута, монетарната ни политика се управлява практически от ЕЦБ заради курса спрямо еврото. От тази гледна точка – България вече носи всички икономически минуси от това, че икономиката ни е много зависима от големите икономики в еврозоната. Само че нямаме нито един от плюсовете – например по-ниските лихви. Казано простичко - болестта, до която еврото довежда в по-малки икономики, които са част от Еврозоната – ния вече я имаме. И ще продължим да я имаме и занапред. Но пък нямаме достъп до "имуностимулатори", които идват с присъединянето към общия валутен съюз. Тоест – боледуваме си, без да има защо.
Европейският банков съюз - "имунизация" от случки като КТБ
Друга тема, която от 2014 г. насам е основна за България, е, че с присъединяването си към Еврозоната ние влизаме автоматично в Единния банков съюз. Какво значи това на практика?
Трите най-големи банки в България – с най-много активи - автоматично минават под надзора на ЕЦБ. А не на БНБ. Второ – всички банки, които нямат "майки" в страни от еврозоната, също минават под надзора на ЕЦП. Да го кажем по-просто – ако утре влезем в Еврозоната, автоматично Уникредит Булбанк, ДСК и банката на трето място по активи в момента минават под надзора на ЕЦБ с централа във Франкфурт. Същото се случва автоматично и с банките с българска собственост – например БАКБ, Инвестбанк, ЦКБ, ПИБ и... Тук щеше да бъде и КТБ, ако не беше във фалит. Правилото важи и за банките с "майки" в страни извън Еврозоната, например Турция. Това за повечето държави не е от кой знае какво значение. В България обаче, както видяхме, надзорът на БНБ не беше на ниво и страдаме всички от провала на КТБ. Това нямаше да се случи, ако бяхме в Единния банков съюз.
Между другото, страни като България могат да кандидатстват и доброволно за участие в Единния банков съюз – без да са в Еврозоната. В края на 2012 г. пробвахме да направим това. Но ръководството на БНБ, от които на практика зависи кандидатстването, тогава беше против.
Но ако не тръгнеш доброволно, както явно БНБ не иска да направи – при влизане в Еврозоната присъединяването към Европейския банков съюз е автоматично. А това значи наистина друго ниво на надзора над банковия сектор у нас.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
