Питър Гудман, "Интернешънъл Ню Йорк таймс"
Докато Европа се опитва да преодолее травмата от опустошителната финансова и икономическа криза, политиците разчитаха на един подход за поправяне на щетите - строгите мерки за икономии. Свийте държавните разходи чрез орязване на пенсиите и социалните програми, гласи тази логика, и пазарите ще повярват на прагматичните лидери. Уверените пазари пък ще доведат до активни сделки. Парите ще потекат и ще настъпят добри времена. Въпреки че благоденствието все така продължаваше да се изплъзва болезнено на голяма част от Европа, лидерите на континента отново и отново потвърждаваха своята вяра в добродетелите на това сурово лекарство.
Досега. Защото Европа преосмисля достойнствата на строгите мерки за икономии. Някои политици дават плахо сигнали, че е възможно да са готови да разхлабят своята хватка върху държавните средства, за да стимулират икономическия растеж и да подобрят положението на обикновените хора, които страдат от безработицата и намаляването на всеобщото богатство. Като най-ясен знак за промяната тежко задлъжнялата Италия е все по-склонна да предизвика Германия - стража на строгите мерки за икономии - да развърже кесията на Европа. Това развитие идва след зашеметяващото решение на британците да гласуват на референдума през юни за излизане на страната от ЕС - гневно порицание на икономическия елит от изпитващите затруднения общности - и на фона на набирането на скорост от популистки, антиимигрантски движение на целия континент. Преди всичко промяната може да е антипод на годините на догматична политика в Европа, замествайки неуспешния опит за генериране на икономически растеж чрез съкращаване на разходите със съсредоточаване върху засилването на инвестициите. "Строгите мерки за икономии са извън дебатите в известен смисъл", заяви италианският министър на финансите Пиер Карло Падоан. "Необходимо е да вкараме в по-голям растеж и повече работни места в Европа."
Най-очевидното място, където тази нова динамика става факт, е Великобритания.
Преди британците да гласуват за Брекзит на референдума на 23 юни, човекът, който отговаряше за бюджета, министърът на финансите Джордж Озбърн, преследваше публично целта да постигне бюджетен излишък до 2020 г. А това изискваше орязване на разходите.
Откакто обаче политическата класа изтълкува резултата от гласуването като искане за изправяне на крака на общините, страдащи от висока безработица и замразяване на заплатите, Озбърн призна, че неговата цел вече не може да бъде постигната. Неговият наследник на поста Филип Хамънд вдигна залога.
В реч на годишния конгрес на управляващата Консервативна партия на 3 октомври новият британски финансов министър обяви, че правителството ще вземе повече кредити за нови инфраструктурни проекти, както може да се предположи, за да бъдат създадени работни места в строителството и промишлеността.
В САЩ администрацията на президента Барак Обама отговори на Голямата рецесия с пакет за стимулиране на икономиката в размер на 787 милиарда долара - смесица от данъчни съкращения и по-големи държавни разходи. В резултат американската икономика започна да се възстановява по-солидно от европейската. Това създаде впечатление, че от американската страна на Атлантика прилагат мерки за стимулиране на икономиката, а от европейската взимат връх строгите икономии.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
