Готвим децата за динамичния свят, но и ги водим към Бога

Готвим децата за динамичния свят, но и ги водим към Бога | StandartNews.com

Не е задължително възпитаниците ни да стават свещеници, казва архимандрит Пахомий, ректор на Софийската духовна семинария

- Вие сте ректор на едно специфично училище, ако може така да се каже. Аз също съм възпитаник на Софийската семинария. Ще може ли да разкажете историята на семинарията, какви са нейните възпитаници ?
- Аз също съм възпитаник на духовната семинария и това ми дава голяма възможност да познавам нещата от различни страни – като ученик в Софийската духовна семинария, и вече като неин ректор. Това ми помага още повече да бъда в нейна помощ. Софийската духовна семинария е с изключителна приемственост и история. Построена е през 1902 г. Основният камък е положен лично от цар Фердинанд. През 1903 г. започват да се обучават първите курсове в нея, а през 1905 е напълно завършена. Както и по-горе казах, Семинарията е с изключително голяма приемственост и традиция. Това го усетих и аз още в първите дни на моето ректорство – непрекъснато коментираме това –

традицията, която е в Семинарията, да не бъда нарушена

а точно обратното - да бъде запазена още дълги години. В крайна сметка ние сме в Православната църква, която пази истината и нашата цел и задача е да пазим истината и това, което ни е предадено, което ни е завещано от отците и по някакъв начин, разбира се, трябва да го развиваме в съвременния свят, в който ние живеем. Пребиваваме с деца, които се учат и живеят тук. Стремим се да ги възпитаваме. Виждаме, че светът е много динамичен и бързо се променя. И ние трябва да бъдем гъвкави от тази гледна точка, че да можем да привличаме още деца и да ги образоваме в Христа, в Бога, намирайки се в тази динамична обстановка на развитието на света. Това обаче става в рамките на всичките тези традиции, които през годините са изградени в Семинарията. Те са мерило, както и вие знаете, когато сте учили, и ние сега към това нещо се стремим – да можем тези рамки да не ги прескачаме, защото те са донесли своите многократни плодове. Щом две хиляди години в Църквата виждаме как хората се спасяват, възрастват духовно, живеят добре, живеят в Божията благодат и по същия начин толкова много години, толкова много поколения деца са излезли от Семинарията и са станали добри свещеници, имат прекрасни семейства, има ревностни монаси в манастирите, служители в Църквата и в страната ни, в чужбина.

Хора достойни, които винаги са били пример

с това, че са се изучили в Софийската духовна семинария.
- У хората има един стереотип, че децата, които завършат духовните училища, се подготвят единствено за свещенослужители, без оглед на това дали ще бъдат семейни или монашествуващи. Може ли да кажете дали наистина е така, за да добият хората реална представа? И когато човек има нужда да послужи на Църквата, само като свещеник ли може да послужи или и по други начин? На каква възраст приемате деца в Семинарията и на какво ги учите?
- Първо, моето искрено желание, намирайки се в центъра на София, е да може да се даде възможността на повече деца да бъдат максимално образовани и обогатени по всякакъв начин. На моето въдворяване имаше много мои близки хора, които ме питаха да влязат ли в двора на семинарията, да стоят ли на богослужение и пр. Тоест много от хората не са запознати със Семинарията и живота в нея. Масовата нагласа на хората е, че семинариите са нещо затворено, консервативно, а по отношение на децата се възприема мнението, че те едва ли не се капсуловат и затварят. Това обаче не е вярно. Софийската духовна семинария, а и семинариите по принцип, дават възможност на децата да се образоват по всичките предмети и с всичките изисквания на българската образователна система. И плюс всичко това, семинарията им дава духовната и теологична образованост, което е допълнение към цялостното им образование. Стремим се да даваме добро образование и по отношение на чуждите езици, защото в семинарията се изучават латинки, гръцки, руски, английски и църковнославянски езици. Преподавателите по тези предмети са квалифицирани и добри.

Родителите могат да бъдат спокойни, че децата, които учат тук, са добре образовани

както е било и досега. Нашите възпитаници постъпват в Семинарията след седми клас, т. е. на 14 години. Преди обаче да постъпят, те минават на кратък изпит за проверка на музикалния слух, както и на събеседване с ректора. Наистина се стремим да бъдат колкото се може по-добре образовани и възпитавани.
- Колко годишен е курсът на преподаване в семинарията?
- Децата тук учат от 7 до 12 клас, т.е. образованието тук е гимназиално, но освен общообразователните предмети, се преподават и тясно специализираните такива.
- Вие лично на какво искате да научите вашите възпитаници?
- Мисля постоянно по този въпрос, защото на първо място и преди всичко останало аз съм духовник. Смятам, че е правилно Софийската духовна семинария да има за ректор не цивилен човек, а свещенослужител. Като духовник аз имам задължението да водя всеки човек към Църквата, а още повече децата, които сам Христос вика да дойдат при Него. Ние като духовници трябва да водим тези, най-малките, които Бог ни е поверил, към пътя на спасението, а пътят на спасението е научаването за Бога. Това ми е и като приоритет – децата тук да получават все повече и повече знания за Бога и, разбира се, да получат и едно добро образование, та излизайки след това, обучението им тук да не им пречи, а точно обратното. Казахме го това, но и ще го повторим, че светът е динамичен. Компютърната грамотност, английският език, историята - всичко това се изисква от света. Моята основна цел и идея е децата, завършили Семинарията, които не искат да стават свещеници или монаси, да не се притесняват за своята реализация в света, но да се чувстват сигурни и успешни. Отделно в църквата има още много длъжности, които един човек може да изпълнява без да бъде свещеник. По всякакъв начин те могат да помагат на църквата. Така че,

ако станат добри християни и добре образовани граждани, те ще бъдат полезни навсякъде

Това са приоритетите, това ми е и желанието – наистина да запазя това, което е било досега и по някакъв начин да може то да се развива. От моя личен, малък опит – аз съм живял малко повече от 15 години в манастир - с каквото мога да помогна на децата с този духовен опит, мисля си, че и в тази насока биха имали полза.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай