Юлий Павлов,
социолог
До президентския вот наесен е възможно да се появят всякакви кандидатури. Както виждаме, има наплив от мераклии да се пробват, които нямат никакъв шанс да бъдат избрани. Ясно е, че ще има и партийни кандидатури, и независими кандидати, издигнати от инициативните комитети.
Налице е обаче безнадеждно закъснение с обявяването на претендентите. Просто не е сериозно половин година преди президентските избори да не знаем кои са основните кандидати. Във всички държави, в които има пряк избор на президент, поне година преди вота основните кандидати са вече обявени, като първо се провеждат вътрешнопартийни състезания.
А ние в България не знаем даже кои са кандидатите на основните политически сили. Известни са само номинациите на политически партии, които дори събрани заедно не могат да получат 10 %. Това закъснение с обявяването на кандидатурите все пак е обяснимо за ГЕРБ. Защото при сегашната ситуация е ясно, че колкото по-къса е кампанията, толкова по-трудно ще може да бъде наложена конкретна личност, толкова по-малко влияние ще имат личните качества и
по-голяма тежест ще има партийната подкрепа
и работа по кампанията. Естествено, че това означава запазване на статуквото. А според всички социологически изследвания в момента статуквото е съотношението поне 2:1 между ГЕРБ и БСП. Това положение напълно удовлетворява ГЕРБ и те нямат нужда да бързат. Разбира се, при тях също има един необясним момент. Не е нормално половин година преди вота да не е ясно дали действащият президент ще се кандидатира за нов мандат. За моите над половинвековни наблюдения на политическия живот в целия свят не помня такъв случай. При това съотношение между двете политически сили, който и да е кандидатът на ГЕРБ, той ще бъде избран, и то най-вероятно на втори тур. Все едно е дали ще е партийна кандидатура или подкрепена от ГЕРБ.
Прогнозирам победа на втори тур, защото в Конституцията ни има един доста архаичен текст, според който за да си избран на първи тур, не е достатъчно само да имаш повече от половината от спечелените гласове, но и да са гласували повече от половината от избирателите по списък. Второто отдавна не се е случвало, така че вероятно
ще има балотаж заради недостатъчна избирателна активност
Не е разбираемо обаче поведението на БСП, които изостават в партийното състезание. За да имат някакъв шанс, те би трябвало да намерят личност, която да е харизматична и да вдъхва доверие. Това е необходимо, но не достатъчно условие. Тази личност трябва да бъде популяризирана и налагана достатъчно дълго време. Колкото повече наближават изборите, толкова по-малък е шансът на левицата нейният кандидат да спечели. Той вероятно ще отиде на балотаж, но няма никакъв шанс да спечели. БСП се е вторачила в пъпа си, чака да мине конгресът, на който ще бъде избран лидер, а би трябвало тези два процеса да вървят независимо един от друг. Би трябвало да се обединят около дадена кандидатура, може би надпартийна, защото при левицата партийната подкрепа не е достатъчна. За БСП е важно да излъчат по-консенсусна кандидатура, която да привлече хора от периферията, и хора с центристка ориентация.
За ДПС не е ясно дали този път няма да решат да участват още на първия тур. Досега никога не са го правили и винаги са чакали втори тур, на който обявяват кого подкрепят. Може би сега с цел партийно налагане ще издигнат свой кандидат още на старта, тъй като Местан също ще го направи в стремежа да наложи марката "ДОСТ". Това ще е другата интрига. Не че кандидатите им ще стигнат до балотаж, но ще е интересно да се види как ще се разпределят гласовете на избирателите от турския етнос помежду им.
Отсега може да се прогнозира слаба активност наесен. За да е висока са нужни 2 условия: да има оспорвано състезание, а такова не се очертава в момента, и второ, поне кампанията да е оспорвана и да има състезание на идеи, което напълно сме забравили. И двете условия обаче липсват.
Що се отнася до предложението на Патриотичния фронт социологическите агенции да не могат да се огласяват публично проучванията си по време на цялата кампания, а не само в предизборния и изборния ден, естествено, това е пълна идиотия. Надявам се, че колкото и да пада нивото на парламентарния живот, все пак повече от половината народни избраници имат здрав разум и
няма да подкрепят подобни дивотии
Иначе дори да се приеме, партиите пак ще си правят социологически проучвани, а като не може да ги публикуват в печатните и електронни медии, ще го правят в социалните мрежи. Вече има решение на съда, че те не са медии. Освен това влиянието на социологическите агенции върху това как хората гласуват е минимално. Те са ценни като информация за анализаторите, журналистите и самите партии. Много е малък делът на тези хора, които си променят вота в резултат на социологически изследвания. Ако смятате да гласувате за голяма партия, тези изследвания няма да повлияят на вота ви. Ако смятате да гласувате за някоя от малките партии и да дадете протестен вот - също. Единствено ако смятате да дадете гласа си за политическа сила на ръба на процентовата бариера, тогава социологическото изследване може да ви повлияе, но в две посоки - да ви стимулира, за да прескочи бариерата, но може да се разколебаете, да не искате да се загуби гласът ви и да гласувате за кандидата на друга партия.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
