"Стандарт" продължава поредицата "Каква България в каква Европа" на водещия специалист по европейско право доц. д.ю.н. Атанас Семов, носител на Катедра "Жан Моне" на ЕС, ръководител на Международната магистърска програма "Право на ЕС" в Софийския университет.
От яловото заседание на Европейския съвет в Братислава на 16 септември все пак беше изпълзяла на светло една нова (всъщност 17-годишна) идея - за създаване на обща европейска отбрана (обща армия?) - която беше добра за България. Защото трябваше "да бъде насочена главно на юг".
Още през май 1999 г., веднага след края на абсурдните не само от юридическа гледна точка бомбардировки над Югославия Европейският съвет в Кьолн взе политическо решение да се пристъпи към създаване на обща европейска армия. През септември 2016 г. в Братислава тази идея, този път без изрично решение, бе извадена отново.
И, уви, умря, преди да се роди!
Унгария и Чехия сякаш подкрепят идеята за обща европейска армия. Ирландия обаче настоява за "военен неутралитет" и заплашва с "червен картон". Дали литовският президент Далия Грибускайте закова капака на ковчега по темата: "По-задълбочено сътрудничество - да, но не и армия, не можем да заместваме или дублираме НАТО"?
Отговорът не закъсня: на 27 септември пак в Братислава се проведе среща на министрите на отбраната, от която стана ясно, че срещи ще има, обща отбрана - не! Въпреки че идеята бе това да е един от отговорите на Брекзит. И че такива идеи подкрепяха Франция и Германия, Италия дори имаше по-дръзки хрумвания. Или зарази изразената съпротива на Швеция (която смята, че "ЕС няма проблем да приема по 1 млн. мигранти годишно), Холандия и Обединеното кралство. И при склонността "в бъдеще" (някога, но не сега) да се помисли, изразена от Чехия, Унгария, Испания и Португалия. Каква е позицията на България, разбира се, отново никой не разбра. Не обща армия, а "по-силно отбранително сътрудничество", призна след срещата Федерика Могерини. Навярно ще има съгласие само за инцидентни инициативи, например за инвестиции във военната индустрия и съгласуване на отделните (национални) военни мисии зад граница. Финландия е готова да домакинства на европейска академия за киберотбрана. Англичаните (и лично министърът на отбраната Майкъл Фалън) обаче заплашват с вето (на каквото имат право, докато са член на ЕС!) на всякакви инициативи, които биха "дублирали" или "минирали" НАТОЕ Могерини слага чертата: няма да говорим за "вето", защото няма да говорим за "обща армия".
Известно е, че общата отбранителна политика е най-слабо развитата съюзна политика. Може дори да се приеме, че такава практически няма. Днес не става дума за обща армия (или "общ генерален щаб"), а само за "създаване на връзки между държавите за готовност за бързи съвместни действия". Кога, какви, спрямо кого? Ще разберем през следващите 17 години. В крайна сметка на масата остана само конкретната, но крайна идея на Италия за създаване на "общи постоянни европейски въоръжени сили", които "могат да бъдат използвани и в подкрепа на операции на НАТО". Това може да се осъществи и само от "желаещи да участват държави". Дали България ще бъде поне сред "желаещите да се ползват" от услугите на тези сили държави?
Германският отбранителен министър Урсула Фон дер Лайен пусна формулата "Отбранителен Шенген". Бихме ли влезли поне в него? Например с всичките си (два) самолета?
Особено след като словашкият премиер Фицо ясно обяви решението за квоти за преразпределение на мигрантите за "политически мъртво", а унгарският референдум след дни ще го потвърди.
Сещате ли се за по-важни теми за обсъждане в НС или в КСНС при президента? Второто надали, президент нямаме.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
