Хосе Мануел Гарсия-Маргальо, министър на външните работи и сътрудничеството на Испания
Политическите сили, искащи независимостта на Каталуня, обявиха намерението си да използват институциите на правителството на автономната област, за да проведат референдум за отделянето на територията през септември 2017 г. Предложението е поредна стъпка в безплодния и обречен на провал път, започнал преди 4 години, когато президентът Мас, погазвайки правомощията си, реши да употреби всички средства на свое разположение за принудителното създаване на нова държава. Усилието бе напразно, но никое общество, и особено във времена на криза, не остава безразлично пред повика да започне всичко отначало. За щастие, каталунското и испанското общество в цялост показаха зрялост и устояха на напрежението и на разединяващите политики на една публична власт, тази на правителството на автономната общност, което изглежда е престанало да служи на интересите на всички свои граждани и, без съмнение, е забравило смисъла на думата "плурализъм".
Видно е, че желанието за независимост е по-упорито. Вместо да приеме възможността да постигне справедливи и разумни договорености, предпочита да консумира енергиите на всички нас и да поддържа жив пламъка на процес, крепящ се на плещите на малцинство - широко, активно и неотстъпчиво, но все пак малцинство. Изправен пред това искане, считам за мой дълг и отговорност да припомня, че отделянето на територията е невъзможно. На първо място, от правна гледна точка. Нито една демократична конституция в света не признава правото на самоопределение (с изключение на тази на Етиопия и на Сейнт Кристофър и Невис - два Антилски острова, които споделят обща държава). Договорът на ЕС предвижда една държава членка да го напусне, но не признава възможността даден регион да се превърне в суверенна нация и автоматично да стане пълноправен член на организацията. Чрез Брекзит откриваме, че нормите на общността съществуват, за да бъдат изпълнявани без политически уговорки и правни мечтателства. Накрая, всеприета и мирна доктрина в международното право е уредбата за самоопределението, предвидена от ООН и замислена единствено за случаите на колонии и на сериозно нарушаване на основните права, което е неприложимо за една демократична страна с елементи на федерализъм, каквато е Испания.
Испания е консолидирана демокрация, с безспорна институционна здравина. Нашата страна не е нито СССР, нито една умираща Югославия. Тъкмо обратното - тя членува и допринася с финансови средства в ООН, НАТО, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа и в Съвета на Европа. Подписала е най-престижните договори в областта на международното право и човешките права. В крайна сметка, една уважавана държава и бих се осмелил да кажа - много обичана навсякъде по света. Нито една страна - голяма или малка, от международната общност, която сама по себе си е противник на отделянето на територии, няма да бъде склонна да признае една независима Каталуня.
Но не трябва да се ограничаваме само с правните аспекти. Необходимо е да обърнем внимание на онова, което можем да наречем демократичен морал на проекта, поощряван от привържениците на независимостта. Защото е трудно да се приеме, че начинанието ще се състои в повторение на незаконни допитвания и избори на ниво автономна общност, докато инициаторите му постигнат очаквания резултат. И защото от морална гледна точка не е приемливо през XXI век, когато всички демократични дебати целят да обединят различията, в Каталуня да се обсъжда как политически да бъдат разделени нейните граждани в зависимост от тяхната култура, език или национално чувство.
Както многократно е заявявал моят колега, министърът на външните работи на Канада, големият федералист Стефан Дион, отделянето на територия е аномалия в демокрацията, тъй като ни принуждава да решим кои от нашите другари, приятели и роднини ще станат чужденци и които ще продължат да са част от политическата ни общност. Никое общество не заслужава да преживее такава травма.
Не би трябвало да пренасяме в 2017 г. и да повтаряме споровете, напреженията и разочарованията, която сме трупали от 2014 г. до сега. Поради това нека променим тона на диалога. Правителството на Испания веднага щом се сформира и каквото и да е то, ще бъде открито за разговор по онези въпроси, по които са възможни договореност и практически резултати за каталунското общество и за испанското общество като цяло. Но за да се промени начинът, по който се води диалогът, правителството на автономната общност трябва да се откаже да предизвиква демократичната законност и да се завърне към конституционното съгласие от 1978 г., под чийто знак Каталуня и цяла Испания постигнаха непознат в историята си просперитет. В крайна сметка предлагам да следваме стиховете на Салвадор Есприу, които призовават към искрено разбирателство, от сърце: "Съхранете непокътнати мостовете на диалога / и се опитайте да разберете и да обичате / различните умове и думи на всички ваши деца ".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
