12:00 ч.

07.06.17

7 мин.

0

1

0

Да отгледаш своя убиец в дома си

от редактор |

Да отгледаш своя  убиец в дома си

Води се война вътре в Европа, която не може да се спечели с оръжие


Атентатите в Манчестър и Лондон за пореден път показаха, че ислямският тероризъм е сред най-големите предизвикателства и заплахи пред западната цивилизация. Къде да търсим корените на този терор и може ли той да бъде спрян. Отговорите на тези въпроси търси в своя анализ
бившият дипломат Антон Гицов. Той е работил е в отдел „Политическо проучване, планиране и прогнозиране" в МВнР, 6 години като международен служител в ООН, Ню Йорк и като съветник в българското посолство във Вашингтон от 1989 до 1992. Член на СБЖ и автор на многобройни публицистични материали в българския печат. Предлагаме последната част от неговия анализ.


 


Мюсюлманският тероризъм поставя огромни предизвикателства пред цивилизования свят. Защото става дума за война, но не традиционна, в която противникът е ясен и видим и може да бъде победен в директен сблъсък. Терористите,


които живеят в Европа, независимо дали като единаци или организирани групи, нямат отличителни белези и не сипят закани за джихад.
Те живеят незабележими, а тяхната радикализация трудно може да се разкрие. За това помагат съвременните средства за комуникация, предоставящи възможност за контакти чрез криптирани съобщения. Джихадистите слушат и гледат в собствените си домове проповедите на екстремистки мюсюлмански лидери, намиращи се на хиляди километри извън Европа. Малките организирани групи терористи са трудно откриваеми, особено, когато живеят в мюсюлманските гета на големите градове.
Самотният убиец "вълк- единак" Халид Масуд, който на 22 март 2017 г. прегази с колата си няколко души на моста Трафалгар в Лондон и уби с нож полицай при опит да нахлуе в Уестминстър, се е стараел да не се набива на очи и винаги е поддържал маска на добър човек. Негова съседка твърди, че когато са се срещали на улицата се е държал приятелски и се усмихвал, а


всъщност за него и тя е била част от неверниците- "кръстоносци"


като жените и учениците, които той е мачкал с колата си на моста Трафалгар. Затова и всеки обикновен човек, мъж, жена, ученик или дете, разхождащи се по улиците на Ню Йорк, Париж, Рим, Мадрид, Брюксел днес не може да е сигурен, че няма да бъде взривен прострелян, прегазен, намушкан с нож и убит без никаква причина от фанатизирани радикални ислямисти. Сериозен проблем е и това, че радикализираният ислямски терорист не се страхува от смърта, той изпитва гордост, че е "войн на Аллах". Много млади, необразовани джихадисти вярват, че след смъртта си ще попаднат в рая; съгласно Сура 56: 1-38 "раят е за правоверните, на които ще им слугуват красиви девици". Но ще бъде елементарно да се приеме, че всички самоубийци жертват живота си, убедени, че ги чака подобен рай с девици.
В Ирак отдавна използват за терористичните акции жени камикадзета. Но е факт, че радикалните ислямисти вярват, че да отдадат живота си в името на джихада, е не само дълг, но и чест. Затова приемат смъртта като жертва, която си заслужава. Във видео от 2008 г. английският гражданин от пакистански произход Омар Ислам, прави смразяващо изявление. "Вие
(неверниците британци- б.р.) обичате живота, а ние обичаме смъртта, затова не можете да ни победите".
Във всички страни, където са извършени атентати, властите засилват драстично анти терористичните мерки. На всички оживени места и масови събития вече присъстват тежко въоръжени жандармеристи, а подходите към тях са преградени с барикади.
Тези безпрецедентните мерки за сигурност помагат донякъде, но не са изход. След самоубийствената акция на Халид Масуд в Лондон влиятелният коментатор Макс Хастингс постави въпроса обществото да пожертва в някаква степен гражданските си свободи в името на борбата с тероризма. Хастингс публикува в "Дейли Мейл" статия със заглавие: "Ако е необходимо да ни се подслушват телефоните- нека бъде така".
Дори и това обаче


не решава проблема с риска от безогледен терор


Редица наблюдатели настояват, че да се вникне в психологията на джихадистите, да се проумее защо се подават на радикализация, кое ги мотивира да извършват терористични действия и съответно да се набележат по -ефикасни мерки за противодействие.
Много европейски лидери и новият президент на САЩ Доналд Тръмп вече признават, че интервенциите в мюсюлманските страни са първата и основна причина за радикализацията на мюсюлманите. При това не само в тези страни, но и самите европейски държави. На 26 февруари 2017 г. по време на посещение в САЩ британският премиер Тереза Мей заяви
във Филаделфия: "Дните на военна интервенция на Великобритания и САЩ в други страни, за да изградят света по свой модел, са в миналото". Огромен и трудно решим проблем e интегрирането на мюсюлманите в европейските страни. През ноември 2015г. кметът на Лондон от пакистански произход Садик Кхан заяви:
"Мюсюлманите трябва да се интегрират и да се изправят лице в лице срещу екстремизма. Прекалено дълго ние, мюсюлманите, сме си заровили главите в пясъка по отношение на растящия екстремизъм в нашата страна". В статия в „Дейли Телеграф" от 19 ноември 2015 г. Джулия Хартлей- Брюър коментира неговото изявление така: „Да, Садик Кхан е прав, мюсюлманите трябва да се интегрират. Но ние трябва да приемем истината за тяхната вяра. Ислямът все още се опира на ценностите от много столетия назад и докато не приемем тази истина, ние никога няма да се отървем от радикализма".
Въпросът обаче е какво следва, ако се приеме тази истина? Според бившия френски президент Саркози "за да станат французи, имигрантите трябва да се интегрират и да се придържат към нормите на цивилизация, ценности и морал на френското общество", но и това е едно пожелание. Във френския парламент специална комисия предложи да де се обвяват извън закона бурките, които са


"символ на подчинението на жените и знаме на екстремисткия фундаментализъм"


В Германия вътрешният министър Мария Бьомер настоя пришълците да подписват "имиграционен контракт", който съдържа придържане към такива основни ценности като "свобода на словото", и "равни права на жените". Във Швейцария в специален референдум близо 60% от гласувалите подкрепиха предложението да се забрани изграждането на минарета към джамиите като символ на политически и агресивен ислям.
Интеграцията обаче трудно може да се осъществи с пожелания и законодателни мерки. Докато съществуват мюсюлманските гета, в които младежите масово са безработни и без перспектива в живота, те лесно ще се подават на проповедите на екстремистки имами, които ги убеждават, че са част от световно мюсюлманско братство, което признава единствено законите на Корана. И тук голяма отговорност имат онези религиозни мюсюлмански лидери, които не са склонни да интерпретират Корана буквално и отричат "Камата на Исляма", като оръжие за борба с "неверниците". Но и държавата има роля в това да ги поощрява и им предоставя възможности за изява, чрез финансиране на образователни програми с тяхно участие, издаване и разпространение на религиозни послания сред мюсюлманските общности, призоваващи към толерантност към всички друговерци и към признаване на върховенството на законите в страната и възприемане на нейните демократични ценности.
Преди близо 40 г. Джон Лафин направи мрачно предсказание. "Има малък шанс, че Великобритания и Западът ще съумеят да съжителстват с исляма. Западът е примиренчески и с чувство на вина, докато ислямът е агресивен и самоуверен. Компромисът е съставна част от етиката на християнския Запад, докато това е непознато за исляма, който счита, че Коранът е дал отговор на всичко, следователно компромиси са недопустими и невъзможни", написа Лафин.
Чувството за безизходица продължава да се засилва с всеки следващ атентат.
В статия със заглавие „Заплаха за всеки един от нас" в "Дейли Мейл" от 6 януари 2015 г. "журналистът Дъглас Мърей направи тревожно предупреждение: "Заплахата от радикален ислям за нашите свободи е реална и се случва сега. Ако политиците я игнорират, последиците може да са трагични". Дори самият Тони Блеър, носещ лична вина за интервенцията в Ирак, отприщила омразата към Запада в мюсюлманския свят, беше принуден да признае през април 2014 г., че "радикалният Ислям е най-голямата заплаха за глобалната сигурност и тази заплаха не затихва, а расте".
Доктрината на Тереза Мей за неинтервенция, призивите и опитите за интеграция на мюсюлманите са стъпки в правилна посока, но едва ли са достатъчни. Злият дух вече е излязъл от бутилката, възродената идея за създаване на Ислямска държава е завладяла ума на неизброими брой мюсюлмани и няма да отмре от само себе си. Истината е, че решителната битка следва да бъде на полето на идеите. През декември 2014 г. генерал майор Майкъл Нагата, командващ специални операции при командния център на Пентагона призна: "Ние не разбираме какво представлява Ислямска държава и не сме победили нейната идея. Ние даже не сме наясно, каква е нейната идея. И докато не го сторим, няма да успеем". Битката между западната цивилизация и радикалният ислям е в разгара си, а никой не може да бъде сигурен какъв ще бъде финалът.


Информационна Агенция standartnews.com по никакъв начин не влияе на коментарите под статиите и на гласуването за тях и трие коментари само и единствено в случаите, в които не са написани на кирилица или в които сме получили оплаквания от читатели за неуместни коментари.

Потребител · 16:12 · 07.06.2017
АВТОРА ЩО СЕ ПРАВИ НА ГЛАМАВ.НЕ Е ЛИ ЧЕЛ ЗА " ВАВИЛОН " АКО НЕ Е ДА ПРОЧЕТЕ. ТОВА ДЕЛО Е ТНУСНО НА БОГА .В МОМЕНТА СЕ СТРОИ НОВ ВАВИЛОН. ОТНОВО РЕЗУЛТАТА ЩЕ Е СЪЩИЯТ. ЧЕТИ БРЕ.
Условия за писане на коментари
Напиши коментар Напиши Facebook коментар Кирилизирай



Новините навсякъде с вас


По всяко време, където и да се намирате, не пропускайте новините и събитията, които Ви интересуват. Изтеглете удобните и лесни за използване мобилни апликации за iPhone и iPad на Стандарт.


Standartnews for iPhone Standartnews for iPad
www.standartnews.com © всички права запазени За нас Контакти Условия за ползване Редакция Интернет реклама Реклама във в-к Стандарт Абонамент