21:05 ч.

12.08.18

7 мин.

0

0

0

Бенчо повдигна завесата за схемите на зърнарите

от Антония Кюмюрджиева |

Бенчо повдигна завесата за схемите на зърнарите

Проблемът с концентрацията на земи не може да се реши с твърда ръка, защото много хора се изхранват с рентите, казва Тихомир Безлов


 


 


АКЦЕНТИ


*Таванът на евросубсидиите доведе до незаконни мрежи за тяхното получаване


*Трябва да се разследва цялата верига - техниката, хората, банковите сметки, а за това е нужна политическа воля


* Арендаторите се оказаха изключително силна и влиятелна група


* Брендо и суджук гейт също са зърнарски истории


 


- Господин Безлов, покрай акцията с Митьо Очите и казуса с Бенчо Бенчев, отново се появи темата за т.нар. зърнари, които са концентрирали изключителни финансови средства в техните компании. Как ще коментирате?
- Има много и различни гледни точки как да се опише проблемът. От една страна, имате социален проблем, че концентрирате обработването на земя в една много тясна група хора, които пък, от своя страна, поради интереса да обработват тази земя максимално ефективно, се фокусират на зърнените култури и наемат много малко хора. Зърнените култури са с малка добавена стойност. Т.е. има сериозен проблем, при положение, че България е планинска страна и би могла да има модела на земеделие като Северна Италия или Южна Франция и да има продукти с добавена стойност. Това е първият проблем. Още по времето на предприсъединителните фондове се направи програмата. Тогава се раздаваше само по политическа линия. Вие не може да сте простосмъртни да получите достъп до програмата. И това всъщност създава този слой хора, които по-късно станаха големи арендатори, след това започна народът да ги нарича "зърнари". Това е историко-социалният проблем. Всъщност страни като България и Румъния свръхконцентрираха оборотването на земя. Криминалният проблем започна да се очертава още в самото начало, защото те, за да успеят да съберат колкото могат повече земя, започнаха да използват всякакви методи, включително насилие и принуда. Най-често в общините знаеха какво се обработва, кои хора си търсят земята, кои не са си я потърсили. И започнаха да им я дават. При хората, които по-рядко се интересуваха, започнаха фалшификациите на имоти и прехвърляния. Има море от такива дела. Но това е част от криминалния потоп, който практически не стана публична тема, защото в онзи момент имаше поръчкови убийства през седмица, скандали с Тройната коалиция със заменки.
Не бива да пропускаме, че тези субсидии, това концентриране, имаше и положителен ефект. Защото в началото на века над 40% от земята не се обработваше, беше пустееща. Сега, според Евростат, България е страната с най-висок процент обработваема земя.
- Има ли и други положителни моменти?
- Т. нар. зърнари купиха техника, въведоха нови технологии. И сега е последната част от развитието, което си заслужава да се коментира, защото то ще има дългосрочни последици. Последната част е, че през 2014 г. еврокомисарят Дачиан Чолош, който след това стана румънски премиер, предложи т.нар. таван на евросубсидията - 300 хиляди евро, като тезата беше, че еврофондовете за селското стопанство помагат на малките и средни земеделски производители, а не на големите. Каквито, между другото, има и в Западна Европа. В България и Румъния, поради тази концентрация, станаха нарицателни тези милионери, които вземат евросубсидии. След като Чолош предложи този таван, започнаха да се организират мрежи от фирми, с подставени лица и счетоводни компании - т. е. адвокатите започнаха да им подреждат системата. Големият проблем на първите 100 големи производители през 2014 г. е, че са вземали по 20 или 30 милиона субсидии, а на следващата година помощите им се стопяват. За да разследват такъв човек и за да докажат, че той взема неправомерно субсидия - това не може да се направи по документи, защото земеделските бюрократи ще кажат: ами ние не знаем, че той е такъв, макар че на всички им е ясно кой какъв е. Трябва да се разследва цялата верига - техниката, хората, банковите сметкии. За да се направи, трябва да има политическо желание.
А т. нар. зърнари се оказаха изключително силна и влиятелна група. През 2012 г., когато започнаха протестите за електроенергия, едно от нещата, които направиха, бе, че заплашиха да дойдат в София. Премиерът, за да намали натиска, накара Дянков /б. ред. тогавашният финансов министър/ да плати и тогава възникна големият конфликт. Така че тези хора много добре политически се възползват от конюнктурата, но според мен, влияние имат върху всички сектори. Освен, че имат и политически контакти, имат и криминални свързаности и участия. Случаят с Бенчо Бенчев беше случаен с това, че покрай турското масово арестуване, и той попадна в мрежата. Знаят се много такива случаи. Примерно Брендо е класически пример. Там пък има един кмет от тополовградски район и той е известен с подобен модел на концентрация на обработване на земя. Това става през адвокат с няколко стотин фалшиви пълномощни. В този район може да намерите много такива примери. Случаят с т. нар. "суджук гейт" е много подобна зърнарска история.
Никой не коментира темата за начина, по който големите изведнъж изчезнаха от регистрите и започнаха да раздават субсидии през многобройни фирми, което по всички дефиниции е организирана престъпност.
- Защо се мълчи по темата?
- Няколко пъти съм говорил, когато са ми давали думата медиите по различни поводи, подобни на този с Бенчо. Една или две медии отразяват и цари тишина. Едно от нещата, които в България е било политическа тема преди 1944 г. е, че не бива да се достига до концентрация в обработването на земя. От Стамболов до Стамболийски има мерки колко е максималното количество земя, което може да притежава от едно семейство - 300 или 500 декара. И са смятали, че този, който има тези 300 или 500 декара, е едър земеделец, особено в Добруджа. Сега в рамките на едно десетилетие успяхме да направим това, което едно столетие сме се опитвали да избегнем. В ЕС беше преди така - 2/3 от субсидиите отиваха за селско стопанство. И ако погледнете това, което за тази година трябва да се вземе, то е някъде почти 2,9 млрд. лева. От тях около 1,5 млрд. са директни субсидии. И за да ги вземат тези директни субсидии, правят различни схеми - то са кооперации, какво ли не са.
Всъщност това, което започна да се очертава след усилието на Чолош е, че при новите преговори заради излизането на Великобритания, възникна искането да се намалят евросубсидиите и респективно, за да се реши този проблем, се предложи намаляване на тавана. Т.е. вече да не са 300 000 евро, а предложенията са да са между 60 000 и 100 000 евро. И тогава представете си какви гигантски оперативни престъпни групи ще се създадат. Защото трябва да се раздробят едни 30 милиона не на 30 фирми, а на 90. Това вече е координация, която наподобява голяма черна корпорация. Да ви дам пример: целият пазар на откраднати автомобили или измами, свързани с МПС, по последни сметки е за 15-16 млн. лв. и с 60-70 криминални групи. Ако вие имате една фирма с 30 милиона, тя е два пъти по-голяма от целия черен пазар с автомобили.
- Не могат ли да се контролират тези процеси?
- Аз се надявам, че постепенно ще стане тема на ОЛАФ, защото това са все пак чужди пари, които се харчат по този начин. И един от проблемите е, че имаме и социален интерес да го решим. Едно от нещата, което ми направи впечатление, е, че БСП в новата си визия имаха подобна тема за таван на субсидията. Т.е. от тази част на политическия спектър започва да се появява някаква идея. Ако те тръгнат да го правят, ГЕРБ също ще потърси някакво решение. Тази тема ще започнат да я повдигат. Покрай Бенчо, не само аз го коментирах това със зърнарите. Направи ми впечатление, че хиляди хора го шернаха във Фейсбук. Така че това очевидно се разбира. Някои хора, които са свързани като собственици, започнаха да спорят с мен, че това е ефективна система, защото тези хора са с много техника, с инвестиции и т.н.
- Не може да го отречете, нали?
- Съгласен съм, има ефективния момент, но същевременно имате този социален проблем, че България е страната с най-голяма безработица по селата, подобно на Румъния. И там това е обяснението, че на вас ви трябва работна ръка, ако имате зърно. Защото там се обработват огромни площи с големи машини и малък брой хора. Големият проблем е това как може да се промени. Ако се тръгне да се променя внимателно, може да се нанесат огромни сътресения, защото представете си, че кажат: "Край. Ще следваме този таван". И тогава ако всичките зърнари се откажат от тази площ, която е обработват в момента, какво следва от този момент? Те няма да се откажат съвсем, защото тази площ им носи доходи, зърното, което произвеждат, те го продават. Вероятно част от производството им е на печалба и без субсидии. Ще се създаде голям социален проблем, защото те какво правят: вземат субсидиите и ги преразпределят като ренти на възрастното население. И ако тази група я махнете, къде ще отидат тези хора? Трябва да търсите някакво държавно усилие. Да се върнете към ТКЗС-то ли? Много е сложно. Този процес, който сме допуснали по този начин да се развие, може много бавно да се промени. И трябва да се мисли как да стане. Едно от нещата, които се опитват да правят част от зърнарите, е да отглеждат животни, да преработват и т. н. , но това пак им създава проблем с тавана на субсидиите. Трябва да се мисли какво да се направи. Не може да кажем - ще пратим всички ОПГ на ГДБОП и Специализираната прокуратура и ще решим проблема. Мисля, че чисто политически, хората, които мислят цинично, разбират този проблем.


Информационна Агенция standartnews.com по никакъв начин не влияе на коментарите под статиите и на гласуването за тях и трие коментари само и единствено в случаите, в които не са написани на кирилица или в които сме получили оплаквания от читатели за неуместни коментари.

Условия за писане на коментари
Напиши коментар Напиши Facebook коментар Кирилизирай



Новините навсякъде с вас


По всяко време, където и да се намирате, не пропускайте новините и събитията, които Ви интересуват. Изтеглете удобните и лесни за използване мобилни апликации за iPhone и iPad на Стандарт.


Standartnews for iPhone Standartnews for iPad
www.standartnews.com © всички права запазени За нас Контакти Условия за ползване Редакция Интернет реклама Реклама във в-к Стандарт Абонамент