Бъдещето принадлежи на дигиталната икономика

Българските компании се справят много успешно по плана Юнкер, казва Ева Паунова

Бъдещето принадлежи на дигиталната икономика | StandartNews.com

Ева Паунова е български евродепутат от групата на ГЕРБ/ЕНП, член на Комисията по вътрешен пазар и защита на потребителите, в която беше докладчик за Групата на ЕНП за напредъка по Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), и зам.член на Комисията по икономически и парични въпроси. Миналата седмица тя бе единственият евродепутат, поканен на конференцията в Брюксел, на която бе лансирана Коалицията „Дигитални умения и работни места".

-Госпожо Паунова, как съвременните IT технологии ще променят в бъдеще пазара на труда?
-В момента изживяваме една дигитална революция, която променя начина, по който работим, по който учим и живеем. Една голяма част от съществуващите днес работни места в следващите 5-10 години ще изчезнат. Това обаче не означачава, че няма да се появят нови. Ще има т.нар. работни места на бъдещето, които не знаем все още какви точно ще бъдат. Очаква се през 2020 г. да имаме нужда от близо 1 млн души, които трябва да бъдат заети конкретно в дигиталния сектор. Това обаче не означава, че няма да имаме нужда от много други милиони работни места и подготвени кадри във всички други сектори. Точно затова тази инициатива на ЕК (Коалицията "Дигитални умения и работни места" - бел.ред.) в последните няколко години успя да обучи 300 000 европейци. Досега инициативата работеше само и ексклузивно с дигиталните и IT компании. Сега вече тя има по-голямо измерение и работи с всички заинтересовани страни – синдикати, неправителствени организации, бизнеса и всички останали страни, които искат да бъдат активни в процеса, който да подпомогне обществото в цяла Европа да придобие нужните умения за успех и реализация в 21 век.

В близко бъдеще дигиталните умения ще са най-ценната валута

защото дори в момента се наблюдава световна война за таланти между корпорациите. Ако искаме да направим така, че БВП да нараства, имаме нужда от подготвени кадри, които да инвестират време, енергия и усилия в дадено работно място. Ако тези кадри не могат да се преквалифицират или да надграждат своята квалификация, ще бъде много трудно да задвижваме икономиката и бизнеса. Най-важната ни инфраструктура са уменията.
-Как бихте успокоили страховете на онези, които се притесняват, че технологиите могат да доведат до закриване на работни места?
-Когато Хенри Форд през 1960 г. въвежда робот за първи път в своята индустрия, всички се притесняват, че изведнъж ще останат без работни места. Това не се случва, роботите от много отдавна присъстват в голяма част от индустрията. Да не забравяме, че има страх и от глобализацията, която доведе до много повече конкурентноспособност, но за сметка на това някои хора загубиха работата си. Това са хората, които не успяха да променят или надградят уменията си или да учат през целия си живот. Няма как да изчезне изведнъж работата за всички нас. По-скоро ще се появяват новите професии и трябва да покажем, че сме готови да ги посрещнем. Ако допреди няколко години едни хора са започвали работа на едно място и са се пенсионирали на него, очакванията са в следващите 30 години да сменяме по седем-осем различни работи в различни сектори поради много бързата промяна, която ще се случва в света.
- Как се справя България в областта на цифровата икономика?
- Дигиталната икономика е бъдещето, от което можем да се възползваме или не. България и сега се възползва, но трябват още усилия. Българските IT специалисти имат добро име, но броят им вече не е достатъчен дори за българския пазар. Всички хора от тази сфера, с които се срещам, са категорични, че ако у нас има допълнителни 20 000 компютърни специалисти, всички те биха били наети на работа още днес. В България вече има сериозна общност от хора, които могат да създават и развиват такива бизнеси. Същевременно е много важно, че държавата най-после започна и собственото си дигитализиране. Защото няма как една страна да има дигитална икономика, ако

администрацията й е не просто аналогова, а "хартиена"

Затова проектът за електронно управление и новосъздадената агенция е една голяма и важна стъпка в правилната посока.
- Кои са най-големите предизвикателства в тази област?
-Имаме дългосрочна работа по адаптирането на българското образование, което да започне да създава нужните умения в следващите поколения. Те трябва да имат работа в тази дигитална икономика. Залогът в трансформация към дигитална икономика е много голям. Защото от това дали и колко дигитализиран е един бизнес, ще зависи колко печеливш ще е той.
- Смятате ли, че следващият български еврокомисар би могъл да поеме този ресор?
-Преговорите за портфолиото на следващия български комисар тепърва предстоят. След следата, която Кристалина Георгиева остави, ние сме в добра позиция – доказали сме, че можем да се справяме с тежки ресори.
-Как дигиталният сектор е вписан в Плана Юнкер?
-Планът Юнкер има два стълба. Единият адресира нуждите на Малки и средни предприятия (МСП), а другият – големи инфраструктурни проекти. Едно от основните изисквания за получаването на финансова подкрепа е проектът да е иновативен – да надгражда нещо, което в момента компанията няма, да направи така, че тя да стане по-високо технологична. Там, където Планът трябва още да работи по-сериозно, е точно вторият стълб. В доклада, по който бях докладчик за групата на ЕНП, поставихме специален акцент, че трябва да се обърне по-голямо внимание на високотехнологичните проекти, защото в момента само 14% от финансираните проекти са в сферата на дигиталните технологии.
-Планът „Юнкер" беше удължен. Какво да очакваме от него в бъдеще?
-ЕК предложи удължаването на ЕФСИ, който е основната част от плана „Юнкер". За една година от функционирането на плана „Юнкер" се видя, че той работи - парите излизат от банките и се инвестират в бизнес начинания, които създават работни места и задвижват икономиката. Затова и Комисията предложи Планът да се удължи до 2020 г.
Към средата на октомври има подписани

споразумения по плана „Юнкер" за 24.8 милиарда евро

които, заедно със съпътстващите частни инвестиции, се очаква да мобилизират общо 138 милиарда евро в Европа. И тези цифри растат с бързи темпове, допринасяйки за подобряването на инвестиционната среда, а оттам и на създаването на работни места.
Поради успеха на прозореца за МСП бяха увеличени средствата за него още през юли 2016 г. 500 милиона евро от предвидените за големи инфраструктурни и иновационни проекти бяха прехвърлени към частта за МСП. Това е добра новина за България, защото именно по прозореца за МСП у нас има вече 3 проекта за предоставяне на облекчени кредити на обща стойност над 330 млн лева. Вече близо 1000 бизнеса са се възползвали, а се очаква общо около 3000 да получат финансиране по тази линия. С увеличените средства за частта за МСП, което беше част от успешно приетите мои текстове в доклада по напредъка на ЕФСИ, възможностите за още средства по тази линия нарастват.
-Каква е вашата оценка за представянето на България с проекти по този план?
- За мен до тук представянето на българските компании в този план е успех. Страната ни е на второ място по един от основните показатели – инвестиции като процент от БВП. За нас този план е от една страна възможност за финансиране, но и тренировка в реални условия за българския бизнес. Казвам това, защото има голяма възможност подобен тип финансови инструменти да залегнат в основата на европейски фондове за следващия програмен период. Затова България и най-вече българският бизнес трябва да са готови да работят по този модел в бъдеще. Времето на готовите пари намалява. Необходими са живи бизнес проекти, които да носят реална печалба. Жалкото е, че в България големите инфраструктурни проекти с европейско финансиране започнаха едва след 2009 г. Предишното правителство загуби няколко години след 2007 г. в правене на чешмички, когато можеше да се направи повече с този тип европейско финансиране.
- Как може да се улесни използването на ЕФСИ в по-слабо развитите региони, вкл. България?
- Освен удължаване на срока на ЕФСИ и увеличаване на средствата за МСП, в предложението на Комисията намират място и други от нашите предложения. Те отразяват позицията на нашето и други източноевропейски правителства, че има нужда от корекции, за да работи този инвестиционен инструмент ефективно във всички държави от ЕС. Има два основни проблема. Първо, страните от Източна Европа по исторически причини имат по-слабо развита инвестиционна и предприемаческа култура. Затова винаги съм настоявала за предоставяне на техническа и консултантска помощ не само централно, но и във всяка държава, за да имат желаещите да кандидатстват по-лесен физически достъп до информация на своя език. За щастие аргументите ни бяха взети под внимание и Комисията вече работи в тази насока. Друг аспект, който ще подобри представянето на по-малко успешни страни по ЕФСИ, е въвеждането на облекчени правила за комбиниране на ЕФСИ със структурните фондове, което ще позволи на инвеститори като българските да набавят част от средствата за проекти от добре познати им източници по Оперативните програми.
Вторият проблем, е че в средноголеми икономики като българската, трудно могат да се акумулира инвестиционен капитал от няколко десетки милиона евро. Минималната стойност за голям инфраструктурен проект за допускане до кандидатстване по ЕФСИ е една и съща за всички държави. В доклада за напредъка по ЕФСИ в Комисията по вътрешен пазар и защита на потребителите на Европарламента успях да защитя българския интерес, въвеждайки текстове, за намаляването на този праг.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай