Пламен Павлов е професор, доктор по история във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий". Бивш председател на Държавната агенция за българите в чужбина. Един от учените, които смело разсъждават за миналото в схемата „ако" и оправдават увереността на покойната Вера Мутафчиева в „премълчаните интуиции на историка".
- Г-н Павлов, в дните, когато отбелязваме годишнината от Априлското въстание, нека припомним как избухва?
- Бих искал да обърна внимание на връзката на годишнината от Априлското въстание със 180 годишнината от рождението на Васил Левски на свободата, тъй като това, което се случва през 1876 г., е логично следствие от дейността на
Апостола и Вътрешната революционна организация. Вярно е, че има прекъсване след неговата смърт, но това, което се осъществява през 1875-а с опита за т. нар. Старозагорско въстание, и след това с Априлското, няма как да не бъде свързано с Апостола и неговите съратници. Може да прозвучи скандално, или като опит за търсене на сензация, но това е въстанието, което Левски организира. А причините са ясни – стремежът на българския народ към свобода и независимост, и възстановяване на българската държава.
- Достатъчно добре ли беше организирано? И вярвали ли са участниците във въстанието, че ще успеят ? Питам, за да оценим по-добре тяхната саможертва.
- Османската империя не жали средства за шпионаж. Тя има едно отделение за контраразузнаване, начело с т. нар. Шнайдер ефенди. На практика още от 60-те години на XIX започва повсеместно шпиониране и следене, и това е основната причина и за залавянето на Левски, а не че е предаден от някого. Що се отнася до времето за подготовката прибързаността на апостолите – тези млади хора нямат опита на по-старото поколение – се дължи и на факта, че има опасност от изтичане на информация и от разкриване на замисъла. Властта на практика не разбира нищо и дори когато се издава, че на Оборище е приета линия за въстание, властите изпращат по едно полицейско отделение. Те смятат, че това е нещо незначително. А след това се появяват 10 000 българи, въоръжени до зъби.
- Могат ли точно да се изчислят жертвите на въстанието?
- Трудно е, защото нямаме точни статистики, но над 30 000 души са преките жертви. Да не забравяме, че има опожарени райони, кланета, дори геноцид – както е в Батак и в Еледжик, Ямболско, пък и в самото Панагюрище. И много често този геноцид се извършва от редовната армия, което показва истинското лице на Османска Турция.
Да не забравяме, че след въстанието има и политика на повсеместен терор – това личи много добре от една книга, която издадоха колегите от музея в Панагюрище, доц Атанас Шопов и доц. Милен Куманов от София. В нея са донесенията на Пловдивската митрополия до Екзархията, пращани по конспиративни пътища, тъй като властта е следяла. Там има описани случаи на българи, които се пишат гърци, за да не ги преследва властта. Има отвличане на хиляди глави едър рогат добитък, заграбвания, чудовищна престъпност. Но има и изключителни случаи на солидарност – в Стара Загора приемат сираците от Панагюрище и от други места. Знаете и каква солидарност е имало към батачани от околните селища. След това, при кланетата в Стара Загора по време на Руско-турската война, този жест го правят други. Били сме мното витална нация, но днес не можем да го проумеем, защото сме се променили.
Не бива да се омаловажава въстанието – то избухва при изключително трудни обстоятелства. Това, че някои райони не въстават – както например Врачански окръг, не е поради тяхно нежелание, а заради липса на оръжие, репресивните мерки на властта... И в крайна сметка в тези планирани 5 революционни окръга, петият е трябвало да бъде София и Северна Македония, навсякъде има някакво действие, свързано с въстанието. Като най-масово е в четвърти окръг, с център Пловдив, респективно Панагюрище. Един от нашите грехове е, че се подценяват действията в Първи окръг – Батошево, днешно Априлци – там виждаме аналогична картина на това, което се случва в Четвърти окръг – там се създава местна власт, с местни въоръжени сили.
- Възможно ли е все още да има оцелели и неоткрити документи за онези събития? Например в архивите в Москва, където знаем, че има откраднати и изнесени наши документи след 09.09.1944 г.?
- За отговор ще се върна към въпросния сборник, който го има благодарение на журналиста Свилен Мишляков. Той наследява едни документи и нещата стават като в приключенски филм. Те са били изнесени като амбалажна хартия от някакъв сладкар някъде в началото на ХХ век. Такива документи предполагам, че може да се открият в бъдеще. Нека отдадем дължимото и на българската историография, особено на Димитър Страшимиров, който е събирал всички спомени и свидетелства – навремето е имало много оцелели от въстаниците.
- Споменахте Димитър Страшимиров – той е човекът, въвел определението „Априлско въстание". А как са били наричали събитията от съвременниците и самите въстаници?
- Ако погледнем мемоарите на едни или други дейци - наричали са го Панагюрско въстание, Баташко въстание... Но те всички съзнават, че това е общо въстание, с общ център и поне с намерение за общо ръководство, макар че това не се осъществява. Но понятието Априлско въстание вече е наложено и то е най-точното.
- Имало ли е някакъв шанс въстанието да успее?
- Да, можело е да успее! Великите сили подемат инициатива да се спрат военните действия. Планирано е тя да започне в края на май 1876 г. Визират се Босна и Херцеговина, България – там, където има напрежение. Има подкрепа от Франция, Германия, Русия, Италия, само Англия е против. Това обяснява до голяма степен зверствата на османската власт – тя гледа да потуши всяко огнище на съпротива, за да не се стигне до преговори. Документи за това има и в дипломатическите донесения, и в руското външно министерство. Така че колкото и да изглежда фантастично, въстанието е можело да успее. Първоначалната идея на Левски и неговите съратници да се създаде свободна територия и да започнат преговори до голяма степен е била на път да бъде реализирана.
- Съблазнявал ли сте се да размишлявате каква би била съдбата на Левски и Ботев, ако бяха доживяли до Освобождението? Знаем, че след това част от въстаниците се издигат в обществената йерархия, докато други просят пенсии от държавата. Къде щеше да е тяхното място – хипотетично, разбира се?
- Сред въстаниците е имало разслоение и преди това, но водещите личности са най-вече от средната класа. От нея е и основното им ядро на подкрепящите ги - предприемачи, търговци, занаятчии, дори има хора, които днес бихме определили като олигарси, но те са хора с патриотично мислене. Същото виждаме при водачите на Априлското въстание – елитът е от хора от средната класа и нагоре. Тодор Каблешков от богат род, Иларион Драгостинов е от богата арбанашка фамилия с кантори във Виена и къде ли не. Бенковски е човек от средната класа, Волов е представител на интелигенцията. Виждаме хора с модерни професии, въобще елит, който не бива да се подценява. Той е и елитът на следосвобожденска България. Моят колега Милко Палангурски показа в няколко книги, че тази революционна, така да се каже партия, която си съществува още преди Освобождението, после дава основата на Либералната партия и след това е в кръговете около Стефан Стамболов. На практика има сериозна приемственост. Така че, ако Левски и Ботев бяха оцелели, те щяха да са част от политическия елит. Приказките, че те са щели едва ли не да бъдат преследвани от властта, не са сериозни, колкото и хипотетично да разсъждаваме. Самите турци са приемали Левски като лидер на българите. И не е вярно, че е бил измъчван, напротив – радвал се е на голямо уважение, тъй като не се е знаело дали утре няма да се наложи да преговарят с този човек. Така че в действителността преди и след Освобождението няма драстична разлика. В политическия елит след него, поне в радикалния спектър, виждаме хората от Комитетите. Дори и в местните организации са хора на Левски и на Комитетите от Априлското въстание. Това, че на някои са обеднели и им се отказват пенсии, ами и тогава е имало страшно много злоупотреби и много мераклии да се изкарат „активни борци".
- Ако днес се стигне до събития, които да ни призоват към саможертва, ще се намерят ли достатъчно хора с авантюристичен дух, които да откликнат?
- Българската нация сега не е в най-добрия си период. Но пък интересът към историята и националното е достатъчно силен. Достатъчно е да погледнем какво става на Шипка на всеки 3 март, както и в градовете, в които има чествания на Априлското въстание. Не бива да гледаме негативно на собствения си народ и на младото поколение. И тогава хората не са били обладани от манията непременно да се саможертват. Но те са мислели визионерски – това е, което ни липсва и на нас, и особено на нашите политици. Гледали са в бъдещето – каква ще бъде България след 10, 20 и повече години. Така че имаме голям потенциал в миналото – не да го повтаряме, или да изпадаме в романтични настроения, но да ни бъде като упование, че сме народ с достатъчно здрави традиции, с потенциал и респектиращ останалия свят с това, на което е способен. Това си мисля, че е главният извод от Априлското въстание.
- Какво е мнението Ви за опита да се промени статутът на Копривщица?
- Това беше действие, което показваше локално мислене. Струвам ми се, че и самите хора в Копривщица го осъзнаха. Този проблем ще се реши. Но въпросът не е само до Копривщица, а до историческите градове, до старите столици – Плиска, Преслав, Велико Търново, също Охрид, Стария Пловдив, Русе, Несебър, Поморие. Трябва умно да се действа, за да не се руши автентичното. В стремежа към бързи приходи не бива да се жертва автентичното, което е много по-стойностно и в материален, и в духовен смисъл.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
