Ангела Меркел като изкупителна жертва

Ангела Меркел като  изкупителна жертва  | StandartNews.com

В цветове политическото бъдеще на Берлин вероятно ще изглежда така: червено-червено-зелено. Защото, според резултатите от неделния вот, съюзът от социалдемократи, Левица и Зелени би могъл да бъде евентуална алтернатива на голямата коалиция, която постепенно започва да омръзва на гражданите. Това обаче е и единственият извод, който може да има връзка с политиката на федерално равнище.

Изборите за местен парламент в Берлин носеха предимно отпечатъка на локално-политически теми: дискусиите се въртяха около запуснатите училища, които отдавна не са виждали ремонт поради курса на икономии, кметствата, които сякаш са забравили основното си задължение - да обслужват гражданите, а и новото летище на Берлин, чието откриване постоянно се отлага и чиято цена постоянно се увеличава.

Но може би най-важният факт е, че надлъж и нашир не се забелязва политик, който да притежава поне малко от харизмата на бившия главен кмет Клаус Воверайт. С визионерски поглед и инициативност той успяваше да покаже на съгражданите си перспективи и да ги мотивира. Неговият наследник Михаел Мюлер, също от Социалдемократическата партия, има чара на канцеларски кламер, а лидерът на местните християндемократи Франк Хенкел е твърде надменен и непостоянен, за да се хареса на избирателите.

Какви изводи трябва да си направят партиите от изборите в Берлин? Например следния: че лидерът на германските социалдемократи Зигмар Габриел не бива да прекалява с хвалбите за своя съпартиец Мюлер само заради това, че той ще остане начело на провинцията. Резултатът му е с цели 6% по-нисък от онзи, който спечели Воверайт преди пет години и всъщност представлява най-лошото досега представяне на социалдемократите в Берлин. А християндемократите не бива да се опитват да приписват катастрофалното си представяне (18%) на канцлерката Ангела Меркел. Защото нейната бежанска политика имаше в най-добрия случай само косвено отражение върху местните избори в столицата.

Когато преди една година бежанците масово прииждаха към Берлин, сенаторът по здравните въпроси Марио Чая, който е християндемократ, в продължение на седмици не успяваше да се погрижи за въвеждането на приличен ред и нормални условия за бежанците. Те с дни и нощи трябваше да чакат на опашки пред Службата по здравни и социални въпроси, за да се регистрират. Оттогава насам тази служба се е превърнала в общогермански символ за политически провал, а Берлин се сдоби със славата на място, в което никой не поема своята отговорност. А какви изводи могат да се направят от поредното добро представяне на дяснопопулистката "Алтернатива за Германия"? Да, 13-те процента, които взеха те в Берлин, са твърде много, но все пак са по-малко в сравнение с огромното одобрение, което получиха на местните избори в някои източногермански провинции.

Берлин все пак е пъстра, мултикултурна метрополия - т.е. труден терен за изкусителите от деснорадикалния политически спектър. Преди повече от две десетилетия републиканците например успяха да се задържат в Сената на Берлин само в рамките на един законодателен мандат. Техният възход се дължеше на чисто протестния вот на берлинчани, недоволни от своето управление и проблемите, за които вече стана дума. След това обаче те изчезнаха от хоризонта. Същата съдба навярно ще сполети и "Алтернатива за Германия". Но въпреки всичко това натискът над Меркел и нейната уж погрешна бежанска политика сега отново ще се засили. Само дето резултатът от берлинските избори не може да послужи като доказателство в подкрепа на подобно твърдение.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай