Бойко ще се жени, има си госпожица

София. Бойко Борисов с китара? Защо не, премиерът свири на китара и рисува, разкрива в новия си брой сп. "LOVE style". Премиерът дава откровено интервю на Миролюба Бенатова и допуска за първи път журналисти в спалнята си на ул. "Секвоя" в Бояна. Той признава, че няма първа дама и това не му пречи. "Има една госпожица, която ми е по-близка, но ако я обявя, ще я разкостят. Когато приключа с държавната работа, ще се оженя и ще си я прибера", категоричен е Борисов.

Той разкрива и истинската причина за раздялата с Цветелина Бориславова. "Тя е класа, но аз бях инициаторът да прекратим връзката си. Щом искаш да правиш бизнес и да се развиваш, нямаме шанс. С мен може да живее само някоя, която да седи в кухнята и да не излиза. И такава няма, защото не харесвам такива жени."

Премиерът разкрива, че дъщеря му иска да живее в България, да работи, да си намери човек, с когото да се cъбере, но той не й разрешава. "Беше си дошла от САЩ и дори си намерила работа при Дянков. Не ми казали. Като разбрах, работният й стаж трая няколко часа", казва Борисов.

Премиерът признава, че подрънква на китара и рисува в свободното си време.

Снимка: LOVE style

Ето и интервюто на Миролюба Бенатова с премиера:

- Ще ви върна месец назад. Къде бяхте по време на земетресението на 22 май?
- Разтресе ме. Тук си бях. „Дискавъри" гледах. Сам. Първите ми мисли бяха какво се случва с града. Усещането, звукът, който чух, беше за трагедия. И се обадих на дежурния по МВР. Просто чувах, че надолу нещо бучи. Земетресение, наводнение... Не знаех какво е. Тътенът беше сякаш нещо страшно се е случило и първо си помислих за скъсана дига.

- Имате ли спомен за друго земетресение?
- Помня това в Стражица. Разтресе силно и тогава много бързо излязох от къщи. Майка ми беше жива, извика: „Земетресение, излезте!", и аз изобщо не се поколебах да изпълня заповедта. Първи бях в градинката долу. (Смее се.) Сега, колкото и да ви прозвучи невероятно, първото и единственото, което си помислих, е какви и колко жертви има. Докато разбера за какво става въпрос, имаше едни 5-6 много тягостни минути.

- Сега хората излязоха и си направиха групова психотерапия през нощта пред блоковете. Вие дори нямате съседи, с които да си споделите страховете. Самотен ли сте?
- Самотен, не. Охраната беше тук. Телефонът ми звънеше непрекъснато, министри, колеги, дежурни, сеизмолози. Нямаше време за самота.

- А на някой близък обадихте ли се? На сестра си?
- Не. На никого не съм се обадил, по простата причина, че вече като разбрах, че няма жертви, че сградите са удържали, че не е това, което е в Италия и Турция, се успокоих и започнахме да мислим за мерките на другия ден. Всеки ден изпращах министри в Перник, за да са по-спокойни хората. (Тук Бойко Борисов отново започва да говори за инфраструктура и строежи). Инфраструктурата е А-то и Б-то на икономиката на една държава. Да, наистина важни са ми магистралите, пътните възли и пречиствателните станции. Даже и рождения ми ден беше ден като всички останали - работен. Открихме си Южната дъга...

- То за Вас по-хубаво има ли от това да срежете лента?
- За софиянци е хубаво... Мнителен съм и не мога да се шегувам с тези неща. Но да довърша за земетресението... Видяхте, че партия ГЕРБ даде 1 милион и 300 хиляди на Българския червен кръст за Перник. От парите за партийна дейност.

- Много пари имате, та чак и за дарения остават...
- Никой не мислеше, че ГЕРБ ще спечели властта и предишните партии си приеха закон, който да си ги обслужва. Така държавната дотация е при най-голямата партия. Затова даряваме.

- Обижда ли ви това, че ви наричат Вожда, Първия, Тато 2?
- Те го правят целенасочено. Аз не виждам нищо лошо партиите да избират най-силния си водач и лидер да е най-отпред, да ги води. Когато този лидер се изчерпи, идва друг. Редът и дисциплината не са недостатък.

- Доста време сте изкарали покрай Тодор Живков, не може да не сте научили нещо от него?
- Тогава той беше затворник и покрай него нямаше никого от неговите съпартийци. Интересен е, разбира се, 34 години е управлявал.

- Искате ли дълго да управлявате?
- Искам втори мандат, защото виждате - Южната дъга си й правя първа копка и си я пускам да работи, правя си първа копка на магистрала „Тракия" и си я откривам после, на магистрала „Марица" - първа копка, пускам си я да работи... Това остава за хората и съм сигурен, че след 10 години ще има по-голямо значение от всичко друго.

- С какво искате да останете в историята?
- Построеното остава.

- Сестра ви скоро беше оперирана от тумор в мозъка. Какво преживяхте?
- Изплаших се, разбира се, още повече че става дума за кака ми, а тя е институция. Тумор в мозъка е тежка диагноза. Не е ръка, не е крак. Веднага дойдоха хора, които казаха, че във Франция и Германия са най-добрите лекари, да я изпратим там. Отидох при ген. Тонев и неврохирурзите на Военномедицинска и казах: „Аз се лекувам в България и предпочитам и тя да се лекува тук". Лекарите ми обясниха, че операцията на кака ми е много тежка и рискова. Усетих ги, че на тях не им се искаше да я оперират, не знаеха при фатален край как бих реагирал. Аз им казах, че разбирам рисковете и единствената ми молба е да се организираме и да го правим веднага, та каквото и да е казал Господ, да става.

- Бяхте ли при нея преди операцията, говорихте ли си?
- Останах при нея вечерта преди операцията, беше я много страх. Но аз бях толкова уморен, че съм заспал там, на съседното легло. Толкова й дадох кураж, че се събудих на сутринта. (Смее се.) Като свърши всичко, отидох, погледнах отдалече, защото беше в реанимация, махнах й и се успокоих.

- Страх ли ви е от някоя болест?
- С докторите това се шегуваме, че докато познавам ортопедите, съм още добре. Щом е операция на глезен, коляно, скъсан мускул, разтежение, значи да не се притеснявам.

- Къде е дъщеря ви?
- Тя си е В САЩ, на 30 е вече. Малка замина. (Борисов признава, че никога не се е грижил за дъщеря си Венета. Тя е от първия и единствен брак на премиера, приключил заради връзката му с Цветелина Бориславова. Впоследствие бившият съпруг на Цветелина и бившата съпруга на Борисов стават семейство и живеят в САЩ - бел. авт.) Беше си дошла и дори си беше намерила работа при Дянков. Тя е американски възпитаник, с две дипломи. Взели я в Министерството на финансите, но не ми казали. Като разбрах, че дъщеря ми работи при Дянков, работният й стаж трая няколко часа.

- Защо?
- Защото тук, каквото и да захване, ще чуе какви ли не приказки. Аз не й давам да се върне. Тя иска тук да живее, да работи, да си намери човек, с когото да се събере. Не иска в Щатите. Но аз съм й казал, че докато съм на този пост, ще стои далеч. Не искам да давам никакви поводи да се говори. Жестоко е, факт, но аз затова и с Цветелина се разделих. Не сме заедно от няколко години и въпреки това, за всяка глупост ни свързват и пишат „приятелката на Борисов". Хем знаят, че не сме заедно.

- А защо се разделихте с Цветелина Бориславова?
- Тя е действен човек, иска да си прави нещата, а каквото и да свърши, трябва да се обяснява, че живее с мен, но не съм й го дал аз. Цветелина е класа, но аз бях инициаторът да прекратим връзката си. Щом искаш да правиш бизнес и да се разбираш, нямаме шанс. С мен може да живее само някоя, която да седи в кухнята и да не излиза. И такава няма, защото аз не харесвам такива жени.

- Има ли все пак по-близка до Вас жена, въпреки че не е в кухнята Ви?
- Нямам първа дама и не ми пречи. Има една госпожица, която ми е по-близка. Милата, само да я обявя и ще я разкостят. Когато приключа с държавната работа, ще се оженя и ще си я прибера.

- Влюбен ли сте?
- Не мога да съм влюбен. Да си влюбен, означава да мислиш за някого, да му даваш време, да го водиш на разходка, на почивка. Аз сега нямам такава връзка. Събота и неделя работя, вечер - също. И на рождения ми ден нямаше жена в къщата ми.

- Няма нищо лошо да имате истински близък човек!
- Ще ми отнема от времето и концентрацията. За да вървят нещата, трябва непрекъснат контрол и работа.

- Можете ли да сте верен?
- Да.

- Вашата дефиниция за изневяра?
- Изневяра е, когато поддържаш паралелни връзки и когато е с чувство. Другото, не че е редно, но се случва и всички го правят.

- Кой глади ризите Ви?
- Надето и Цвети от НСО. Аз имам 3 костюма, които харесвам и 5-6 ризи, които въртя.

- Нямате време за жена, но футболът никога не е пренебрегван заради работата ви, така ли е?
- Имам исхемична реакция на сърцето и футболът е по лекарско предписание
Трябва да спортувам всеки ден и се старая да го правя.

- Казвали сте, че на младини сте били суетен и сте влизали в пожарите без каска, за да не Ви се сплеска косата. Още ли сте толкова суетен, с риск за живота?
- (Смее се.) Е, тогава имах коса и много мразех каската, наистина. Какво ли не ми е падало на главата.

- Как се чувствате, когато ви освиркват?
- До този момент се е случило само веднъж (В „Арена Армеец" миналата година - бел. авт.) и аз разбрах, че е било организирано от БСП. Знам кои са платили и как са го направили. В тази зала има акустика и 200-300 души, като викнат от различни ъгли, се получава ефект.

- Преди 10 години станахте „Мъж на годината", генерал, човекът с рекорден и най-висок рейтинг... Тогава казахте, че най-щастливият ви момент е, когато сте станали генерал. Още ли е така и освен магистралите, какво друго ви радва?
- Да, още генералският чин е най-голямото ми щастие, но изпитвам огромно удоволствие, като карам по новите магистрали, като гледам как се строят. Когато станах генерал, това ми беше радостта, постигната цел, лично удоволствие. Оттогава другото не е радост, а задължение. Всеки пост си е логичен за времето. Сега искам да започна и да завърша обектите.

- Заради униформата ли искахте да влезете в милицията?
- Искаше ми се да съм военен, да марширувам то плаца. Исках да се занимавам с нещо, при което има ред и дисциплина. Не знам защо, харесваше ми.

- Помните ли първите си стъпки в международните отношения, как ви приемаха в чужбина като главен секретар?
- Тогава вътрешният министър и главният прокурор не получаваха визи за Щатите, смятай как се работеше... Помня как първия път във ФБР и „Сикрет сървиз" нямаше кой „добър ден" да ми каже. Изпращаха ми за срещи началници на отдели. Сега идват директорите на служби в България и стоят с дни. В Москва беше по същия начин. Зам.-началник на „Гранични войски" ми пуснаха. Но още тогава, явно там работят опитни хора, вечерта ми изпратиха бронирани коли да ме вземат за среща с директора на федералната служба за сигурност. Помня и унижението в Европол. Изобщо не искаха да говорят с българите.

- Цитирали сте Дарвин, че не оцеляват най-силните, а най-приспособимите. Вие към какво се нагаждате, за да сте на върха?
- Веднага ще дам пример - трябва да се научиш да работиш с Брюксел по неговия начин. Ако не им хванеш тертипа, не става. Дори и да предлагаш по-добро, не приемеш ли правилата на Брюксел и процедурите, няма да ти се получи. Това е, човек трябва да се приспособи към условията, в които живее.

- Някой компромис във връзка с това?
- Приехме Закон за конфискация на имущество, придобито от престъпна дейност, какъвто няма друг в Европа. Но го направихме, за да се отпушат други неща. Брюксел никога не наказва за това, за което си го ядосал. И ако не се научиш да чуваш сигналите, нямаш шанс.

- Кое ви е най-трудно да приемете от нещата, които не можете да промените?
- Това, че все още имаме контингент от 400 души В Афганистан.

- Къде са ви приятелите от школата в Симеоново, от Банкя?
- С никого не се виждам. Някои от тях се опитаха да се възползват и още в първия миг, когато разбрах, прекратих. И то хора, за които мислех, че са ми много добри приятели. Като станах премиер, за няма и десет дни, разбрах какви магарии са се опитали да направят. Добре че ги спрях и не се стигна да ги арестувам после.

- Един от много близките ви приятели беше в Столичната дирекция на полицията доста преди вие да станете главен секретар, остана и след като ви избраха за кмет, а после сегашният министър го смени. Защо?
- С този приятел се чуваме рядко, по празници. Дал съм на министър Цветанов пълни права и мисля, че така е редно, да си избере екипа, с който да работи. А този човек, за когото ме питаш, не беше от хората, на които Цветанов има доверие. Когато става въпрос за мой приятел, аз действително съм много жесток. Не бих се намесил „да го спася". Не че Цветанов ще ми откаже, но аз не бих се намесил.

- Чужд да ви е някой, така да се каже...
- По-добре е да си ми опонент. С тях не се страхувам да се срещам. Но най-жесток съм към хората в партията. Цветанов до ден-днешен ми говори на Вие. Миналия месец смених доста областни координатори, сега ще махна още двама. И то само по една причина: чувам, че се превръщат в местни феодали и започват да се взимат насериозно. А хората се отвращават от такива работи.

- Какво намирате в ловните трофеи, с които сте заобиколен?
- Обичам да ги гледам. Не са мои. Като видя някъде хубав екземпляр и го искам да поседи тук, за да го гледам. После го връщам на собственика.

- Кои са най-големите рога на убито животно, които имате?
- Това животно се казва Марко Поло (прилича на голям елен - бел. авт.). На един адвокат от Пловдив е, Тихомир. Той е почетен консул на Казахстан. Като откривахме консулството, видях трофея в офиса му и го поисках.

- Вие убивали ли сте такова животно?
- Не, то трябва да ходиш в Памир, в Африка. Къде ще ходя аз?! Ето тука е антилопата, същата, която е символ на катарската авиокомпания, мечката е румънска. Вълк. Глиган. Някои са отливки. Не са истински. Рогата са им от пластмаса. А това е бизон от Канада. Глава. Обичам да ги гледам. Карат ме да се чувствам като в хижа. Като живи са.

- Но не са, няма да проговорят...
- По цял ден слушам приказки, не ми трябват повече.

- Рисувате ли?
- (Бойко Борисов прави абсолютни копия на класически произведения - бел.авт.) Понякога рисувам. Имам статив и бои горе на терасата, пред спалнята. Подготвил съм си платно. Днес щях да рисувам.

- А китарата подхващате ли я?
- Така, вечер в спалнята, когато не мога да заспя, си дрънкам на китарата Разучавам си песни. Не е лесно, човек изпушва от време на време.

- Последен Въпрос. Липсва ли Ви майка Ви?
- Всеки ден ми липсва. Когато съм в Банкя, ходя на гробища. Но отдалече поглеждам към нейното място, махам така с ръчичка и тръгвам. Защото, като ме питаш, къде плача, да ти кажа - не съм ревнив, но там се разнежвам. Откакто майка почина, не съм стъпвал в кооперацията, където живееха. Като жива ми е, все си мисля как ли би коментирала това, което правя. Баща ми беше див петел, може би на него приличам. Въпреки че все лъжа сам себе си, че приличам на майка. Тя нямаше минуси.