Наш манастир с по-голяма библиотека от Константинопол

Варна с нов поклонически маршрут по монашеска обител от Средновековието

Наш манастир с по-голяма библиотека от Константинопол | StandartNews.com

Варна. Княжеският манастирът в местността "Караач теке" е най-големият извънстоличен духовен център на България, строен в края на 9 век и просъществувал до 11 век. Шири се на площ от около 10 дка, като в изграждането му са вложени огромни средства.

За това свидетелстват украсата, както и откритият скрипториум - една от най-големите средновековни сгради на България през 10-11 век. Той е бил с размерите на дворците в Преслав и Плиска и в него се е развивала огромна книжовна дейност. Скрипториумът – библиотека, школа и училище, е бил по-голям от този в Константинопол. Монасите в него са преписвали книги на няколко езика – на кирилица, на глаголица, на латиница, на гръцки език и дори na иврит. Манастирите през Средновековието са играели ролята на днешните издателства. Монасите са преписвали книгите върху кожа, подвързвали са ги, опаковали са ги и украсявали.

Приема се, че княз Борис е бил замонашен в този манастир, казва проф. Валентин Плетньов, директор на Регионалния исторически музей и един от ръководителите на разкопките, които са от 17 години насам. Дори има версия, че Покръстителят е погребан тук, която произлиза от един от бащите на археологията Карел Шкорпил.

Преди 2 години внучката му предостави на Археологическия музей ценна находка, пазена от дядо й в дома им - череп, който се предполага, че е на големия български държавник. Но за да се докаже това, е необходима ДНК-експертиза. В района на манастира е намерен първият официален печат на княз Борис като архонт на българите, който е бил изпратен от него вероятно до игумена на манастира.

„Миналата и тази година пък намерихме оловни печати на цар Петър и на цар Симеон", добави проф.Плетньов.

Отдавна има идея манастирът да бъде превърнат в атрактивен туристически обект. Всъщност идеята е всички манастири край Варна да се обединят в един проект.

„Можем да представим манастира в Джанавара като раннохристиянски от 5-6 век. „Караач теке" е от 9-10 век, а Аладжа манастир - от 13-14 век. Напълно реалистично е да се направи един много сериозен поклоннически маршрут", категоричен е шефът на Археологическия музей.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай