„Рафаел" e първият документално-исторически роман за времето между двете световни войни и Българския холокост. Сага за възхода и краха на най-знатната еврейска фамилия в началото на миналия век. Разказ, в който жаждата за надмощие и политическите интриги тържествуват над човешкото. История, в която любовта, красотата и полетът на творческия дух загиват в битката с жестокостта на действителността и несправедливо наложения ред. Драматичен сблъсък по истински случай от Леа Коен. След документално-есеистичната й книга „Ти вярваш" –осем епизода за някои от най-травмиращите събития през периода 1940–1944, "Ентусиаст" пуска романа кулминация на дългогодишните изследвания на Леа Коен за тази епоха.
Работата по написването на „Рафаел" продължава над 5 години. След проучването на стотици архивни документи, кореспонденции и статии от периодичния печат, парче по парче писателката пресътворява картина на България в 20-те и 30-те години на XX век – време, в което настъпва най-голямото архитектурно, икономическо и битово модернизиране на страната. Коен изгражда от пепелта забравените хроники на семейство, което е не само основният двигател на тези реформи, но и чиито революционни открития в областта на козметичната индустрия и чието влияние в обществения живот продължават да имат отзвук и до днес. Те са Арие – „великите" Арие, за които всичко е постижимо и възможно".
За да пресъздаде достоверно личностите и събитията, Леа Коен стига до Далас, Тексас, където до ден днешен живее последната останала от клана Арие – 94-годишната Диди Арие-Бейкър. Нейният разказ, който започва като тест за паметта на възрастната жена, се превръща в изповедта за Рафаел.
Рафаел Арие не се интересува от политика - негова грижа е женската красота. Той е наследник на фамилията и директор на „Жермандре" – най-голямата фабрика на Балканите в началото на миналия век за производство на луксозна козметика от розово масло. Освен с иновативен и безкомпромисен търговски нюх, Рафаел е надарен с красота, чар, харизма и обаяние, а любовните му авантюри са основна тема за софийския хайлайф.
Точно в момента, в който Рафаел чувства, че е на върха на обществената стълбица, за миг всичко рухва пред очите му, а от досегашния разкош не остава и следа. Копринената риза е заменена от груба затворническа одежда, а димът на пурите, които доскоро щедро е раздавал в Юнион клуб, бързо се изпарява.
Защото по прищявка на съдбата е осъден след шумен процес.
В ранните часове на 16 април 1943 г. в килия на Софийския затвор той очаква отговор от Двореца на молбата си за помилване и отмяна на получената смъртна присъда. На 16 април 18 години по-рано е осъществен най-жестокият терористичен акт в българската история – атентатът в църквата „Света Неделя". Двете ключови дати, чието съвпадане не е случайно, обковават времевата рамка на романа.
В продължение на 6 часа между полунощ и 6 сутринта Рафаел се опитва да сглоби всички части от огромен пъзел, който е довел до неговия процес. Прозрението идва заедно с вестта от Двореца в 6 часа сутринта...
Повече от 70 години по-късно в далечния Далас Диди Арие-Бейкър, последната останала от клана Арие свидетелка на събитията от 1943-та, празнува своя 94-ти рожден ден. На този ден тя има странно посещение. Мистър Дейвид Гутман от застрахователната компания „Good Life" задава въпроси, които отвеждат Диди Арие-Бейкър в далечното минало.
Действието на романа се развива на фона на три травматични епизода от новата българска история: атентатът в катедралата „Света Неделя" от 1925 г., бандитизмът и отвличанията от началото на 30-те години и процесите срещу „еврейските спекуланти" от 1942–1943-та, които правителството провежда по поръчка на Берлин. В романа е вплетена и действителна криминална интрига, която Леа Коен е издирила в архивите.
По спомените на Диди Бейкър е възстановена семейната среда на фамилията Арие.
Действието не се развива линейно, а ретроспективно, сякаш течащо на обратно, едновременно бавно и бързо, за да отрази сложността както на епохата, така и на героите.
„Героите са такива, каквито си ги представях и каквито желаех да бъдат, поставени в сложните, трагични и безмилостни обстоятелства на техния живот. Надявам се читателите да обикнат Рафаел така, както го обикнах аз. Това може би ще възкреси онази част от него, която още чака справедливост", казва Леа Коен.
Романът беше представен в Софийската градска галерия с участието на издателя Виктория Бисерова, журналиста Антон Хекимян, литературния критик професор Миглена Николчина и професора от НБУ Ева Волицер.
„За мен тази книга е много съкровена, много лична. За тези 5 години, в които Леа подготвяше романа, сме имали безброй разговори. Дори редакцията я направихме двете –седяхме една до друга и спорихме за всяка дума и това беше прекрасен период. Рафаел стана мой кумир, мъжът мечта - мъжът, който очаквам всеки момент да срещна по улиците или да видя как кара своя кабриолет, разбира се с кожени ръкавици в цвета на купето", сподели Виктория Бисерова.
Според професор Миглена Николчина „Рафаел" е покъртителен сюжет, базиран на документи. „Ние сме свикнали да мислим за нашата история малко простичко и не искаме да започнем да мислим по-сложно за нея. Първото, което трябва да признаем за това, което Леа Коен е постигнала тук, е, че тя изисква от нас да погледнем на историята си в повече нюанси, с повече подробности и от малко по-различни гледни точки. За този роман може и трябва да се говори. В него има страхотно попадение. Леа е успяла да събере различни аспекти на собственото си писане по изключително силен начин." Леа Коен пък коментира: „Еврейството на Балканите в рамките на Османската империя и след това в независимите държави е имало голямо присъствие, много одухотвореност. Имало е любов, съвместно съжителство, особено в България, която, без да идеализираме, действително е имала възможност да бъде просперираща и благословена територия. В тази книга вложих носталгията – и моята, и на Рафаел, и на Диди - по изгубения рай".
На 22 ноември от 18 часа е втората премиера - в Софийската синагога. На 24 ноември от 18 часа в Регионалната библиотека „Пейо Яворов" в Бургас е срещата на Леа Коен с местната публика. На 25 ноември от 16 часа романът ще бъде представен в Книжен център „Гринуич", а на 12 декември от 19 часа – в „Петното на Роршах" в Пловдив.
* * * * *
- Госпожо Коен, кога и защо решихте да се заровите в тази невероятна история?
- Този сюжет беше повод да опиша един от най-колоритните и противоречиви периоди в съвременната българска история – 30-те години, когато енергията на силното съзидание и прогрес се сблъсква с демоните на унищожението и регреса. Битката между тях е безпощадна, както става ясно от личната съдба на Арие. От една страна това е българската Бел епок, българският Ренесанс, ако щете - а от друга, точно по същото време се загнездват като червей в ябълка някои от най-ретроградните идеи като краен национализъм, антисемитизъм. Само десетилетие по-късно те ще унищожат плодовете на този краткотраен Ренесанс. Попаднах на "Сапунената афера" през 2011 година, докато се ровех в архивите и пишех документалната си книга "Ти вярваш". Историята на фамилията Арие е силно интригуваща по много причини. Те са модерни български индустриалци от първата половина на века и едни от малкото, които успяват не само да модернизират парфюмерията и козметиката, но и да я направят лидер на европейския пазар. Техните продукти се продават в цяла Европа и се произвеждат в три фабрики – в Париж, в София и в Букурещ. Арие са не само знатна, но и влиятелна фамилия, която активно участва в индустриалния, в обществения и в светския живот в България. Известна е тяхната благотворителна дейност - дават пари за много от събитията на царицата, участват със значителни средства в построяването на санаториум за гръдоболни деца, подпомагат художници и писатели. Невероятен е начинът, по който тези почитатели на красивото, на което са се посветили, попадат между безмилостните челюсти на два антисемитски закона - за защита на нацията и срещу спекулантите, който визира преди всичко евреите. Кланът Арие е не само унищожен - съсипана е и парфюмерийната индустрия в България.
- Вашият главен герой е символ на каста, която е умишлено унищожена от простотията и жестокостта...
- Рафаел Арие – млад, предприемчив, космополитен, елегантен, бляскав, либертин - е носител на прогреса. Стъпкването му в калта за мен беше най-яркият символ на разпада. Изследвайки документите и огромните лични архиви, усетих голямата привлекателна сила на този персонаж и донякъде си дадох сметка, че в неговото унищожение е била събрана цялата злоба и ожесточение на примитивизма, облечен във власт - безпощаден към красивото, изящното, напредничавото и независимото. Случаят Арие е силно натоварен не само исторически, но и психологически, което е необикновено интересна задача за всеки писател. Образи като Рафаел са рядкост, както в миналото, така и в настоящото. Щастлива съм, че го срещнах, макар и със 70-годишно закъснение.
- С какви хора се срещахте, докато правихте проучването?
- Преди всичко разговарях с негова първа братовчедка, която живее в Далас и е на 94 години. По нейните разкази и по запазени лични архиви успях да възстановя семейната среда, както и отношенията между младите Арие, които са в основата на личната интрига. Разбира се, това е роман - събитията в него са действителни, но връзките между героите, тяхната душевност е все пак плод на авторската фантазия. Исках всички Арие, особено младото поколение, да бъдат живи и съизмерими с главния персонаж – Рафаел.
Но романът е и документ, защото използва много непубликувани архивни материали, които дават точна представа за духа на епохата. От тях се вижда как - въпреки демоничните идеи, които идват от Германия - България продължава през 30-те години да бъде правова държава, което в голяма степен обезпечава нейния просперитет. Та помислете само! През 1932-33 година, когато националсоциализмът вече задушава Германия, в малка България се води процес срещу антисемити и те са осъдени на затвор заради антисемитски действия и бандитизъм. Мисля, че след обрата на процеса Драйфус във Франция никъде в Европа няма такъв прецедент. И само 10 години по-късно всичко това се срива...
- Какво е най-интересното, което научихте през този период на подготовка - за отношенията в Двореца, за живота в еврейската общност в София...
- Отдавна ме вълнува периода на 30-те и първата половина на 40-те години. Зарових се в архиви и във вестници и попаднах в среда, която малко познаваме, или която често се представя по изкривен начин - с ненужна идеализация или пък с подминаване на съществени детайли. Беше интересно да видя как
латентният екстремизъм в българското общество ту е затихвал, ту отново се е възпламенявал, как управляващите не само не са били в състояние да го управляват, но и самите те му са се поддали и дори са станали негови водачи, стремейки се да увлекат цялото българско общество – от най-ниските прислойки до Двореца. Необикновено интересни наблюдения.
- Има ли факти, които останаха извън повествованието?
- Опитала съм се да синтезирам възможно най-голяма информация. Поради това в романа преминават много известни фигури от описаната епоха – посланици, министри, самият цар и неговите съветници, банкерът Буров, хора от артистичния свят, както и напълно неизвестни на обществото лица като полицейския инспектор Данаил Коларов и неговите "разузнавачи". Или като бандитите от "Родна защита" - Калпакчиев, Стоянов и Радев, които историята е забравила, но които са сложили своя черен отпечатък върху нея. Освен това съм описала сферата на духовното с образите на митрополит Стефан и на двамата равини Цион и Хананел, които също взимат участие в сюжета. Но, разбира се, има много факти, персонажи и документи, които остават зад кулисите....
- Било ли е възможно, според вас - на базата на всички проучвания, които сте направили за романа ви - да се избегнат фатални събития като атентата в "Света Неделя" и разгрома на еврейския бизнес у нас?
- Между двете събития няма връзка. В романа връзката между тях е Рафаел, ренесансов персонаж от времето на българския индустриален възход, който има нещастието да се озове на двете места. Това съвпадение се превръща в съдбовна предопределеност поради суеверие на онези, които са държали нишките на неговия живот...
- Вие сте и дипломат - какви са прогнозите ви за Европа: до къде ще доведе Брекзита, ще продължат ли сепаративните процеси?
- В романа е описано Парижкото изложение от 1937 година - последната голяма мирна инициатива в Европа преди началото на войната. Двата павилиона – на нацистка Германия с пречупените кръстове и на Съветския съюз с голямата статуя на Мухина със сърпа и чука - се намират един срещу друг на "Трокадеро". Извисяват се заплашително и никой все още не подозира какви опасности грозят Европа. Европейският оптимизъм не винаги е бил най-ефикасното средство срещу заплахите, които грозят Европа. Тя сама ги създава, но не винаги паралелно с тях създава и защитните имунни системи. Това я прави уязвима. Като истински европейци обаче ние продължаваме да сме заразени от типичния оптимизъм. Аз не правя изключение. Когато много обичаме нещо, не можем да с представим света без него. Това е и благодат, и проклятие.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
