Вежди Рашидов, който като министър на културата не знае що е почивен час и ден, подготвя три прекрасни изложби за 65-ия си рожден ден през декември. През последните седмици Рашидов подписа важни споразумения с Германия и Китай.
- Господин Рашидов, завърнахте ли се към скулптурата?
- Никога не съм си отивал от нея. Просто се наложи по известни причини да оставя скулптурата в „заслужен отдих". Но пък се увеличиха желанието и оборотите в създаването на рисунки и акварели.
- Продължава ли вашето ателие да бъде вашата крепост? Търсите ли убежище между неговите стени, когато външният свят ви идва в повече?
- То не е само убежище. В него е цялото ми съзнателно съществуване. В ателието се чувствам съхранен. В него се отдавам на най-красивите си илюзии. То е най-прекрасната ми опора. Мястото, в което получавам наслада от това, което правя. Винаги ме прави много щастлив. Моето ателие е начин на живот.
- Канехте се да продължите с извайването на портрети на някои от най-големите български творци, които всъщност винаги са били ваши близки приятели – до къде стигнахте?
- Да, имам голяма колекция от портрети на мои близки приятели и познати. Много от тях вече не са между живите. Но все още продължават от рафтовете на ателието да присъстват - и да ме наблюдават, когато работя. По този начин продължават да живеят с мен. Няма да се откажа от портрета. Той е всичко - единственото послание за образ във времето. Върху него лежат много цивилизации. Ако портретът не присъстваше в нашия живот, ние със сигурност нямаше да знаем как е изглеждал дори Христос – а той е толкова необходим на хората.
- Какво нарисувахте напоследък, какви изложби готвите в България и по света?
- За моя 65-ти рожден ден през декември ще бъда готов с поредната експозиция - акварели и рисунки, скици и етюди, създадени от ученическите и студентските ми години, а и от по-късен период. Ще празнувам с три изложби. Едната ще бъде в Хасково – градът на моето детство. Другата ще е традиционно в „Арте" в София, а на 14 декември в галерия „Средец" ще покажа рисунки, случайно останали от времето.
Догодина пък ми предстоят гастроли на много места. Ще правя изложба в Антиб на Лазурния бряг, където е един от прекрасните музеи на Пикасо. По-късно – в Сен Пол дьо Ванс. Това е любимото място на Сезар, Арман, Пикасо, Тобиас, Матис, Тапиес. Там е гробът на великия Шагал. Почти всяка година ходя там и
слагам камъче до надгробната му плоча
В Сен Пол се намира една от най-влиятелни фондации за изкуство - „Мег". Разбира се, че имам огромното желание догодина да представя свои експозиции в Пловдив, Варна, Бургас и Велико Търново – там публиката е прекрасна. А може би през 2017-а ми предстои и гостуване в Шанхай - отдавна имам покана да представя свои творби там.
- Има ли промяна в чувствата и мислите, с които творите след успешно преодоляното житейско премеждие?
- Да. Човек се променя много пъти. Един е пътят на узряването. Другият е пътят на уроците в живота. Те са все учители, които променят по нещо в мисленето. От лятото започнах съвсем нови неща в скулптурата - надявам се, че догодина в ранна пролет ще разбера
дали промяната в мисленето ще бъде приятна или неприятна изненада
Защото едва тогава ще видя резултата от новите произведения.
- През последните седмици бяхте на делови визити и на Изток, и на Запад – какво, според вас, се случва в света?
- Светът винаги е бил кошер, който жужи - повече или по-малко. Подписах важни документи и спогодби с Китай - договорихме стойностни културни прояви за двете страни. Активността на отношенията ни в областта на културата с Европа е още по-добра след тракийската изложба в Лувъра. Щастлив съм, че българската култура става все по-разпознаваема и по-желана по света.
- Какво надделява в отношенията между хората – нетърпимостта или поносимостта?
- Нетърпимостта, завистта, злобата и безпардонността се разрастват неимоверно - и това поражда необходимостта от поносимост. За жалост, всичко това може да мутира и да се възпроизведе в нещо още по-неприятно. Независимо, че
съвременният човек е обсебен от желанието да живее в своя компютър
вярвам, че това няма да лиши хората от чувствителност, емоционалност и от най-важното: обмяна на жива енергия. Надявам се хората отново да се завърнат към живия живот. Защото обратното би било пагубно.
- Успяхте ли да попълните личната си колекция с артефакти от пазари на открито и антиквариати?
- Да. Все още тази младежка страст да се ровя из боклуците на битпазарите ми доставя огромно удоволствие.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
