Пластическият свят на Милчо Талев е изпъстрен с метафорични съновидения, свободно реене из пространствата на митологическите алюзии и реминисценции. Този художник притежава рядката способност да изгражда образи дори само от играта на цветовите гами.
В творби като "Короната", "Очакване вечер", "Старият град", "Село", "Зимна игра", "Огледало", "Ветрило" ще открием не само високата способност за концентрация и изграждане на абстрактни пластически композиции, но с по-разкрепостено въображение ще видим и контурите на реалистични фрагменти или детайли. Би могло да се каже, че Милчо Талев, от една страна, дава воля на художествената си интуиция да се разхожда необезпокоявана из подземията на подсъзнателното, където се ражда причудливото, багровата експлозия. А от друга - усилено се опитва да съзре човека и човешкото в пейзажа. Дори в такъв абстрактен на пръв поглед обект, какъвто е "Една стена", той открива и фигуративно акцентира елементи на човешкото (тялото, торса, крайниците, профила и т.н.).
В най-новите си работи Милчо Талев
се интересува от вътрешните послания, от невидимата същност
на една персона или едно състояние. Изглежда, за художника съновидението, границата между съня и будността е своеобразен пластически ключ към разгадаването на тайната, наречена човек. Във "Вечерна разходка", "Непотърсен остров", "Прозорец към никъде" и "Пътуване по реката" той потъва в света на загадъчни сенки, причудливи силуети, пространства, които приличат на движещи се пясъци. Всичко изглежда като сънуване наяве - уж реална човешка фигура е приютена до безличен калкан на къща с едва загатнато поетично балконче, но всъщност може би е сянка, представа на сънуващото съзнание, както е в "Топъл дъжд". Или пък в "Завръщане" ни поразява драматичната визия на мистично морско крайбрежие, мастилено катранени води, плашещи подводни камъни, застрашителни зъбери, които отново могат да бъдат и само плод на есхатологически състояния на въображението.
Художникът ни поднася диптих със заглавие "Прозорец към някъде". Но при по-внимателно вглеждане започваме да се убеждаваме, че това всъщност е прозорец към никъде, врата към безнадеждността, безпътицата, самотата. В "Лабиринт" пък ни поразяват силуетите на призрачни сгради със слепи прозорци, магични пространства, които уж се преплитат, а не се пресичат. Много силни са внушенията и във "Вечерна разходка" - бродещи в нищото силуети, плуващи в привечерния здрач заблудени души. Въобще най-новите творби на Милчо Талев съдържат внушения, които почиват предимно върху подсъзнателни афекти, страхове, блянове, ретроспекции, предчувствия.
Художникът иска да разбере индивидуалността като средоточие на природните и вселенски хармонии и в същото време
като кълбо от вътрешни противоречия
Затова редица от неговите платна приличат на взривни лирическо-цветови изблици. Наблюдателят придобива усещането, че се движи из някакви хроматични пещери, където дори и мракът свети, че плува из ярки червени, жълти или сини реки, връща се непрекъснато назад към своето детство, мечтае за зелените пасторални пейзажи на невинността и милосърдието, за да открие най-накрая, че в човешкия микрокосмос се оглежда вселенският макрокосмос, за да достигне може би интуитивно до великата мисъл на Протагор, че човекът е мярка за всички неща.
На пръв поглед би могло да ни се стори, че художникът търси формалистичната игра на цветовете. По-внимателното вглеждане обаче ще ни покаже, че винаги има съдържателни основания в една или друга цветова гама. Така ярките фойерверки неизменно са натоварени с определена смислова функция.
Милчо Талев е сред малцината съвременни български художници, които притежават силен, органичен талант, разкрепостена фантазия и не се изкушават от псевдомодернистични напъни, както мнозина други, които са тръгнали да се отричат от традицията.
Той знае, че истински модерното е в това, да се преосмисли традицията. Затова е модерен, без да е претенциозен. Естествеността и непринудеността на пластическите му внушения идва от дълбоката органичност на таланта.
ДУМИТЕ
Навлязъл в бездните на думите
откриваш истинското си призвание
Ти си търсач на тайни връзки
преливания
модулации
обертонове
Смисълът на Словото ти се открива
в необяснимите прескоци
от една метафора към друга
Думите са мостове от настроения
шепоти на чудни миризми
ухания
палитра благословена и възвишена
от ярки цветове и звукове
разтворени
в нюансите на сенки и сияния
Думите са тухлите на мисълта
с тях Азът храма си въздига
върху крилете на трепета свещен
който предхожда
дори самото Сътворение
дори предчувствието за Начало
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
