08:15 ч.

09.12.17

7 мин.

0

0

0

За всеки има изход, въпросът е на каква цена

от Даниела Денева |

За всеки има изход, въпросът е на каква цена

Писателят Станчо Пенчев е роден на 13 февруари 1962 г. в Шумен. Завършил е философия в СУ "Св. Климент Охридски". Работил е в няколко регионални и национални медии и в документалното кино. Автор на няколко книги с проза. Признат майстор на късия разказ и философската притча. Книгата му с разкази, притчи и фрагменти "Триада" бе номинирана за Голямата награда на Портал Култура, а романът му "Късна жена", който претърпя второ издание през 2014 г., също номиниран за Голямата награда на Портал Култура, бе определен от специалистите като един от най-добрите романи за последните 20 години. Наскоро от печат излезе и новият му роман „Операция „Марсов венец".


- Г-н Пенчев, наскоро излезе от печат новата Ви книга „Операция „Марсов венец". Защо решихте да разкажете истории от прехода?
- Това е животът на няколко поколения българи. Драматизмът на промените, несигурността, надеждите, провалите...Погледът, разбира се, е различен за всяко поколение. Възрастните не могат да се адаптират към промените, за много от тях животът е излязъл извън релси. Средното поколение се бори, но обикновено губи, ако не е част от олигархията и обслужващите я кръгове. Младите търсят изход в емиграцията, защото разпределението на благата вече се е случило. Това задава един особен обществен хаос и нищо не е каквото трябва да бъде. Постепенно всичко се утаява и от него ще се роди новият ред, но животът на много хора е изтекъл в хаоса и това ражда една неистовост в преживяването. Съвременният човек иска да си обясни какво се е случило с живота му, а не може. От друга страна агресивната медийна среда изкривява съвсем картината. Литературата има една особена функция да подрежда света, да търси корените на събитията. В случая аз избрах жанра на трилъра, за да говоря по-достъпно за важните неща в живота ни. Дано съм успял! Благодаря и на издателя Йордан Антов от „Лексикон", който веднага оцени качествата на книгата!


- Книгата е много четивна и звучи достоверно. Имат ли реални прототипи Вашите герои?
- Много е рисковано един автор да посочва своите прототипи, защото литературните образи са обобщения. Те са като многоизмерен кристал - в тях има и лични, и колективни преживявания. От друга страна човешкият опит е свързан винаги с определени прототипи. Ние възприемаме света според представите, които сме си изградили. Не се съмнявам, че мнозина от читателите ще разпознаят лица и събития от близкото ни минало, но това е художествено произведение, плод на творческо въображение и по-важен е духът на времето и усещането за автентичност, отколкото реалният персонаж. Едно от първите неща, което направи впечатление на редактора на книгата - известната журналистка и писател Светлана Дичева, беше „документалния дух на времето", което беше и целта на повествуванието ми.


- Време ли е вече събитията от началото на 90-те да се разкажат безпристрастно и въобще възможно ли е това?
- Всеки е дете на времето си, тоест на неговите предразсъдъци. Затова не смея да кажа, че съм бил абсолютно безпристрастен. Но вижте, страстта, ако не заслепява, също е градивна, тя ни помага да действаме в този свят. Ако у теб няма едно силно, понякога изгарящо желание да направиш нещо /дай, Боже, добро/, то няма да имаш сили да издържиш на натиска, на който те подлага средата и обществото. Ние трябва да говорим за това, което ни се е случило, дори когато то ни подтиска, защото иначе няма да се освободим от него. А и няма да сме честни към себе си и тези, които идват след нас.


- Може ли един роман да каже на хората това, което остава неизречено и непризнато ?
- Истинският роман е една дисекция на обществения организъм. Не казвам нещо оригинално, но това е била мисията на литературата във всички времена. И, разбира се, познанието на човека. Вътрешното око на писателя трябва да умее да вижда тези невидими връзки между хората и събитията, между мига и историята, трагизма на живота и мимолетното усещане за радост и щастие. Една истинска книга може да каже много, но по различен начин на всеки, защото възприемането й зависи от житейския опит и умствения обем на четящия. Забелязвате ли, че писателите у нас не участват, когато се обсъждат най-важните проблеми на обществото? В електронните медии се вихрят социолози, политолози, социални антрополози, политици, артисти, спортисти и др., но ги няма хората, които говорят отвътре за човешките отношения, за морала като вечна категория, за земния и Божия закон, за причините и следствията от нашите постъпки и възгледи. Не че няма интервюта с автори, но те просто са изключени като гледна точка към случващото се. Мисля, че това е съзнателно и то по една съвсем проста причина – истинският творец е натоварен със съвест, той не може да мълчи. Едно общество е единно и проспериращо, ако израства морално, ако има нравствена цел, иначе се разпада на групи по интереси, както е сега у нас. Но ние не придобихме това състояние с промените, а го наследихме от тоталитарното „комунистическо" общество, което беше олицетворение на лицемерието. Социалният хаос и породеният от него страх просто затвърди най-грозните черти на соца, но отне и социалните придобивки, на които той се крепеше.


- Как се чувства според Вас малкият човек, когато чете за схемите и задкулисието, дирижирали неговия живот ? Чувства ли се вече свободен от схемите или осъзнава, че задкулисието винаги ще продължава да диктува правилата ?
- Вижте, на земята всички сме пленници на земното време – и богатият, и бедният. Ние преминаваме през краткия си път тук без да разбираме в повечето случаи какво точно ни се случва. Този, който си мисли, че е над другите, че може да манипулира съзнанието им, да си играе с живота им, винаги плаща цената за това. Генерал Смилов от романа е точно такъв човек, обладан от властта си над другите. Йото Хърсов - другият главен герой, е жертва на времето си. Той е малък човек, който ползва привилегия, но след това жестоко заплаща за нея. И за двамата, както и за всеки, има изход, въпросът е каква е цената! Всеки от нас знае по нещо за Задкулисието, но по-възрастните от нас видяха и какво се случи с много от силните на деня. Освен човешкия, има и Божи закон и той действа безотказно. Управляващите във всяко общество се опитват да манипулират мнозинството, което ги избира. Нашето не е изключение, но в по-развитите държави има мисъл за благосъстоянието и социалните права на обикновения човек, а тук традицията е ориенталска – елитът и обслужващата го бюрокрация обират лъвския пай от благата.


- Има ли послание, което искате да направите с „Операция „Марсов венец" или просто разказвате болезнената история на прехода ни?
- Аз просто разказвам човешки истории и ако те могат да прозвучат като послание за някого, това е добре. Всеки сам открива истината за себе си и света, но една добре разказана история може да ти помогне да прозреш по-ясно какво ти се случва.


- Ретроспекцията към миналото е похват, който използвате и в един от първите си романи – „Късна жена", който бе преиздаден през 2014 г. Написали сте го едва когато сте бил на 29-30 г., а образите в него са толкова зрели, сякаш са създадени от човек с голям житейски опит. Как се ражда една творба и героите в нея? Имат ли те свой собствен живот и доколко са подвластни на своя създател?
- „Късна жена" е едно чудо за мен. Наистина бях много млад и с малко литературен опит, но имах много силна и родова, и народостна история, която ме облада и не ме пусна, докато не я претворих на хартия. Беше ми трудно, но и усещах благодатта на творческата радост. Свидетелите на това, което разказвах, бяха още живи, усещах духа на онова време и всичко оживяваше пред мен. А казват, Господ обича дебютантите, защото са безхитростни и откровени. Тази книга сякаш възкръсна отново след 20 години и ми се ще да вярвам, че това е съдбата на истинската литература – тя става по-силна и въздействаща с времето. Героите сякаш също оживяват с течение на времето.


- Разкажете за творческия процес – дали той е състояние „свише", Божествено вдъхновение или плод на много работа, проба-грешка и „техническо" усъвършенстване?
- Ще ви отговоря кратко: всичко в едно. Вдъхновението е духовен проблясък, но ако нямаш навика на постоянния труд, ще просветне без да роди плод. Разбира се, винаги трябва да пишеш по дълбоко убеждение, а не поради амбиция или навик.


- В произведенията Ви реалните събития, сънищата и фантазиите на героите сякаш са реални и действителни в еднаква степен. Какво е виждането Ви за света?
- Както беше казал един голям творец: „Животът е сън" и нашето съзнание пребивава в една тънка ципа между световете. Живеем със сетива тук и надничаме с усет оттатък. А светът е в дълбока вътрешна трансформация. Старите центрове на властта, тези на великите сили, губят силата си и управляващите там, в желанието си да запазят статуквото, правят грешка след грешка. Хаосът бавно овладява стария свят, но няма да се разпростре навсякъде. В същото време, първо като пламъче, се надигат новите центрове на света. Сега те са невидими, но ще нарастват и ще поемат все повече сила и енергия. Аз съм дълбоко убеден във възхода на България. Сега тя изглежда слаба, неспособна да се справи сама с проблемите си, но вътрешната сила е в нея, в българският народ. Ще завърша с една поучителна история, която ми разказаха мои земляци от Шумен. По време на посещение на острова Свети Ахил в Егейска Македония, отседнали в съседното село Герман. Заговорили се с местните българи и, както се случва често, навлезли в деликатните балкански теми. Били в чужбина и говорели внимателно за всичко. Тогава един от нашенците там им казал: "Не се страхувайте! Българинът не се страхува от нищо!"


- Къде срещате героите си?
- Всичко, което му трябва на един творец, е край него. Животът е богат на характери и истории, стига да можеш да ги видиш с вътрешното си зрение.


- Върху какво работите в момента?
- Пиша разкази. Няколко от тях излязоха и на страниците на в. „Стандарт".


Информационна Агенция standartnews.com по никакъв начин не влияе на коментарите под статиите и на гласуването за тях и трие коментари само и единствено в случаите, в които не са написани на кирилица или в които сме получили оплаквания от читатели за неуместни коментари.

Условия за писане на коментари
Напиши коментар Напиши Facebook коментар Кирилизирай



Новините навсякъде с вас


По всяко време, където и да се намирате, не пропускайте новините и събитията, които Ви интересуват. Изтеглете удобните и лесни за използване мобилни апликации за iPhone и iPad на Стандарт.


Standartnews for iPhone Standartnews for iPad
www.standartnews.com © всички права запазени За нас Контакти Условия за ползване Редакция Интернет реклама Реклама във в-к Стандарт Абонамент