Майсторът минал през бурния XIX век с мистрия и бастуна си, който му служел за метър
Мостът над Янтра и конакът, в който заседава Първото народно събрание, са най-значимите му творения
На 26 октомври /Димитровден/, строителите отбелязаха своя професионален празник. За българския строителен гений Уста Колю Фичето разказва писателят Станчо Пенчев в "Голяма книга на великите личности в българската история".
Голяма е била славата на българските строители /дюлгери/ по всички краища на огромната Османска империя. Един от тях обаче бил ненадминат в усталъка си /майсторството/ и затова наречен Уста Колю Фичето. Той преминал през бурния 19-век с мистрия и своя прословут бастун, който му служел като метър, сякаш незасегнат от събитията в него. Колю Фичето от Дряново строял и оставял зад себе си мостове, черкви, представителни сгради, които и днес изумяват с изяществото си. Кой бил този изключителен архитект и строител, роден в робство, лишен от системно образование, но надарен с рядка самородна дарба?
Никола Иванов Фичев бил роден през 1800 г. в Дряново. По майка произхожда от известния род Божкови – дюлгери и резбари. Още 3-годишен останал сирак, а на 10 започнал да учи дюлгерския занаят в Трявна. През Възраждането у нас имало няколко строителни школи, но основните били две: Търновска и Корчанска /от Корча, днешна Албания, тогава населен с българи град/. Колю Фичето преминал обучение и в двете. След Трявна, той изучавал занаята от брациговски майстори. Те били майстори в обработването на камък. Никола бързо напреднал в занаята и станал калфа. През 1824 г. като калфабашия /башкалфа/ започнал да работи при своя роднина майстор Станю Марангозина от Търново. Тук изучавал резбарство и направата на дограма. Заселил се в старопрестолния град с жена си и първото си дете. През 1833 г. Никола бил препасан за майстор строител от дюлгерския еснаф. Липсата на собствен капитал обаче не му позволила още години да работи сам. Той останал башкалия /млад майстор без собствена майсторска практика/ и бил наеман от различни устабашии /самостоятелни майстори/. Структурата на дюлгерския еснаф се състояла от следните степени: чирак, калфа, башкалфа, башкалия и устабашия. Обучението в тази древна организация продължавало по 20 г. и предполагало изключителен естествен отбор. То съчетавало теория и практика на много високо ниво. По-рано, през 1831 г., Колю Фичето заедно с други дюлгери се включва в тайфата на тревненския майстор Димитър Радев- Софиалията, който бил нает да изгради монашеския корпус от източното крило, както и съборната църква в Преображенския манастир. Софиалията участвал в известната Велчова завера - революционна организация, разкрита от турската полиция през 1835 г. През същата година Димитър Радев бил арестуван на строежа, а по-късно обесен от турците. Както свидетелстват монаси-съвременници на събитията: Никола Фичев и другите строители, уплашени, че храмът може да остане незавършен, побързали да „превият кубето", т.е. да го смалят, като за целта намалили калъпите и на църквата. Тя станала по-неугледна, но по-късно била облагородена от стенописите на Захари Зограф.
От башкалия до устабашия
През 1836 г. Никола Фичев бил нает в тайфата на известния майстор Иван Давдата, който 2 г. по-рано започнал градеж на голямата църква „Свети Никола" в търновския квартал Вароша. Устабашията забелязал качествата на наемния си майстор и скоро го назначил за свой заместник. Когато Иван Давдата се разболял, препоръчал на църковното настоятелство младия башкалия. През следващите години Колю Фичето работи по иконостаси заедно със Станю Марангозина, а през 1841 г. започнал мащабни градежи в Килифаревския манастир. Изградил ново жилищно крило с оригинална архитектура, както и съборна църква, в която се появяват за първи път елементи, характерни за цялото му творчество. През следващата година започнал църквата „Рождество на света Богородица" в Търново. След завършването на тази изящна сграда, неговото име за първи път се появява в църковната кондика: "архитекъ Колю Фиче". В църквата той за първи път прилага върху западния фронтон т.н. "двойна фичевска кобилица" - плавна вълнообразна трицентрова линия, извисяваща се към небето по оста на симетрия. Върху тази красива форма Фичев поставя вместо кръст, каменен орел с разтворени криле, който според много изследователи е символ на възраждащия се български Дух. През 1846 г. е изградена и малката живописна църква в село Присово. Никола Фичев бележи сериозна еволюция в развитието си като архитект и строител. Сметките му за материали и стойност на обекта били перфектни. При него материалът винаги бил точно подбран и изчислен и никога не оставал. Той правел восъчни макети на сградите си, а от 60-те години на 19-ти век и прецизни архитектурни чертежи. Това било съчетано с искрена православна вяра, защото не можеш да строиш храмове само с разум, нужно е и сърце.
В края на 40-те години Никола Фичев започва мащабно строителство в Търновско, което изисквало и много добра организация. През 1849 г. е наченато изграждането на черквите „Свети Никола" в Горна Оряховица, „Свети Димитър" в Лясковец, „Свети Николай" в Дряново, „Света Марина" в Търново. По това време започва и градежът на прочутата „Къща с маймунката" на Никола Коюв в Търново. През 1850 г. изгражда и известния хан на хаджи Минчо Хаджицачев в старопрестолния град. Всички сгради на Никола Фичев са забележителни с хармонията на отделните си елементи, с лекотата на линията и изящния си профил. Той въвежда скулптурата като част от архитектурата. В някои случаи животинските изображения отбелязват годината по древния български календар, както е с маймуната.
"Залагам си главата, ако не построя този мост по терка си за 700 хиляди гроша"
Един от върховете в усталъка на Колю Фичето е мостът над Янтра при град Бяла. За него се разказва следната история. Мидхат паша решил да построи моста по стратегически съображения и поискал от своя придворен инженер - поляка Гавронски, разчет за разходите. Инженерът, преценявайки сложността на изпълнението, заявил, че може да вдигне моста за огромната сума от 3 милиона гроша. Тогава опитният държавник, който бил виждал творенията на Уста Колю, заповядал да го повикат и го попитал за колко може да изгради той моста. Фичев, вече на почтените 65 години, приел поръчката без колебание. Извършва замервания на мястото с прословутия си бастун, прави прецизни изчисления, изпитва течението на бързата река, а след това излива от 7 оки восък макет на моста. Тогава отсича пред пашата: Всичко ще струва ни повече, ни по-малко от 700 хиляди гроша. Мидхат паша го поглежда недоверчиво. Тогава слабичкият, присвит в рамене старец, облечен скромно в жълтеникава абичка и ален пояс, го пронизва с погледа на сините си очи: "Паша ефенди, ако не построя този мост по терка си за 700 хиляди гроша, слагам си главата." Турчинът му възлага проекта. Това било най-голямото предизвикателство в живота българския майстор, защото мащабният строеж изисквал не само точен разчет на средствата и материалите, но и изключителна организация на строителната тайфа. Пред очите на пашата се изправя огромен и непоклатим мост с дължина от 270 метра и ширина 9 метра. Това, приличащо на кобилица съоръжение, има 14 свода, украсени с древнобългарски символи – лъвове и грифони. То буди възхита и до днес.
Минават още няколко години и 72-годишният майстор получава поръчка да изгради нов конак в старата българска столица Търнов. Той се заема със странното предчувствие, че гради не за османците, а за своя народ. Сградата изниква на високото за 4 г. и е толкова красива и представителна, че турците започват да подхвърлят през зъби: Уста Колю, ти сякаш не градиш за нашата царщина, а за вашата! Никола Фичев мълчал с тънка усмивка на устните. Много скоро думите на поробителите се оказали пророчески. През 1878 г. България възкръсва, а Първото Народно събрание заседава в новата сграда на бившия конак. Лицето на Уста Колю греело от радост.
Никола Фичев си отишъл спокоен от този свят през 1881 г. Той изпълнил своя отечествен и творчески дълг. България никога няма да го забрави.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
