Румяна Захариева: Из цяла Германия четях творби на Блага и Радой Ралин

Румяна Захариева: Из цяла Германия четях творби на Блага и Радой Ралин | StandartNews.com

„Ръкавици за студената война" от Румяна Захариева e новият хит със знака на „Хермес" на родния книжен пазар. Преди излизането си в България, романът има 5 издания в Германия, където писателката се радва на голяма популярност. Това е историята за едно българско детство от средата на предишното столетие. Авторката е родена в Балчик. Завършва Английската гимназия в Русе и „Славянска и английска филология" в университета Friedrich Wilhelm в Бон. От 1970 година живее в Германия. През 1978-а издава на немски първата си стихосбирка, „Крива затворена", която осем години по-късно излиза от печат и в България. Следват романите на немски „Имало едно време сега", „Ръкавици за студената война" - в оригинал 7 Kilo Zeit, „Меча кожа", „Транзитна виза за живота"... Захариева е отличена с литературните награди на Северен Рейн-Вестфалия и Die LESE, член е на немския ПЕН клуб и на Съюза на германските писатели. Майка е на две дъщери, които обичат България и българския език, щастлива баба е на четири внучета.
На 31 октомври в софийския „Гринуич център" от 18 и 30 часа е премиерата на „Ръкавици за студената война". „Това е прекрасен текст, изпълнен с привидна наивност, но всъщност е невероятно сложен, потънал в аромати, във видения, в истории... Населен е с чудни, истински, до болка автентични образи – на хора, които обживяват по ненадминат начин атмосферата на един отминал и така невероятно възкръснал в думите на Румяна Захариева свят. Свят, привидно мъничък, събран в шепата и сърцето на едно будно и обладано от любопитство дете - и безкраен, жив, плътен, повличащ, изпълнен с цветове и чудесни, несрещани никъде другаде подробности за едно сякаш загубено за националната ни памет минало. Румяна Захариева е талантлив и мъдър разказвач, езикът й е метафоричен, пределно богат, изпълнен с образи, с аромати и смайващи подробности", казва Владимир Зарев.

- Госпожо Захариева, кога и защо заминахте за Германия?
- Бях на 15, когато се запознах и влюбих в западногермански интелектуалец. Той ме чака 5 години, докато порасна достатъчно. През това време редовно си разменяхме писма. Завърших Английската гимназия в Русе. Омъжих се за него точно на 20-ия ми рожден ден. След като сключихме граждански брак в Русе, през 1970-а последвах съпруга си в Бон.
- Казвате, че през 1990-а сте престанала да пишете стихове и на български – каква беше причината за това?
- Бях поетеса без родина и език. Знаех български, английски и руски. Принудих се да науча немски на място.

Разговарях със съпруга си само на английски

А след около 5 години езикова изолация прописах на немски. Първата ми стихосбирка бе публикувана в Германия през 1978-а, а в България - през 1985-а. Вестник „Пулс" отрази публикацията, но с това приключи моето съществуване в родината като творец. Вече имах две деца, а през 1987-а ме приеха в Съюза на западногерманските писатели. През 1990-а излезе от печат първият ми роман, написан на немски "7 Kilo Zeit". Българските ми колеги ме забелязваха само като преводачка...
- Какво се случи, за да се върнете отново към родния си език?
- През 2016-а главният редактор на списание „Съвременник" Владимир Зарев ми даде шанса да публикувам свои стихове, а през 2017-а и проза - и пак прописах на български. Безкрайно съм благодарна.
- Превеждали сте Блага Димитрова на немски: какво харесва германската публика в лириката на една от най-известните ни поетеси?
- Съвременното й звучене. Непресторената ѝ силна и нежна изразност. Категоричността ѝ, с която тази велика жена по мъжки защитава правото си, правото ни на духовно съществуване.
- Къде и как се запознахте с Блага, какво всяка от вас хареса у другата?
- Обадих й се по телефона, казах й две думи за себе си и пожелах да преведа нейни стихове на немски под заглавие "Verurteilt zur Liebe" -"Осъдени на любов". Тя ме покани на среща във всекидневната си... Започнахме дългогодишен творчески и приятелски, да, дори и женски разговор. Книгата ѝ излезе от печат през 1981-а. Правех четения из цяла Германия и винаги представях и свои преводи - най-често на Блага, на Константин Павлов, любовната лирика на Радой Ралин... А едно от забележителните ни събития беше, когато Блага Димитрова, Анжел Вагенщайн, Петко Симеонов и други известни сънародници пристигнаха в Бон, а аз имах честта да ги представя със съдействиета на посолството ни.

Блага харесваше стиховете ми

Особено тези за дъщерите ми. Смяташе, че трябва да стана "Дедециус на българската литература в Германия". Тя пък ми стана редактор на стихосбирката "Обмяна на сънища" с издател Румен Леонидов, когото също много ценя.
- Книгата ви „Ръкавици за студената война" е изключително българска, а има пет издания в Германия – как си обяснявате този интерес?
- Сърцето на тази моя книга под наслов "7 Kilo Zeit" е опитът ми да представя едно конкретно, но и общочовешко детство през социализма в България. По време оно в Западна Германия, че и до сега, най-голям успех жънат писателите от бившия соц лагер, които арогантно се дистанцират от българския си корен и

"рисуват" родината си само в черно и бяло

През 80-те години на Запад нямаше нюансирано представяне на социалистическата ни действителност. А романът ми за българското детство в края на 50-те до средата на 60-те години им говореше хем за трудността, хем за красотата да ставаш човек под дамоклевия меч на нормата – грам, стотинка, сантиметър, петгодишен план и т.н. Моят разказ е за това как да бъдеш възпитаван на труд и чрез труд може да има и лоша страна. Защото брането на лайката, на памука и царевицата в очите на политически просветените си беше законна експлоатация на детския труд. Но тя не ни навреди.
- Каква беше България на вашето детство?
- Като деца бяхме творци на собствената си радост, на гордостта си, че вършим нещо полезно за всички. Няма да забравя как в Английската гимназия в Русе пеехме в хор хитовете на Том Джоунс и ревяхме с цяло гърло "Тих бял Дунав". Каквото и да ставаше, постоянно бяхме в движение. Сегашните шепа "творящи и правещи" обричат и нас, и децата ни, и внуците ни на пасивно слушане, на гледане отстрани, на жалко съществуване като консуматори:

Пазарувам - значи съм

- По какво си приличат и по какво се различават читателите в България и в Германия?
- Като че ли в България много повече се зачита самобитното - това, което ти отваря нови духовни и душевни хоризонти.
- В кои моменти най-силно сте усещала носталгията – въпреки че Германия е на тpи часа път по въздуха от България?
- В началото, по време на езиковата ми изолация и преди да се родят децата ми.
- Кои са най-българските черти в характера, които са ви помагали да преодолявате перипетиите по света?
- Селският ми инат и вроденият ми оптимизъм.
- Чели ли сте, примерно, „Патиланци" на внуците си?
- Не. Но ги водя редовно на "Патиланци", където играят от сутрин до вечер и учат български от децата, с които общуват.
- Какво, според вас, в момента се чете най-много из западна Европа?
- Най-търсена е така наречената от мен "аха-литература": написаните по поръчка на издатели и редактори книги, които са микс от елементи на всичко вече прочетено и научено в живота и училището на средностатистическия бюргер. Пример за това е поредицата за Хари Потър. Колкото по-често читателят казва: "Аха! И този мит съм го чувал, и за подобен герой съм чел" и т.н., толкова повече се купува книгата. И наистина се чете.
- Следите ли какво пишат международните медии за България?
- Те не могат да минат без враг. Затова често

нарочват страни като България

и започват да преписват клишета едни от други. Съзнателно градят отрицателен имидж на съответната черна овца от Европейския съюз.
- Имате ли фаворит сред авторите от новите генерации в родната поезия и проза?
- Познавам до някъде творчеството на поетите до 45, тъй като от началото на годината работя над превода на Антология на най-младата българска лирика на немски. Още не познавам младата българска проза, защото съзнанието ми е обзето от желанието да преведа две мои любими съвременни книги - "Поп Богомил и съвършенството на света" на Владимир Зарев и "Среднощен етюд за стари глупаци" - новелите на Златимир Коларов. За мен понятието "млад творец" означава "творец с младо мислене".
- Над какъв авторски проект работите в момента?
- От 3 години насам пиша нов роман на немски под заглавие "Die Ruhestifterin" - много трудно за превод на български: нещо като ироничното "Блюстителката на реда". Това е трагикомичната история на самотна германка-старица, католичка, която мрази всички деца, компютри, чужденци, друговярвящи и другомислещи.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай