Роалд Дал тръгва към рая с щеки за снукър и трион

Роалд Дал тръгва към рая с щеки за снукър и трион | StandartNews.com

Роалд Дал е от най-обичаните детски писатели и сред най-известните британски автори, създал над 20 книги за малчугани, които спокойно могат да бъдат четени и от възрастни. Те са преведени на повече от 50 езика и са продавани в над 250 милиона копия по света. Сред неговите герои са чудноватият, справедлив добряк Уили Уонка от "Чарли и шоколадовата фабрика" и, разбира се, верните му причудливи помощници - Умпалумпите, Големият добър великан с огромни уши и остра миризма, леко глуповат, но по-добър от много хора на земята и от разни други гиганти в измисления свят на Дал. Сред тях е чувствителната и извънредно умна Матилда, чиито нечувано лоши родители "бяха толкова ограничени и така изцяло погълнати от своя жалък глупав живот, че не бяха в състояние да забележат нещо необикновено в своята дъщеря."

В съвременните приказки на Роалд Дал злото е онова, което познаваме, а доброто е другото - което често забравяме или не виждаме. А въображението му е от най-ненадминатите, най-причудливите до днес в света на детската литература. Всеки, който се е докоснал до него, е убеден в това.

На 13 септември светът отбеляза 100 години от рождението на този велик разказвач, който се пресели в отвъдния рай през 1990-а.
Юбилеят почете и един от най-великите кинаджии на съвремието ни - Стивън Спилбърг с новия си филм "Добрият великан", който тръгна по екраните у нас тази седмица. Това е любимата история от Дал на легендарния режисьор. Спилбърг открива книгата случайно в книжарница, докато търси нещо за децата си. "Тя разказва историята на две самотни души. В началото Софи е ужасена от Добрия великан, но след известно време тя започва да разбира, че зад огромния му размер и огромните му уши, той има леко сърце", разказва 69-годишният Спилбърг. Според него книгата защитава идеята, че няма проблем да си различен, както и да имаш силно развито въображение. "Много е важно да възпитаваме децата си да летят свободно с фантазията - тя е равностойна на магията. Това е история за приятелство, за лоялност. История, която показва, че дори малко момиче може да помогне на гигант да разреши и най-големите си проблемите", допълва още Спилбърг. Всъщност прототип на 10-годишната Софи от Лондон, която отива в Гигантската страна, е внучката на писателя - Софи Дал, момичето на дъщеря му Теса. Днес тя е на 39,

бивш модел, който сега пиша за "Вог"

Има два романа и две готварски книги. Като манекенка е участвала в кампании на "Версаче", "Алекзандър Маккуин" и други.

Като всеки велик човек, Роалд Дал има изпълнен с катаклизми и най-удивителни събития живот. Роден е в Кардиф, Уелс - кръстен е на полярния норвежки изследовател Руал Амундсен. През 1920 г., когато Роалд е само на три и половина, трагедия сполетява семейство Дал. Голямата му сестра Астри умира през февруари от инфекция след възпаление на апендикс на едва седем, а само няколко седмици по-късно умира и баща му Харалд от пневмония. Смъртта на главата на семейството оставя майката на Роалд - норвежката Софи Магдалена с пет деца и бременна с друга дъщеря Аста, роденa през есента на 1920-а. Роалд описва смъртта на баща си в книгата "Момче: Приказки от детството" от 1984-а. "Внезапната смърт на Астри го остави буквално безмълвен в продължение на дни. Мъката толкова много го смачка, че когато самият той се разболя от пневмония месец след това, не береше много грижа дали ще живее или умре".
След като напуска училище на 17, той започва да работи за "Шел" в Момбаса, а след това и в Дар-ес-Салам, днешна Танзания. След избухването на Втората световна война през 1939-а, Дал е назначен за лейтенант в британските колониални трупи, а през ноември същата година се присъединява като

пилот към Кралските военновъздушни сили

През 1940 г. самолетът му се разбива в Северна Африка, а освен че е тежко ранен, Дал губи и зрението си за известно време. Заради последствията от катастрофата той е върнат у дома през лятото на 41-а. През април 1942-а на 25 Дал заминава за Вашингтон, за да стане аташе към посолството на Великобритания. В Щатите писателят работи като британски шпионин в редиците на МИ6 заедно с Ян Флеминг, създателят на Джеймс Бонд. По-късно Дал адаптира романа на Флеминг "Човек живее само два пъти" за филма за Бонд от 1967 година. Докато работи в Щатите, Дал среща Сесил Скот Форестер, който го насърчава да разкаже историите си от Либия. Още същи ден той хваща перото. "Тогава не знаех, че онзи момент промени живота ми", разказва по-късно Дал. За историите публикувани в "Сатърдей ивнинг поуст" той получава 1000 долара.
Макар да е помнен с детските си книги, Дал е помогнал и за изобретяването на модерния вентрикуларен катетър и плъзгащи се клапани, използвани в неврохирургията. Нововъведението е в резултат на лична трагедия. През декември 1960 г., докато семейството живее в Ню Йорк, Тео, четиримесечният син на писателя, е ударен от такси и претърпява травматично увреждане на мозъка. В резултат Тео получава хидроцефалия, натрупване на течност в мозъка. Заедно с неврохирурга Кенет Тил и инженера на детски играчки Стенли Уейд, специализиран в правенето на малки хидравлични помпи, които доставят гориво за модели на самолетни двигатели, Дал проектира клапата Уейд-Дал-Тил, която се използва за извличане на излишната течност от мозъка. Оттогава устройството е използвано в хиляди операции, но не и от самия Тео, който се възстановява от инцидента. Това се случило през 60-те, които били доста тежки за писателя.

След трагедията с Тео

през ноември 1962 г. най-голямата дъщеря на Дал, Оливия, умира от енцефалит, вследствие от дребна шарка само на седем години. През февруари 1965-а съпругата му, актрисата Патриша Нийл, претърпява няколко инсулта по време на снимките на "Седем жени" с Джон Форд в Лос Анджелис. Инцидентите я оставят в кома за три седмици. След като идва в съзнание, се оказва, че е полупарализирана и не може да говори. Въпреки това с помощта на Роалд тя се научава да ходи и да говори отново. По това време Патриша е бременна в третия месец с петото им дете и четвъртата дъщеря Луси, която се ражда на 4 август.
Дал пише най-известните си произведения за деца по време на най-големите трагедии през живота си. 60-те освен всичко се оказват и най-креативните в творчеството му. През 1961-а излиза "Джеймс и гигантската праскова", която всъщност за малко да се казва "Джеймс и гигантската череша", но е променена, защото Дал решил, че прасковата е по-красива, по-голяма от черешата. Първият вариант на историята дори е много по-страшен, отколкото публикуваният. В оригиналната версия, Джеймс среща

вещица, която иска да отреже краката му

в замяна на магически зелени кристали.
Всъщност голямата част от творбите на Дал са претърпели сериозна редакция. След "Джеймс..." излиза "Чарли и шоколадовата фабрика" през 1964 г., която също преминава през няколко редкации. Чарли Бъкет, определения още в самото начало на книгата като положителен герой, който читателите на Дал познават, в една от версиите пада във форма за шоколад. В друг вариант писателят е искал главните герои да са десет деца, а не пет, както остава в оригинала. Всъщност романът е вдъхновен от детството на автора, когато той самият е бил дегустатор на шоколад. Докато учи в училище "Рептън", Дал и неговите приятели били като опитни свинчета за близката шоколадова фабрика Cadbury. Всяка година те отивали там, за да тестват най-новите творения. "Именно тогава разбрах, че вътре в тази голяма шоколадова фабрика, трябва да има стая за изобретяване, тайно място, където напълно пораснали мъже и жени в бели гащеризони прекарват цялото си време, играеки с лепкави бъркотии, захар и шоколад, и се опитват да измислят нещо ново и фантастично", пише авторът по-късно.
"Чарли..." е последвана от "Вълшебният пръст". През същата година излиза и филмът за Джеймс Бонд "Човек живее само два пъти" по сценария на Дал, който постига огромен бокс-офис успех.
През 80-те писането за Дал се превръща в спасителна профилактика, изход от многото проблеми. През 1981-а се разделят с Патриша Нийл след 28 години брак. Въпреки това "Невероятното лекарство на Джордж" излиза през същата година. "ГДВ" или Големият добър великан следва през 1982-а. Още пет негови заглавия, едно от които с къси разкази за възрастни, излизат до края на 80-те.
В ранна версия "ГДВ" Великана носи големи черни ботуши и кожена престилка. Въпреки това, след като видял предварителни рисунки на известния английски илюстратор Куентин Блейк, Роалд Дал сметнал, че това не е правилно. Няколко дни по-късно Дал изпратил на Куентин чифт от собствените си норвежки сандали. "Ако се вгледате внимателно ще видите, че той носи точно такива", написал му Дал.
Относно Матилда, героинята му от 1988 г., авторът казва: "Имах ужасни проблеми с нея. Обърках главната героиня, малкото момиче трябваше да се промени." Първоначално Матилда е лукаво дете, което измъчва бедните си мили родители и причинява хаос в училище - и в крайна сметка изкупва вината си, като помага на учителя си да излезе от финансови затруднения чрез конни надбягвания. Авторът бързо разбрал грешката си и пренаписал една от най-известните си детски истории.
Дал

измисля повече от 500 нови думи

и имена на герои. Само за написването на „ГДВ" той е изобретил 238 нови думи. За отбелязването на стогодишнината от рождението му, "Оксфорд юнивъристи прес" създава "Речник Роалд Дал", съдържащ почти 8000 реални и въображаеми думи, използвани от автора в неговите многобройни книги. Изледователите на писателя работят по речника повече от пет години.
Дал е невероятно талантлив писател и за възрастни. Между 1946 и 1974-а той публикува четири сборници с къси приказки. Комедийният му роман "Моят чичо Осуалд" излиза през 1979-а. "Приказки за неочакваното" е компилация от 16 публикувани по-рано разкази, издадена през 1979-а и вдъхновила британския телевизионен сериал със същото име, който се излъчва между 1979 и 1988-а. Дългата проза на Дал за възрастни няма подобен успех. Неговият роман от 1948-а Some Time Never: A Fable for Supermen е мрачна равносметка на ядрената война. Критиката я приема лошо. Но е исторически значима, тъй като е първият роман за ядрена война, публикуван в САЩ след падането на атомните бомби над Хирошима и Нагасаки през 1945-а.
Като всеки човек Роалд Дал има и тъмни страни. За тях обаче рядко се говори, може би защото не са подходящи за деца, отбелязва „Индипендънт" тази седмица. Дал е правил публични коментари за евреите неведнъж – факт, за който дори някои от най-големите му фенове не подозират. През 1982 г. той заявява, че израелското нахлуване в Ливан маркира момента, когато „всички ние започнахме да мразим израелците". Сравнявайки Израел с нацистка Германия, той пита: „Трябва ли Израел - като Германия - да бъде поставен на колене, преди да се научи как да се държи в този свят?" Неговите забележки предизвикаха гняв и обвинения в антисемитизъм. Независимо от това следващото му интервю в „Ню Стейтсман" само изостря темата. „Има една черта в еврейския характер, която провокира враждебност – може би това е липсата на щедрост към не-евреите. Искам да кажа, че винаги има причина хората да са анти-нещо; дори гад като Хитлер не ги е намразил без причина. Ако вие и аз отивахме към помещенията, които знаем, че са газови камери, аз бих взел и някой от надзирателите с мен, но евреите винаги са били покорни." В по-късно интервю за „Индипендънт" през 1990 г. Дал не прави почти нищо, за да спаси реномето си. "Със сигурност съм против Израел и станах антисемит дотолкова, колкото всеки евреин в страна като Англия, която силно подкрепя ционизма."
Оказва се, че Стивън Спилбърг, един от най-великите евреи в Холивуд, не е бил запознат с тази страна на Дал. „Не знам нищо за личните истории на Роалд. Бях съсредоточен върху историята, която е написал", каза създателят на "Списъкът на Шиндлер". Той не е съгласен, че Дал е бил антисемит и смята, че изказванията му вероятна са резултат от желанието му да предизвика реакция.
Дал запазва чувството си за хумор и в последните си мигове. Умира на 74 от болест на кръвта, наподобяваща левкимия. По негово желание е погребан със следните предмети – щеки за снукър, шоколад, бутилка вино Бургунди, моливи „HB" и електрически трион.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай