Мартин Шмаус: Ромите имат различна представа за истината

Фото Стефан Пламенов

Мартин Шмаус: Ромите имат различна представа за истината | StandartNews.com

Чешкият писател Мартин Шмаус пристигна в София за българската премиера на романа си „Момиче, разпали огънчето", който „Изида" пусна в превод на Красимир Проданов. Авторът гостува у нас със съдействието на министерството на културата в родината си. Пред публиката, събрала се в залата на Чешкия център, Мартин Шмаус разказа за проблематиката в сюжета. Всъщност именно в неговата книга за първи път в Чехия е дискутиран наболелия проблем с ромите и тяхната интеграция в обществото. Неслучайно „Момиче, разпали огънчето" се превръща в събитие, разпалва дискусии и печели най-голямата награда за литература в Чехия –„Магнезия литера". Романът обаче е и вълнуваща и разтърсваща творба, която въздейства с историята си – а тя може да се случи и в България. Защото това е историята, с която живеем и ние. Всъщност Мартин Шмаус пише книгата в Чехия, която може би е най-близко до интерпретациите на ромската действителност в у нас. Но освен всичко друго, тя е и много лирична и вълнуваща.

- Господин Шмаус, защо се насочихте към темата за ромите?
- От най-ранно детство съм живял с тази етническа група. Аз ги познавах като „цигани". Думата всъщност не е чешка - тя съществува в много езици. Проблемът не е в самата дума - а в съдържанието, което влагаме в нея. В това как я разбираме. Мисля, че вече и понятието „ром" придобива същия негативен нюанс. Макар че за някои от нас „роми" може да означава и съвсем различни неща. По този повод ще ви разкажа забавна и истинска история. Една възрастна жена ми каза веднъж: „С циганите имаше много проблеми, но с ромите има още повече". Познавам хора, които категорично заявяват: „Аз не съм ром, аз съм циганин". Затова в цялата книгата използвам това наименование - а не ром.

- Вярвате ли в интеграцията на ромите в обществото?
- Подобни стратегии е имало и по-рано в Чехия -в годините след Втората световна война. Тогава са се опитали езиково, културно и образователно да асимилират ромите. След войната в родината ми почти няма цигани – оцелелите са били много малко заради хитлеристкия геноцид. После обаче те отново се заселват на мястото на прогонените немци. Асимилацията на циганите има много положителни резултати, но и досега не съм убеден дали това е било правилно и добронамерено.

- Можете ли да обясните смисъла на заглавието „Момиче, разпали огънчето"?
- Това е стих от циганска песен. Без моето съгласие на чешкото издание поставиха като подзаглавие друг стих от същата песен. Радвам се, че българските ми издатели от „Изида" не са го направили. Когато книгата излезе, за всички тези неща, свързани с циганите, не се говореше изобщо. Това беше чувствителна тема. Романът беше първият текст – черно на бяло - за ромите в Чехия.

- Ще ни помогне ли книгата да разберем по-добре ромите?
- Когато циганин ви каже нещо, той е искрен с цялата си душа, с цялото си сърце. Но проблемът е, че след това забравя какво е изрекъл - и ние смятаме, че той е излъгал. За нашия цивилизационен кръг истината е нещо, което може да бъде установено. За циганина истината е онова, което е полезно в конкретния момент. Той мисли в други категории. Влага друго съдържание. Моята съпруга, която е лекар, се сблъсква всеки ден с подобно поведение, с подобни мотивации. Циганинът Феро, например, отива при нея и казва, че кръстът много го боли - за да си изкара инвалидна пенсия и да не работи повече. Феро действително се чувства така - защото е в лекарския кабинет, но като излезе, кръстът престава да го боли. Ние имаме задръжки да пеем по улиците, но циганите нямат подобни предразсъдъци. Точно музиката май е единственото, в което са добри. Но не умеят да четат ноти, не могат да свирят във филхармонията. Пак ви казвам: циганите нямат памет. Те не помнят какво са запитали, какво са обещали. С книгата си исках да вникна в психологията им – във всички онези характери, случки, явления, които ние не можем да разберем.

- Има ли реални истории в романа ви?
- Да, всичко в него е истина. Разказвам за хора, емоции и събития, които съм видял или преживял при общуването си с цигани. Измислена е само спояващата история. Мои познати са преживели още по-жестоки неща от разказаните.

- Читателите харесаха ли сюжета, героите в него?
- Да, повечето я харесаха. Макар че имаше - да, по-малко бяха, но все пак ги имаше – и читатели, на които не им допадна. Казаха ми, че някои моменти в романа са ги разсмели, други пък са ги разплакали. Тъкмо това радва всеки автор – творбата му да въздейства.

- Пишете толкова добре, а от години не се е появявало ново ваше заглавие. Защо става така?
- „Момиче, разпали огънчето" е роман, който се изля. Израснах в градче, където най-добрият ми приятел беше едно циганче. Написах книгата, защото сам исках да си обясня определени неща от живота. Стараех се да проявя максимално съчувствие. Максимална съпричастност към този проблем. Романът бе създаден около началото на новия век, но действието се развива десетина години по-рано. Пишейки, осъзнавах и отношението на циганите към гаджовете – така те наричат другите, нециганите. Ако днес бих започнал тази книга, тя щеше да бъде далеч по-малка като обем. Нямаше да съкращавам, а щях да я напиша по-трезво и немногословно. Или пък изобщо нямаше да я напиша. Всичко е свързано с моя опит от онова време. Сега излизат много книги в малки тиражи. Всеки пише, а аз не искам да спомагам за това пренасищане в литературата. Предпочетох да си купя ферма и да бъда по-близко до природата и земята. А иначе работя като директор на болница в градче.

- За първи път ли идвате в България?
- Не, за втори. През 1987-а с приятели бях в Пирин, а по пътя само минахме през София. Сега имах възможност да се поразходя в столицата ви и се почувствах много добре тук.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Автор Спорт
Коментирай