Людмила Филипова: Вече съм в екип с мисия до Луната

Людмила Филипова: Вече съм в екип с мисия до Луната | StandartNews.com

Людмила Филипова представи за първи път новата си книгата „Смисълът" /„Ентусиаст"/ в Зала 42 на НДК. Романът е амбициозен различен прочит на въпроса, на който човечеството се опитва да отговори от зората на своето съществуване – какъв е смисълът да ни има. „Подзаглавието на романа е Енциклопедия на бъдещето, защото това е история за бъдещето, което строим днес. Дали то е мрачно, или не, дали трябва да се стремим да го постигнем или точно обратното – да опитаме да го избегнем – всеки сам може и трябва да прецени. Едно е сигурно – дори и в най-тъмните времена надеждата и любовта остават живи", коментира управителят на издателството Виктория Бисерова. Д-р Соломон Паси пък се оказа от първите читатели на новия роман. „Людмила има изключителен вкус към мащабни теми. Пошегувах се с нея: Защо не напишеш книга за най-важното – смисъла". Тя направи нещо много повече - написа книга за смисъла на смисъла. За това наистина се изисква огромна смелост, а съдбата обича смелите", заключи Паси.

- Людмила, защо наричате романа си "Енциклопедия на бъдещето" - не е ли прекалено самоуверено?
- Не мисля, че е самоуверено и всеки читател ще се убеди в това. Важно е, че подзаглавието подготвя за онова, което публиката ще открие на страниците. Романът разказва история, в която са преплетени множество бележки под линия, данни, прогнози, статии, които не са задължителни да се четат, но биха дали много знание на онези, които се спрат на тях.
- Докато правихте анализи и проучвания за книгата си, получихте ли поне малко повече яснота поне на един от вечните въпроси?
- Да. И съм я споделила в романа. Поне малко яснота съм се опитала да дам на въпросите: Как се е родила Вселената, каква е нейната еволюция и завършек? Остава ли нещо от нас след смъртта? Какво е тъмна материя и енергия, които съставляват 95% от Космоса? Кои са най-интересните светове в Слънчевата система и има ли живот на тях? Какво е Природата и накъде ни води? Има ли Господ и какво може би е? Има ли извънземни и ако да, къде са те? Как се е зародил животът и каква е посоката на еволюцията? Защо хората имат най-развитото съзнание? Какъв е смисълът да ни има и накъде отиваме? Какво е бъдещето на Земята? Какви ще са човешките технологии в следващите векове и хилядолетия? Какво е ДНК и какво е влиянието на тази молекула над живота? Мисли ли Вселената и в какво се превръща? Какво се крие зад изумителните квантови частици и образувания? Кога мисълта е по-бърза от светлината и защо? Как ще изглежда Светът в следващите столетия? Какъв е Смисълът зад всичко това?

- Какво необикновено по обикновените ни критерии ви се случи по време на вашите пребивавания в Антарктика в две последователни години?
- Видях свят, в който животните не знаят какво животно е човекът и не се плашат от него. Свят, в който няма нации, пари, полове, смартфони, коли – всички са хора и всички помагат на всички. Видях мирен свят, посветен на науката. Той е последната "граница" преди мисиите в космоса, защото условията на Антарктика наподобяват онова, което ще открием на луните на Юпитер и Сатурн. Най-интересни сред тях са Европа и Енцелад, които крият огромни топли океани под дебела покривка лед.

- Разкажете по-детайлно за времевата капсула, заровена до параклиса "Свети Йоан Рилски" на Белия континент?
- Между другото, „Смисълът" започва с отварянето именно на тази капсула и в нея героите откриват нещо много важно. Идеята за нея ми хрумна, докато разсъждавах как мога да замисля повече хора за нуждата от опазване на природата на планетата ни и на Ледения континент. Стотици, сред които и много известни и доказали се българи и чужденци, включително и българският президент, участваха с послания. По време на 24-а българска антарктическа експедиция поставихме дигитален носител с всички послания до българската база. Дигиталният носител е разработен от български учени и ИТ специалисти, защото до момента нямаше технология, която дори и след 10 години да може да чете съвременните дигитални архиви.

- Какво научихте от Христо Пимпирев - за науката, за света, за отношенията между хората сред ледовете и извън тях?
- Че със сила на духа и упоритост всичко се постига. Много дори развити държави все още нямат база на Антарктика, но България е една от 29-те страни, стъпили на Ледения континент. Това е достойно за уважение и го дължим предимно на усилията на професор Пимпирев.
Тази година аз ще имам шанс да отида отново на Антарктика, но като учен заедно с още двама португалски астрофизици, с които сме екип. В рамките на месец ще работим там по изключително новаторски научен проект. Той ще позволи на стотици деца да правят изследвания на Антарктика и да я посетят без да напускат България. От тази седмица съм включена и в международния екип на следващата мисия до Луната - Lunar Mission One, в който участват няколко страни.

- Имаше ли момент в Антарктика, в който наистина се изплашихте - чисто физически?
- Да, когато попаднах сама на метри от леопардов тюлен – животно, отнело живота на няколко човека на Антарктика. Тези тюлени изглеждат доста зловещо и имат свирепа слава.

- Пишете, че съвсем неотдавна сте били на ръба на живота - какво ви даде сили да се върнете към него?
- Месеци наред не можеха да ме диагностицират и това доста влоши състоянието ми. Но в най-критичния момент попаднах на страхотен медицински екип, който ме спаси. Сили ми даваха синът ми, приятели и прекрасните лекари.

- Може би в тези силно драматични за самата вас моменти сте била най-близко до Смисъла...
- Истина е, че в най-екстремните моменти се сблъскваме с нашите лимити и опознаваме неочаквани страни от същността си. Намираме и смисъли. Но в романа ми се опитах да надскоча личното и да открехна вратата към общочовешкия, дори вселенския смисъл.

- Защо решихте да запишете магистратура по астрономия?
- Защото от години изключително много се интересувам от темите в областта на астрофизиката, квантовата механика, астрономията. Неслучайно са част и от новата ми книга "Смисълът". Реших, че е крайно време вместо да чета оттук-оттам, да се заема съвсем целенасочено и професионално да изучавам тези науки във Физическия факултет на Софийския университет. Дай, Боже, и да допринеса с нещо за тях – с малко повече познание. Работя по много интересна тема по астрофизика за дипломна работа.

- Има ли нюанс на феминизъм в решението ви напоследък да се отдавате на традиционно мъжки науки и занимания?
- Не си падам по феминизма – харесвам женствените жени. Няма мъжки науки. Просто доскоро е било възможно предимно на мъже да се занимават с математика, астрономия и физика, защото те изискват всеотдайно учене и задълбочаване, а малко жени са разполагали с това време заради домашни задължения. Но има и не малко жени учени в историята. От век това изцяло се променя. А така също и за Антарктика – тя не е мъжко занимание, защото там, макар и трудно, се прави наука, а не война, която евентуално може да се води за „мъжка". До преди век-два жените са били рядкост и в литературата - по същите причини. А сега са болшинство. В моето семейство, например, баба ми беше доцент по математика – брилянтен математик. Майка ми пък бе учила физика.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Автор Спорт
Коментирай