Героите от любимите ни приказки винаги са силни, смели и красиви. Те ни вдъхновяват с благородните си постъпки и с добрите си сърца. Всяка тяхна дума, жест и действие са толкова щедри, че ни се иска да им подражаваме. Ала понякога дори зад техния бляскав ореол се крият мистериозните болести, симптоми и фобии. А има дори реални диагнози, получили имената си от вълшебните приказни герои. Ето кои са те.
Алиса в Страната на чудесата
Малко момиче пие следобед чай със заек аристократ, среща се с котарак, който има навика да се изпарява по средата на разговора и се кара с гъсеница, любителка на наргилето. И всичко това се случва в свят, управляван от царица, чиято любима заповед е „Отсечете им главите!". Само дотук може да бъде написан тритомен труд за редки психични заболявания. За да стигне до този крайно причудлив свят, Алиса минава през няколко деформации на тялото – тя се смалява и уголемява чрез ядене на сладкиш и пиене на вълшебен еликсир. Много шизофрении и странни симптоми могат да бъдат открити в „Алиса в Страната на чудесата" и в продължението „Алиса в Огледалния свят", но трансформациите в размера на малкото момиче са интересни за медиците. Микропсията представлява неврологично заболяване, при което виждаш истинския размер на тялото си като в криво огледало – отделни части от него са с различна големина. Смята се, че смущението във възприятията е предизвикано от тумори, епилептични припадъци, мигренозни кризи или употреба на психотропни вещества. Пристъпите на болестта могат да продължат от няколко секунди до цели седмици. Много по-често децата страдат от микропсия и с напредването на възрастта им минава по естествен начин. Авторът на „Алиса" – Луис Карол, е страдал от подобна болест и най-вероятно е претворил себе си в един от най-известните детски романи.
Рапунцел, Рапунцел, разпусни си косата
Така казва принцът в известната приказка на Братя Грим. В реалния живот принцът не би имал по какво да се качи до своята възлюбена, защото тя е плешива. И то не за друго, а защото е изяла собствената си лъскава и дълга грива. Синдромът на Рапунцел е изключително рядко срещан – диагностицирани са по-малко от 30 случая в цял свят. При него в стомаха се натрупва трихобезоар – или по-просто казано огромна топка от косми. Косата няма как да бъде разградена и се натрупва. В някои тежки случаи погълнатото количество е толкова голямо, че обгръща важни органи и им причинява перформации, трихобезоарът трябва да се оперира. Болните са най-често подрастващи момичета с други съпътсващи психични заболявания.
Барон Мюнхаузен иска внимание
Синдромът на барона е тежка разновидност на добре познатата хипохондрия, при която пациентите са убедени, че са болни от нещо и искат да бъдат излекувани. При мюнхаузеновците желание за оздравяване обаче липсва. Те нарочно имитират дадена болест като първо дълбоко се запознават с всичките й особености и симптоми. Ако това не е достатъчно, болестта им „прогресира" във времето. Започват да се самонараняват, инфектират се, приемат токсични вещества. Някои от тях стигат и до самоубийство. Всичко това се прави, за да предизвикат съжаление и емпатия в околните. Като барон Мюнхаузен, който преувеличава героичните си дела и надвисналата опасност, и те имат нуждата да получават свръхвнимание от роднини и приятели. Макар причината за синдрома все още да остава неизяснена, смята се, че може да е предизвикана от травма в детството, ниско самочувствие или личностно разстройство.
Отело: Тя трябва да умре, за да не мами
и други подир мен
Най-известният ревнивец в литературната история се появява изпод перото на гения на английската поезия и драматургия Уилям Шекспир. Мавърът Отело убива вярната си съпруга Дездемона, подбуден от подлия Яго. Той му внушава, че съпругата му има афера с Касио. Веднъж посято семето на съмнението, то пуска отровните си корени в сърцето на Отело.
Симптомите на болестта започват от безпочвени обвинения в изневяра, непрекъснато изпитване на верността, мнителност, дебнене, проверки и стигат до агресивно поведение. По-често обвиненията в изневяра са безпочвени и са плод на фантазията на ревнивеца.
Спящата красавица
Казват, че Спящата красавица от приказката на Шарл Перо била толкова чудна и омайна, именно защото е спала 100 години. Болестта, носеща нейното име, е рядко неврологично заболяване, в което болните предпочитат постелите пред всички друго. Те спят между 12 и 24 часа на денонощие. Но дори и будни са дезориентирани, объркани, силно раздразнителни и имат халюцинации. В повечето случаи синдромът се появява епизодично в юношеските години. Всеки такъв „епизод" продължава от няколко дни до няколко месеца, през които пациентът може да изпълнява единствено физиологичните си нужди.
Засега медицината не е успяла да намери лек за страдащите от синдрома на Спящата красавица. За щастие днес от него страдат не повече от хиляда души в света с изненадващ превес за мъжете – те боледуват 4 пъти по-често от жените.
Децата Маугли не успяват да се адаптират
Съдбата на децата Маугли далеч не е така цветуща като на едноименния герой от романа на Ридиърд Киплинг. Първата подобна история може да бъде отрита още в римската митология. Легендарните основатели на Рим – братята Ромул и Рем са отгледани и откърмени от вълчица, преди да бъдат открити от пастир. По-късно Ромул става основател на Вечния град, а вълчицата – символ на италианската столица. Друг митологичен образ с подобно предание е Зевс. Гръмовержецът и господар на Олимп е бил откърмен от свещената коза Амалтея.
Маугли и Тарзан са измислени литературни герои, отгледани от диви животни в африканската джунгла. В реалния живот има много подобни случаи. Деца са намирани сред кучета, маймуни, панди, леопарди и кенгура, но най-често във вълча глутница. Русия е сред държавите, където са докладвани за най-много случаи на деца със „синдрома на Маугли". През 2006-а социални служители прекарват три седмици в опити да уловят момче, което е част от глутница скитащи кучета в района на Ставропол, Южна Русия. 4-годишният Артур лае, бяга на четири крака и дели обща бърлога с четириногите си спътници.
Друга фрапираща история е на малкия Ваня Юдин, който е превърнат в дете птица от собствената си майка. Безотговорната Светлана Юдина била страстна почитателка на пернатите животни и отказвала да общува със сина си, което принудило момчето да проговори на езика на птиците. Децата Маугли не успяват да се адаптират социално, рядко проговарят и умственото им развитие дори като възрастни е на нивото на малко дете.
Пинокио се страхува от насмешки
Този синдром няма нищо общо с патологичните лъжи и носа на Пинокио, а с тялото му. Както всички малчугани знаят, той е издялан от дърво и не е истинско момче. Хората с този синдром са изключително чувствителни към насмешките. Тялото им се „вдървява" и походката им става досущ като на героя на Карло Колоди. Тази болест е открита и описана едва през 2008 година от немския психотерапевт Макс Титц. Според някои психолози тя всъщност е лека форма на социофобия, при която пациентът все още не се е затворил напълно в себе си и не е изолиран от околния свят, но вече изпитва страх от мнението на другите. Те преживяват тежко всеки негативен коментар по техен адрес, появява се тремор и сухост в гърлото, мускулни спазми и заекване. Походката и жестовете им стават сковани, а речта – накъсана. Това пък поражда още насмешки от околните и пинокиовците се озовават в един затворен кръг, от който измъкването е трудно.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
