Кан Крум превръща България в суперсила - Литература - Стандарт Нюз
ПРИКАЗКА ЗА СЯНКАТА - разказ
Мая Вапцарова сваля маските в „Арена"






22:20 ч.

29.07.18

13 мин.

0

11

0

Кан Крум превръща България в суперсила

от Станчо Пенчев |

Кан Крум превръща България в суперсила

* Арабин му строил тарани за Месемврия, пленил най-страшното оръжие на византийците - "гръцкия огън"


* Вдигал наздравици с черепа на Никифор, за да му вземе "орендата"


 


На 26 юли 811 г. се провежда една от най-паметните битки в българската история - при Върбишкия проход хан Крум сразява войските на византийския император Никифор I, които опожарили столицата Плиска.
За българския владетел и ролята му в българското Средновековие разказва писателят Станчо Пенчев в "Голяма книга на великите личности в българската история". Предлагаме откъс от нея. Текстът е със съкращения, заглавията са на редакцията.
---------------------------------------


 


След блестящото царуване на кан Тервел, синът на Аспарух, който спрял ислямската инвазия в Европа и се превърнал в арбитър на враждуващите партии в Константинопол по време на династическата криза там, в България настъпил период на нестабилност и детрониране на управляващия род Дуло. Централната власт отслабнала и между управляващите родове започнало съперничество за короната, умело разпалвано от Византия. Кризата във властта била преодоляна едва през 80-те години на 8-ми век при опитния монарх Кардам, който нанесъл няколко тежки поражения на ромейската империя и върнал България в голямата геополитическа игра за надмощие в Югоизточна Европа. Негов наследник на престола бил великият държавник и законодател кан Крум, наречен от потомците си Страшни.
Произходът на този прочут българин е неизвестен. Според някои късни свидетелства, неговият род произхождал от Панония /дн. Унгария и Трансилвания/. Според някои учени е възможно Крум или Крун, както още е наричан, да е клонка от Куберовия род, тоест Дуло. Не са известни обстоятелствата, при които заема българския престол. От византийски свидетелства обаче знаем, че владетел на българите можел да стане само човек с царска кръв. Същото не се отнасяло за византийския престол и затова е отбелязано като отличителна черта на българската династическа традиция. Самото име Крун най-вероятно означава и коронован, от царски род. И днес в някои славянски езици круна значи корона.
По времето, когато Крум заел трона, на северозапад от българските граници загиващия Аварския хаганат бил нападнат от могъщата Франкска империя на Карл Велики /768-814/. Войната била пагубна за аварите и те загубили земите си на запад от река Тиса. Българския владетел предприел военна операция срещу мощния някога хаганат. Аварите били напълно разбити, държавата им престанала да съществува, а земите на изток от река Тиса били присъединени към България. Българските държавни граници били преместени по билото на Северните Карпати, а на изток опрели до река Днестър. Заедно с днешните Банат и Трансилвания, в тях били включени още Молдова и цяла днешна Бесарабия. Тези обширни територии образували отсега нататък Отвъддунавската България.
Действията на кан Крум се насочили на запад. Били овладени васалните на Аварския хаганат земи по течението на Дунав до двата бряга на Сава. Град Синдигунум на Дунав получил името Белград – „Българска Бяла" /Alba Bulgariae, Alba Bulgarika/ – както започнали да го наричат западноевропейските хронисти оттук нататък.
Скоро събитията се пренесли на територията на Византия. Славяните в Пелопонес, които били независими от Константинопол, обсадили през 807 година заедно с арабите важния град Патрас на Коринтския провлак. Това предизвикало византийска военна операция. Славяните били разбити и усмирени, но Цариград видял зад бунта дългата ръка на Плиска. Император Никифор Първи Геник започнал подготовка за кампания срещу България, но опит за преврат в Цариград осуетил временно намеренията му.
Кан Крум, добре осведомен за случващото се, предприел през 808 г. военни и разузнавателни действия в Средецка област и по долината на Струма. Там се състоял и сблъсък с една византийска част. Ромеите били напълно разбити и в ръцете на българите попаднала имперската хазна със заплатите на войниците, съдържаща 1100 литри злато.
През 809 година българската армия обсадила Средец. Не след дълго военният гарнизон предал крепостта.


За битката във Върбишкия
проход въоръжил и жените


В началото на 811 година Никифор Първи започнал подготовката на голяма военна операция с цел „да унищожи съвършено", както пишат хронистите, България. Била мобилизирана цялата армия от Балканите и Мала Азия. Под хоругвите били призовани всички висши аристократи и военачалници, както и техните синове, които съставлявали отделен отряд, командван от императорския син Ставракий. Към армията се присъединили и тълпи от скитници и бедняци, въоръжени с тояги и прашки, жадни за плячка.
През юли огромната византийска войска навлязла в Тракия и се установила край граничната крепост Маркели. Там пристигнали пратеници на кан Крум с предложение за мир. Никифор Първи отхвърлил предложението. Пред византийците се изправил опасния с проходите си Хем. Няколко дни армията търсела път през планината и се наложило да минат през непроходими места. Това изненадало българите, които посрещнали нашествениците с 12 000-на армия в равнината. Тя била разбита от многократно надвишаващата я Никифорова войска, почти всички българи загинали. Пътят към столицата Плиска бил отворен и ромеите се отдали на поголовно клане.
Пред стените на Плиска Крум посрещнал ромеите с 50 000-на нередовна армия, в която преобладавало набързо събраното опълчение. Тя не издържала удара на добре обучената императорска войска и отстъпила. Ако се съди по случилото се, кан Крум е бил изненадан от бързото придвижване на византийската армия и не успял да извърши навреме мобилизацията на редовните си сили.
Никифор влязъл победоносно в Плиска на 20 юли. За времето си това била една светкавична военна операция, като си спомним, че на 11 юли византийската войска била край днешния Карнобат.
Хронистите свидетелстват, че тържествуващия император първо ревизирал и ограбил хазната на Крум /в миналото Никифор бил финансов министър/, после се разхождал по чардаците на канския дворец и разказвал на своите приближени как ще изгради тук град на своето име. Плиска била подложена на поголовно разграбване. Пристигнали пратениците на кан Крум с ново предложение за мир. „Ето, ти дойде и победи. – предали думите на Крум те – Вземи каквото ти е угодно и си иди с мир!" Възгорделият се от победите си Никифор не искал и да чуе за подобно нещо.
На 23 юли отдадената на грабежи и разложение византийска армия напуснала Плиска. Градът бил опожарен. Същото се случило и с много селища по пътя на византийците. Никифор имал планове да тръгне към Сердика, но до него достигнали слухове, че българите са затворили всички планински проходи. Единствената възможност той видял в бърз изход към Тракия.
В същото време енергичния български владетел събрал своята армия, към която се присъединили съюзните славянски племена, както и авари, поданици на България. Било свикано и цялото опълчение, а Крум въоръжил дори жените. С дървени стени, наричани деми, били преградени всички старопланински проходи по пътя на нашествениците.
Принудени да бързат, византийците навлезли във Върбишкия проход /според някои учени това бил съседния Ришки проход, дн. Шуменска област/. Там спрели за нощуване. Поради естествената теснина военните части се разположили далеч една от друга. Денят, според хронистите, бил 25 юли, петък и през цялата нощ срещу събота ромеите чували шума от прииждащите отвсякъде български войски. Тогава императорът казал на приближените си: "Птици да станем няма да избегнем гибелта си!" И бил прав в своето пророчество.
Призори българските части атакували центъра на ромейския стан, където била разположена императорската гвардия. Елитните византийски войни били изненадани. Започнало безредно бягство. През прохода течала малка, но дълбока и тинеста река и докато търсели брод, много от бягащите се издавили, а част от затъналите в тинята били прегазени. Когато бягащата тълпа от византийци и побеснели от страх животни тръгнала към изхода на прохода, пред нея се изправила яката и висока дървена дема, издигната от българите. Тези, които успели да я преминат, попаднали в дълбок ров с набити по дъното остри колове. Следващите подпалили стената, но се хвърлили в рова заедно с конете си. Започнала безредна сеч и Византия претърпяла едно от най-големите военни поражения в хилядолетната си история. За втори път след 378 година, когато в сражение бил убит император Валент, тя загубила и своя монарх. Според византийските извори, Никифор намерил смъртта си „по жалък начин" още в началото на битката. Според българските, обаче, той бил заловен и отведен при кан Крум, който заповядал екзекуцията му.
Главата на самонадеяния император била набучена на кол и показана на всички в стана на Крум. По-късно по заповед на кана била обкована със сребро и превърната в чаша, с която владетелят вдигал наздравици с вождовете на съюзните славяни. Този стар езически обичай бил свързан с вярването на българите, че в черепа на владетеля се съдържа „орендата", тайнствена сила, дадена му от Бога.


Превземал градове и преселвал
жителите в отвъддунавските територии


Вестта за тежкото поражение и смъртта на василевса внесла дълбок смут във византийското общество. Едва спасилия се с тежка рана в гърба престолонаследник Ставракий бил коронован за император. Той управлявал едва няколко месеца и бил детрониран. Неговият приемник, зетят на Никифор - Михаил Рингаве, също участник в злополучната кампания, се оказал напълно безпомощен да овладее хаоса в империята. Никой не можел да спре победния ход на кан Крум. Българските войски превзели град Девелт, а жителите му били преселени в Отвъддунавска България. През 812 г. Крум навлязъл в Тракия и това предизвикало истински ужас сред византийското население. Жителите на Анхиало, Боруй и Пловдив напуснали градовете си, опразнени от хора били и крепостите Никея и Проват при Одрин. Дори гражданите на далечния град Филипи /дн. Драма/ избягали от града си.
Като всеки голям държавник Крум притежавал житейска трезвост и забележително чувство за мярка. Постигнал решителна победа, той показал, че не иска да се възползва от хаоса в империята, а предпочита да узакони постигнатото чрез мирен договор. За тази цел през септември 812 г. в Цариград пристигнала делегация, ръководена от висшия сановник Драгомир, славянин по произход. Условията на страшния за ромеите български владетел били твърде умерени и разумни. Той искал просто да се възобнови стария договор от 716 година между кан Тервел и император Теодосий Трети. Монасите, съветници на Михаил Рингаве, обаче били против третата точка от договора, която предвиждала предаване на бегълците от двете страни. В Константинопол имало много български политически емигранти, вече приели християнството, които империята не бивало да предава на сънародниците им - езичници. Предложението на Крум било отхвърлено и войната продължила.
Българската армия обсадила мощната крепост Месемврия при днешния Несебър и с помощта на стенобойни машини, построени от един арабин, избягал от Византия, я превзела. Хронистите разказват, че в ръцете на българите попаднали големи количества от т.н. „гръцки огън", както и 36 медни сифона за неговото изстрелване. Това било най-страшното оръжие през Ранното Средновековие и Византия ревниво пазела тайната на неговото производство. Тази тайна загинала със самата империя.
През зимата на 813 година византийската войска успяла да отблъсне българското нахлуване в Тракия. Това обнадеждило Михаил Рингаве, че може да се противопостави на северния си съсед.
Походът започнал през май. Повече от месец обаче огромната императорската армия сновяла без цел, а населението пропищяло от грабежите на разноезичните й войници. Войската се установила на лагер близо до Одрин. Тогава се появила и българската конница. Византийската армия имала време да заеме по-удобните височини край селището Версиникия и да изчака разполагането на Крумовата войска.
Тогава започнал странен спектакъл. Всяка сутрин двете армии излизали една срещу друга, построявали се в боен ред, но нито една от тях не поемала инициативата да нападне другата. Михаил Рингаве безспорно се страхувал от провал, който можел да му коства короната, а и главата, а страхът на ромеите от страшния Крум ги държал на разстояние дори от десет пъти по-малката му армия в момента. Самият Крум бил предпазлив поради голямото числено превъзходство на противника и разчитал, че играта на нерви ще принуди византийците да направят грешка. И не сбъркал. Нервите на ромейските военачалници не издържали и във византийския лагер избухнало брожение. На 22 юни един от военачалниците - Йоан Аплакис, командващ тракийските войски, влязъл в разпра с императора с думите: „Докога ще чакаме? Ние гинем! Аз ще настъпя пръв, а вие смело ме последвайте!" Атаката на тракийския корпус била придружена от общо настъпление на цялата армия. Сблъсъкът с българските части обаче изпарил ентусиазма на ромеите. Българските редици не се огънали и това предизвикало паника сред византийците. Те започнали внезапно отстъпление, което в началото изглеждало като опит българите да бъдат увлечени в преследване и вкарани в капан. Кан Крум възпрял настъплението, но скоро видял, че бягството на елитните императорски части е съвсем истинско и заповядал на войниците да „отпуснат юздите и да започнат преследването". Византия претърпяла тежко поражение, а най-отпред бягал император Михаил Първи. Той не понесъл срама и страха от разправа с него на поданиците му и се замонашил.
Пътят към Цариград бил отворен. След няколко дни столичните жители се трупали по високите стени и кули, за да видят владетеля на българите, който бил наричан „нов Сенахерим", по името на прочут вавилонски цар завоевател. Кан Крум извършил ритуални действия, като първо принесъл жертви, после напръскал войската си с вода.
Константинопол бил напълно блокиран откъм сушата. Лагерът на българите бил обграден с огромен ров и дървена ограда откъм крепостта. Двете страни започнали мирни преговори. Хронистите цитират едно от необичайните условия на българския кан. Той поискал да му позволят да забие копието си в „Златните врати" на Цариград. Според вярванията на българите, това се тълкувало като осъществяване на свръхсетивна връзка с града и възможност той да бъде превзет.
В хода на преговорите Крум поискал лична среща с новия император Лъв Пети Арменец /813-820/. Византийците видели в това възможност да премахнат страшния си противник. Трима прочути стрелци с лък били разположени на удобни позиции край мястото на срещата и по даден знак стрелите им трябвало да поразят Крум. Условието било преговарящите да са без оръжие.
Кан Крум пристигнал на мястото на срещата с трима сановници, между които кавханът и трима оръженосци. Било рано сутринта. Византийците дошли с лодка и преговорите започнали. Когато един от ромеите съмнително свалил шапката си, проницателния Крум предусетил измамата. От три страни пропищели стрели, но силният и пъргав български владетел бил вече на крака и с помощта на своите сановници скочил на коня си. Стоящите по зъберите на стените византийци започнали да викат: "Кръстът победи!" като очаквали напусналите укритията си стрелци да пронижат препускащия кан, но той се оказал по-бърз от стрелите им и успял да се измъкне от засадата. Кавханът, който придружавал Крум, бил убит, а другите пратеници попаднали в плен.
Сега Византия изпитала истинския гняв на Крум, защото случилото се противоречало на всички норми на дипломацията и отношенията между владетели. На жестоко опустошение били подложени околностите на Константинопол, всички градове, крепости, манастири, сгради били опожарени или сринати до земята, а пленниците били посечени. Цялата област от Босфора до Галиполския полуостров и долното течение на Марица била в развалини, голяма част от населението била отведена в плен и заселена в Отвъддунавска България. Не бил пощаден и укрепеният Одрин. 10 хиляди от неговите жители също били изселени отвъд Дунав. Настъпването на зимата давало надежди на ромеите, че българите ще бъдат принудени да се оттеглят отвъд Хем, но за зла беда времето се случило топло за сезона. 30 000 тежковъоръжена българска армия навлязла в Тракия да изпълни нова наказателна операция. Била опустошена областта около дн. Люле Бургас и взети 50 000 пленници, преселени също в равнините на Влашко.
Когато се прибрал в Плиска, кан Крум започнал подготовка за обсада на Константинопол. Византийските съгледвачи донесли тревожните вести, че българският владетел е привлякъл за свои съюзници всички славянски племена и наел голяма аварска войска. За щурма на крепостните стени бил подготвен огромен арсенал от обсадни средства. Той включвал големи бойни кули, „костенурки" за разбиване на стените, огнехвъргачки и др. Били изработени и 5000, обковани в желязо коли, теглени от волове, които трябвало да пренесат обсадната техника до Константинопол.
На 13 април 814 година, в разгара на подготовката, кан Крум внезапно починал.


Създал законите след разговор
с авари за погиналата им държава


Този владетел е и първият наш законодател. Както упоменават свидетелствата, Крум стигнал до идеята за свои закони след разговор с аварските велможи, които му разказали какво е причинило погиването на някога могъщата им държава. „Увеличиха се взаимните клевети, поради което погубени бяха по-мъжествените и по-умните от нас. След това крадците и престъпниците станаха съдружници със съдиите. Прибави се и пиянството. Притуриха се още подкупничеството и търгашеството: всички станаха търговци и почнаха да се мамят един друг. От това дойде и нашата гибел", разказали аварите. Поучен от трагичния им опит, Крум създал закони, наказващи клеветата, пиянството, кражбите.
Крум премахнал федерализма в държава, според която славяните имали самоуправление и разделил голямата тогава България на отделни административни области /комитати/, начело на които стояли не племенни вождове, а назначени от владетеля управители - комити. Славянската аристокрация била изравнена като йерархично положение със старите български родове и това укрепило вътрешната структура на огромния саракт /така Крум нарича държавата в един свой каменен надпис/. Държавният механизъм започнал да действа като единен организъм.
За краткото си царуване, притежаващият нечовешка енергия и устрем кан Крум извършил дела, непосилни за един владетелски живот. Разкъсваната в продължение на десетилетия от противоречия и заговори българска държава не само укрепнала, но и се превърнала в европейска суперсила. Тя била едновластен господар в Югоизточна Европа и заедно с Източната Римска империя и Франкската империя на Карл Велики станала една от трите най-могъщи държави в Европа.


Информационна Агенция standartnews.com по никакъв начин не влияе на коментарите под статиите и на гласуването за тях и трие коментари само и единствено в случаите, в които не са написани на кирилица или в които сме получили оплаквания от читатели за неуместни коментари.

Потребител · 17:09 · 17.08.2018
УБИЕЦ НА НЕВИННИ ВЪЗРАСТНИ И ДЕЦА
ANTIFA · 17:08 · 17.08.2018
ПСИХОПАТ САДИСТ И ЗАВОЕВАТЕЛ ИРАНО-МОНГОЛ С ЕДНА ДУМА БОКЛУК
444 · 14:16 · 05.08.2018
НА ФОНА НА ДНЕШНАТА БЪЛГАРСКА ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ НА ПРАВО СМЕ БИЛИ СУПЕР СИЛА ВОЕННА И ИКОНОМИЧЕСКА/ТО БЕЗ ИКОНОМИКА ЗА КЪДЕ/!
Потребител · 20:43 · 01.08.2018
Бугаритe са били вeлики, pri tiurka XAH KPYM.Sled tova se tsiganizirat i svinizirat i ot 1000 godini sa tova, koeto sa dnes.
Потребител · 08:10 · 31.07.2018
прост и малоумeн рeдактор
аман от сeляни рeдактори
Потребител · 03:51 · 31.07.2018
Турки плeмeна- булгари,мажари,кумани,туркмeн,монгол
Ирано-кюрди,афгани,армeнци,иранци,грузинци.
Станчо, · 08:22 · 30.07.2018
хан е титлата. Хан, няма кан Крум, кан нам кой си. Khan се чете хан. Особеност на латиската азбука и транскрипция, която убягва на невежите бг-историци.
Потребител · 12:41 · 30.07.2018
@Станчо, Браво, прав но за да МОДЕРНИ и уникални, че са открили нещо и те,
но тези дето пробутват това май са им празни "канчетата" на раменете дето само ги разнасят,
а не ползват за мислене.

Питам ги аз тези ТИКВИ на новото време, дало право на всеки да пренаписва утвърдено и познантото,
на Пекин как му е името ?
БЪЛГАРИН · 16:08 · 30.07.2018
@Станчо, Глупи Станчо, защо ми правиш аналогии със съвременните езици за титлите на българските владетели. Прочети тогавашните надписи на гръцки където титлата е КАНА СУБИГИ при Омуртаг, даже на златния му печат пише CANE, на латински. Никъде няма спомената титла "хан", тя е от погрешни мисловни конструкции от 19 век. А известните българските титли са БАГАТУР КАНА, КАНА БОИЛА КОЛОБЪР, КАНАРТИКИН и т.н. съдържащи пустото му КАНА в името си. Къде видя "хан" бе клети Станчо :)
Потребител · 17:32 · 30.07.2018
@БЪЛГАРИН Има т.н. гражданственост за едно име или понятие - примери много:
Вавилон или Бабилон
Пекин или Бейджин
Констатинопол Цариград или Истанбул
Пловдив или може би Филибе ?

Да продължавам ли бе УМНИКО ?
Та стига сте си давали оценка за "погрешни мисловни конструкции от 19" ами се занимавайте с нещо по-полезно от това дирите косури да смятате че сте ПО ПО НАЙ от предишните умове, защото май изобщо не може да им се мерите с нивото
Потребител · 23:03 · 29.07.2018
Къде е Крум да си върне законите и държавата?
Условия за писане на коментари
Напиши коментар Напиши Facebook коментар Кирилизирай



Новините навсякъде с вас


По всяко време, където и да се намирате, не пропускайте новините и събитията, които Ви интересуват. Изтеглете удобните и лесни за използване мобилни апликации за iPhone и iPad на Стандарт.


Standartnews for iPhone Standartnews for iPad
www.standartnews.com © всички права запазени За нас Контакти Условия за ползване Редакция Интернет реклама Реклама във в-к Стандарт Абонамент