Търсачи на силни усещания се събират за премиерата на романа "Старобългарски загадки"
Ценители на зрелищната литература се събират днес в Археологическия музей за премиерата на необикновения роман "Старобългарски загадки". Неговите герои преодоляват над 100 главоблъсканици, за да спасят живота на княз Борис и да изтръгнат от ръцете на крадците безценната керамична икона "Свети Теодор Стратилат". Тъкмо нейният оригинал, завърнал се в Археологическия след реставрация, е вдъхновил писателя Николай Пенчев. Домакините на събитието от "Книгомания" ще завъртят и специален филм за "Свети Теодор Стратилат". Всъщност атрактивното издание е българският отговор на световния бестселър "Шeрлок Холмс. Колекция загадки". Всичко се случва през родното Средновековие. Княжеският писар Климент, когото феновете вече познават от книгите на Николай Пенчев, влиза в ролята на детектив и разплита сложни случаи. Иконата, нарисувана в книгата от отличния илюстратор Боян Янев, прилича като две капки вода на един от най-ценните артефакти в колекцията на Националния археологически музей в София. Естествено, нейното похищение в "Средновековни загадки" е измислено. Но в реалността е била застрашавана няколко пъти - заради непрофесионалната реставрация през 1912-а и през 70-те години на миналия век, покрай многократните пътувания по изложби извън страната.
В романа пазят иконата в манастир, бивша крепост, оградена с триметров ров. За да се стигне до "Свети Теодор Стратилат", трябва да се премине и през разграфена на квадрати зала, където всяка погрешна стъпка може да задейства скрит механизъм. Действителната история на иконата е не по-малко интересна от свързаната с нея фикция в романа. Тя е сътворена в работилницата на Патлейнския манастир "Свети Панталеймон" и 11 века по-късно още се смята за едно от най-високите постижения на преславското керамично производство - културна ценност с национално и световно значение. Иконата е изградена от плочки с размери 12 на 12 сантиметра от пречистена глина с многоцветна глазурна декорация. Открита е през 1909 г. от Юрдан Господинов по време на археологически проучвания на 2 километра югоизточно от вътрешния град на Велики Преслав. При намирането й иконата е силно повредена, а много фрагменти са в насипно състояние. Откривателят сглобява образа на светеца от двадесетина плочки през 1911 г. "Свети Теодор Стратилат" обаче продължава да бъде загадка.
Експертите все още търсят точното място на всички парченца. Последното засега добавяне на фрагменти е направено по дигитален път през 2008-а, когато археологът Георги Майсторски публикува името на светеца с гръцки букви. Оригинално е решението на професор Ивана Енева, свързано с изработването на керамични плочки със същите размери като оригиналните по технология, подобна на средновековната. При връщането на иконата в експозицията на Националния археологически музей към носещата основа е монтирано и специално стъкло с UV защита.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
