Китаристът Петър Георгиев се изучил на занаята в Ню Йорк
"Вземи от Ню Йорк колкото можеш, преди да те пречупи" - така казват за града, който никога не спи. Тази житейска мъдрост знаел и Петър Георгиев и я спазил. Талантливият китарист в продължение на четири години учил, свирил, ходел на уроци и преподавал там - докато усетил, че е моментът да се завърне у нас и да разказва своите джаз приказки. Така той сформира проекта Харлем джаз, в който са виртуозните му колеги Димитър Льолев - саксофон, Росен Захариев-Роко с тромпет, Димитър Карамфилов - контрабас и Атанас Попов - барабани. На 4 юни музикантите ще закрият фестивала "София моно", който тече в парка на Военната академия.
Петър Георгиев попада в плен на Нейно величество китарата, когато е тийнейджър. Най-близките му приятели свирели с ентусиазъм и той също искал да се пробва в музиката. Да може да изпълнява парчета на "Лед Цепелин", "Дийп пърпъл". Ходел на уроци при блус китариста
Жоро Мирчевски и лека-полека се увлякъл и от джаза. Записал "Джаз и поп китара" в Нов български университет, където станали първи приятели с барабаниста Росен Неделчев. Една година заминал на студентска бригада в САЩ, където се обикнали с момиче от Русия. За да бъдат заедно, ходели и другите лета, но накрая решили да се установят в Ню Йорк. Росен започнал да учи в Бруклинската консерватория и навивал Петър да го последва. "Казваше ми колко е яко там, колко интересно преподават и на какви концерти можеш да се насладиш. Замислих се, защото ми оставаше още една година в НБУ. В Бруклин обучението е достъпно, таксите са два пъти по-високи от тук, а и дават стипендии на талантливите музиканти.
Реших да опитам
взех експресно степента "бакалвър" и заминах", разказва Петър. Преди това, естествено, пратил свои изпълнения на диск, за да го одобрят.
"Това бяха наши записи с Росен, които направихме няколко години по-рано. Бях помолих Живко Петров, моя учител по импровизации в този момент в НБУ, да участва в акцията. Съгласи се: щом е за честна кауза, участвам, каза той.
С нас беше и Димитър Шанов, на контрабаса. Помня как Живко Петров връхлетя в студиото на Христо Йоцов в Бояна с думите: "Момчета, записвам новия албум на Графа, много съм зает. Казах, че излизам, за да хапна. Ще запиша 2-3 парчета".
И изсвири най-бруталните неща на света. Такива сола... Разби рояла", спомня си Петър Георгиев.
Заживял в района Куинс, в квартал "Астория", който навремето се водел гръцки, а сега има емигранти от цяла Европа. Завършил Бруклинската академия по програма "Джаз китара", взел и магистърска степен в "Queens College". Свирил в различни блус, джаз и R&B проекти и преподавал в музикално училище Swan Pianos Co.
Слушал повече модерен европейски джаз, както и американски, в по-интелектуалния му вариант. Усещал обаче, че не е неговото нещо. "Имам колега - Телмо Фернандес от Испания, който веднъж каза: "Човече, ще ти покажа истинската музика. Ще те заведа в Харлем!". Показа ми заведения, които ме накараха да осъзная, че всъщност ми допада звука на 50-60-те години", разправя Петър. Слушал, слушал и накрая сам се включил в джем сешъните.
"В Харлем е много приятелска атмосферата. Не само музиката привлича. Хората са много отворени и много добри. В Даунтаун в Ню Йорк, където са богатите, в заведенията свирят модерен джаз, всичко е лъскаво и "фенси". Усещах, че
не ми е мястото там
имаше предубеденост. Аз съм студент, без много пари, от източна Европа...Докато в Харлем
хората са толкова спонтанни и топли! Сядаш си сам на бара, взимаш си бира, пиеш си и някой те заговаря: "Какво става, братле, как мина денят ти?". Интересува се от къде си, как е там. Разпитва те с чисто любопитство. Задава въпрос къде е България, в Щатите ли е...Не всички са толкова наясно с географията, но какво от това", усмихва се Петър.
През 2006 година си сбъднал мечтата и посетил концерт на Би Би Кинг. Събитието било в зала на църква, събрало 3000. Подгрявал го Бъди Гай. "Супер изживяване. Би Би Кинг беше възрастен и пръстите не го слушаха, както едно време, но звукът, усещането, стилът - всичко беше на 200 процента", спомня си нашият музикант.
Посещавал уроци при любимите си китаристи, но истинското обучение било на участия. Мъкнел в метрото усилвател, техника. С усмивка казва, че оттогава не е добре с гърба. Петър обяснява, че в мегаполиса в началото всичко е много интересно и се случва много интензивно. На третата-четвъртата година обаче
взел да му омръзва
този натоварен живот.
Върнал се в България и решил да разказва с музика това, с което се е заредил в Америка.
Събрал колегите си в проекта "Харлем джаз", с които се изявяват и в "Студио 5" и "Чайната". Свирят груув, джаз с усещане за блус, понякога включват и латино перкусии. Аплодират ги хора от всякаква възраст. Петър има и школа, в която преподава уроци по китара. Оръжие на труда най-често му е Гибсъна, но има китари за всеки стил и случай.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
