Демоничният фантазьор

Демоничният фантазьор | StandartNews.com

177 кинокритици от 36 държави на всички континенти, попитани от Би Би Си, избраха сюрреалистичния шедьовър на Дейвид Линч "Мълхоланд драйв" за най-великия филм на XXI век. През дългата си кариера режисьорът на "Туин Пийкс", чието продължение ще гледаме догодина, изгражда свой характерен и нетрадиционен начин за изобразяване, който го утвърждава като един от най-влиятелните американски автори от последния четвърт век.

Режисьорът, сценарист и продуцент е популярен и сред тези, които не са видели нито едно негово творение, дори само заради фразата "Совите не са това, което са" от "Туин Пийкс".

Роден е на 20 януари 1946 г. в град Мисула, щата Монтана. Баща му, Донълд Линч, е научен работник към Министерството на земеделието на САЩ. Майка му Едуина е преподавател по английски език. Родителите на дядо му по майчина линия имигрират в САЩ от Финландия през XIX век.

Горите са особен, характерен герой в неговите филми, защото покрай баща си често броди из тях. "Горите са нещо вълшебно за едно дете", казва.

Възпитаван е като презвитерианец. Постига най-високия ранг като бойскаут на 15 години и участва като шафер в церемонията по встъпване в длъжност на президента Джон Кенеди.

От малък обича да рисува и мечтае да стане художник, затова учи в Академията за изящни изкуства във Филаделфия. Завършва и кинорежисура в Ел Ей.

Първият му "филм", "Шестима мъже се разболяват", е анимиран и е от 1966 г. Представя го на ежегодния конкурс за експериментални картини и скулптури в Академията.

От 1973 година медитира всеки ден - сутрин и вечер по 20 минути. "Интуицията нараства. Удоволствието от живота също." За трансценденталната медитация той е това, което е Том Круз за сциентологията. Казва, че е успял да направи филмите си главно заради положителното влияние на ТМ върху творческия му потенциал.

Има фондация за трансцендентална медитация и изнася лекции по целия свят. През 2007 г. бе и в България, за да представи книгата си "Да уловиш голямата риба", в която разказва за опита си с медитацията.

Филмите му имат много номинации за "Оскар", включително 3 за режисура. Два пъти печели френския "Сезар" за чуждестранен филм. "Диво сърце" (1990) му донася "Златна палма" в Кан.

Притежава "Златен лъв" за цялостно творчество от филмовия фестивал във Венеция. През 2002-ра френското правителство го удостоява с ордена "Почетен легион".

Филма си "Гумена глава" (1977) определя като "най-духовен". Работи върху него 5 години, без да може да си обясни посоката, в която поемат сцените. Един ден случайно прочита изречение от Библията, което сякаш казва всичко. "След това видях филма като едно цяло. Не мисля, че някога ще кажа кое беше това изречение."

Обича израза "Гледай поничката, а не дупката в нея." Докато работи по "Гумена глава", го съветват да се откаже и да си намери работа, с която да издържа съпругата си Пеги и дъщеря си Дженифър Линч. Хваща се като разносвач на в. "Wall Street Journal" срещу 50 долара на седмица. Спестява, снима сцена по сцена и успява да го завърши. Години по-късно се оказва, че това е любимият филм на неговия любим режисьор Стенли Кубрик.

Типичните американски закусвални също са негов любим герой. Причината е, че през 70-те и 80-те години почти всеки ден е посещавал "Bob's Big Boy", където над млечен шейк е стоял и размишлявал.

Макар филмите му да напомнят странната логика на сънищата, той не черпи идеи от тях. Случва се само веднъж - за "Синьо кадифе".

Чувства композитора Анджело Бадаламенти като свой брат. Той е автор на музиката на всички негови филми, последвали "Синьо кадифе". "Обичам да сядам до него на пианото. Аз говоря и Анджело свири. Той свири думите ми."

Определя Кайл Маклоклън като своето второ Аз.

Любимите му филми са "Булевардът на Залеза" и "Апартаментът" на Били Уайлдър, "Пътят" и "8 и 1/2" на Фелини, "Прозорец към двора" на Хичкок, "Лолита" на Кубрик.

Режисьор е на клиповете към песните "Wicked Game" на Крис Айзак, "Unfinished Sympathy" на "Масив атак", "Dangerous" на Майкъл Джаксън.

Има 4 брака. Първият е с Пеги Линц (1967-1974), от който е дъщеря му Дженифър Чамбърс, също филмов режисьор. От Мери Фиск (1977-1987) е синът му Остин Джек Линч. По това време, след снимките на "Синьо кадифе" (1986), започва връзка с Изабела Роселини, която продължава до 1991-ва.

В началото на 1990-те Мери Суийни, продуцент и сценарист, му ражда син Райли. Връзката им продължава повече от десетилетие. Сключват брак през 2006-а, но няколко месеца по-късно се развеждат. През 2009 г. Линч се жени за актрисата Емили Стофъл, която участва във филма му от 2006 г. "Инланд Емпайър".

Създал е модна линия за дами, практикуващи йога.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай