Георги Гърневски е шеф на проекта "Плодове и зеленчуци" в инициативата "Отгледано с грижа в България" на МЕТРО България. Пред "Стандарт" той разказа подробности за реализирането на инициативата и резултатите от нея.
- Г-н Гърневски, какво стои зад новата стратегия на МЕТРО да заложи изключително на плодове, зеленчуци и месо българско производство ? Насочихте се към малките производители, които сами транспортират продукцията си до най-близкия до тях магазин.
- Мислим върху това решение над 10 г., но едва сега, когато дойде нов изпълнителен директор на МЕТРО-България, успяхме да го реализираме. Минахме към местни, директно доставени от производителя стоки.
МЕТРО е търговец на едро и клиентите ни основно са хотели и ресторанти. Те обслужват все повече чужди туристи, които искат нещо местно, специфично като храна. Новото в концепцията е, че вместо да отидем отнякъде да купим домати, отиваме при ресторантьора и той си казва – за да направя миш-маш ми трябва по-воден домат, за да направя салата, ми трябва твърд домат, за капрезе трябва да е месест и да няма семки. След това отидохме в пловдивския институт „Марица". Там ни казаха кои сортове ни трябват, за всеки сорт какво е необходимо като производство, като транспортна годност и издръжливост, като съхранение. Има продукти, които не можеш да търкаляш по 3 дни - от мястото на производство до първи склад, след това до централен склад, оттам до друг склад, до магазина. И те казаха – ако не ти е до 5 км производителят, изгаряш. И той трябва да ти кара всеки ден продукция на рафта, което означава, че ти трябва да му дадеш програма. След което отидохме в министерството, в службата за съвети в земеделието. Заведоха ни из цялата страна, регионалните офиси поканиха производители, които отговарят на изискванията за добри земеделски практики. Така ще знаем, че насреща ще има качество и правила.
- Т.е. МЕТРО не финансира нищо предварително?
- Не. Основният ни принцип е всеки да прави това, което прави най-добре. Ние им даваме договор за гарантирано изкупуване, а за производителя това е повече от достатъчно. В договора пише: за периода май-юли 20 - тона краставици, сорт еди-какъв си, качество еди-какво си. След това юли-септември минава на друга продукция –отново обем, сорт, качество размер на плода и т.н.
- Колко от тези стотина производители успяха да спазят условията?
- На пръстите на едната ми ръка се броят тези, които не успяха да се справят. Недисциплинирани имахме двама или трима, имахме около 5-6 души, при които времето беше лошо - дадоха най-доброто от себе си, но дъждове и кал ги съсипаха. Отидохме при най-малките с между 2 и 5 дка. Отначало бяха изплашени - ако не направим нещо, тия от МЕТРО да не ни глобят. Хората бяха много съвестни и вдъхновени. А ние им дадохме максимално къс срок за плащане от 2 седмици.
- Кой ги консултираше в процеса на производството?
- Насочихме ги към агрономи, които ги съветваха. Около 5 пъти бяха посещавани – как да си подготвят разсад, семената, как да разсадят, как да подготвят почвата. По време на вегетация – болести как да третират.
Всичко това им се осигуряваше безплатно. Те
можеха денонощно, 24 часа да звънят, ако имат въпрос. Назначихме си наш агроном, който да върши тази работа.
- Колко артикула влязоха в тази програма за доставки?
- Развихме 113 български артикула. Сред тях са български розов домат от сорта „Розова магия" и нови сортове „Розово сърце" и „Алено сърце". През август имахме 18 вида български пипер - хисарска капия, куртовска капия, ивайловска капия, софийска капия, минахме и през някои нови хибриди и сортове. Продавахме със съответните описания – това е подходящо за пълнене, това - за печене, това - за готвене. Български патладжан, зеле за консервиране – традиционните български сортове „Кьосе" и „Балкан". Те не се произвеждат отдавна, защото нямат добър търговски вид. Масово се произвеждат твърди сортове, които не са подходящи за кисело зеле. Другото - ягоди, череши, 10 вида ябълки представихме. Накрая и българско киви, отглеждано до пазарджишко село. Има производство на нар в Кърджалийско и Хасковско, но е много малко и не можа да стигне до рафтовете. Предложихме айсберг, произведен в България. За опаковането внесохме кашони от Германия и им ги предоставяме. Карат ги до магазина с каруци, ремаркета, но поне имат кашони.
- Какъв е финансовият оборот на тази „местна" операция?
- Става дума за милиони. Около 10-11 млн. лв., които са отишли в българските производители.
- От плодовете и зеленчуците отивате към месото и млечните продукти, които ще се развиват чрез същата схема?
- Помогнахме на асоциацията за източно балканската свиня, изкупихме месото, сключихме тристранни договори с кланици, с месопреработватели и това месо се предлага на нашата витрина. Защото популацията на тази свиня беше намаляла до 5000 глави и на практика беше на критичния минимум да изчезне като вид. Тя е черна свиня, като испанската, от която правят хамон, но с много по-вкусно месо. Вкарахме свободно пасящи кокошки, от онези с жълтите крака. Следващата стъпка са млеката – пресни, кисели, млечни продукти, сирена. Отиваме в малките мандри - независимо, че нямат собствена марка. Понеже и малък и не може да достави стока на цялата страна, правим регионален договор – от Плевен доставяш за магазина в Плевен. На един малък производител да му говориш как трябва да инвестира, да стане голям, да произвежда... Той ти казва – след 100 години може и да стане. Затова говорим какво точно трябва да направим сега, за да може да надграждаме и да вървим към следващи стъпки. Ако му харесва това, което правим заедно – ще инвестира, ще купи още техника. За да има устойчивост, интегрирахме някои големи производители. Защото ако искам да имам български айсберг и малкият производител не може да произведе това количество, не е нужно да внасяме, а се обръщаме към някой по-голям производител. Идеята е така да променим нашата търговия - и това е най-рисковото, което направихме - че това да не е само една ниша - имаш малко българско производство и да пишеш за реклама „български автентичен продукт". Затова най-масовите продукти ги дадохме на български производители с риск, че може да се провалим. Обаче докато не опиташ и не рискуваш, никога няма да спечелиш. За да има устойчивост, вместо с един, подписахме с 5. Така хем даваш достъп на повече хора, хем скачаш директно в дълбоките води.
- Колко производители успяха да произведат толкова, че да продават и в другите магазини, а не само в регионалния?
- Имаме над 20 души, чиято стока предлагахме в други магазини. Тази година имаше много проливни дъждове, градушки, во Русенско реколтата беше унищожена. Така че трябваше да сме много гъвкави. Включително наш камион отива до мястото, взима стоката и я караме в магазина.
- Колко души от МЕТРО участваха в този проект?
- Имаме 11 магазина, над 50 души бяха ангажирани в тази програма. Най-важното все пак е, че интегрирахме тази система в основния ни бизнес до степен, че няма отказване. Знаехме предварително, че не го ли направим така, няма да успеем да направим голямата крачка.
- Тази практика мултиплицира ли се във веригата МЕТРО в други държави?
- Няколко страни вече копираха модела. Консултирахме колегите в Испания, в Полша, Румъния, в Турция. Последно през ноември се бяхме събрали в Италия, за да споделяме практиките.
- Вдигна ли това оборотът?
- С 20 % се вдигнаха продажбите на плодове и зеленчуци, с което „убихме рибата". Тази схема в магазините я наричаме „революцията", защото революционизирахме модела на търговия. Официално това е ремоделиране на категорията в посока на повече локални и автентични български продукти. Тук имаме връщане в играта на оригинални български продукти. Започнахме от подове и зеленчуци, през меса и млечни продукти и вина. Следващият етап ще е предлагането на преработени продукти като лютеници и кьопоолу. Другото, което правим, е позициониране на МЕТРО като платформа, на която да съберем заедно производителите и професионалните клиенти. Производителят да знае какво е нужно на един ресторантьор и да произведе точно това. Ресторантьорът да даде обратната връзка и заедно да планират. Да не е схемата единият произвежда и се опитва да го продаде, а другият не го иска и търси нещо друго. Защото това отваря ниша за внос и оплаквания, че си изхвърляме доматите. Имаше пример с пъпеши – масово произвеждат „Галия", който няма вкус, но е много траен. „Медена роса" е малко по-различен. Те са много устойчиви, може да се съхранява 1 месец. Ресторантьорът търси пъпеш „Хибрид 1", ама той като се обере днес, до 2 дни трябва да се консумира. Очевидно, че трябва да седнат и да мислят и планират заедно.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
