Можехме да договорим по-евтини доставки, ако имахме алтернатива, но проекти за местен добив систематично се спират, казва газовият експерт
През миналата седмица "Стандарт" разкри, че грешна формула при определянето на цената на газа, използвана от Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ от 2013 г. досега, е ощетила потребителите с 1,8 млн. лева. От протоколите от заседания на КЕВР става ясно, че въпреки предупрежденията за грешката от страна на члена на комисията Светла Тодорова, председателят Иван Иванов не предприема никакви действия за корекция на сметките. Независима ли е КЕВР и да очакваме ли "Газпром" да намали цената за България, след като влязат в сила препоръчаните от ЕС регулации, за "Стандарт" коментира инж. Христо Казанджиев. Той е магистър от Университета по минно дело и геология в София с квалификация инженер по търсене и проучване на нефт и природен газ. Има над 20 г. опит в сферата на петролните проучвания в България, Либия и Сирия, както и в сферата на преноса, доставките и разпределението на природен газ.
- Г-н Казанджиев, какви са наблюденията ви - работи ли КЕВР като независим регулатор, който взима икономически обосновани и политически необвързани решения?
- Разкритията на "Стандарт" за допуснати грешки при определяне на цената на входа за системата за пренос на природен газ показват много сериозен проблем в работата на КЕВР. Той се състои във факта, че един от най-квалифицираните експерти установява допусната грешка, която съвсем съзнателно се пренебрегва от останалите членове. И въпреки, че е в интерес на потребителите, не се предприемат никакви действия по корекцията. В какво се състои грешката? В съответствие с принципите на работа на комисията, специализираната администрация е изготвила доклад, определяйки един от базовите фактори - цената на газа на входа на газопреносната система. Цената на входа се определя като среднопретеглена величина от всички източници на доставка. Ако имаме 3 източника, те се калкулират в една формула за определяна среднопретеглената цена по отношение на обема от всеки един от източниците. При прилагането на тази формула задължително условие е числителят да покаже резултативната величина от доставките по всеки един източник по съответната цена, а в знаменателя се поставят общите количества. Вторият принцип е когато разходите, платени за всички доставки от трите източника, се разделят на количествата, които се доставят - това е цената на входа. Правилният метод е среднопретеглената цена по обем на доставките. Когато е приложена тази формула,
вероятно една част от доставките не са включени
към сумарните доставки, в резултат на което цената се повишава, ако тези количества бъдат включени. В случая членът на КЕВР Светла Тодорова е права. Тя е експерт с огромен авторитет, първият директор на дирекцията по ценообразуване в старата ДКЕВР, впоследствие стана член на комисията и дори за кратко беше и председател на КЕВР. Тя има огромен опит в регулирането както в България, така и в чужбина. Това, което смущава, е, че независимо от този авторитет, е пренебрегната от останалите членове, по-голяма част от които не блестят с експертни познания в сферата на ценообразуваното. И едва впоследствие има някаква корекция, която не се базира на промяна на модела, а на други основания, произтичащи при превалутирането на цената. В случая, независимо дали е в лева или долари, нещата са чисто аритметически и не може да се допусне такава грешка, колкото и минимална да изглежда. Те не искат да погледнат доводите на Тодорова и да погледнат от чисто професионална и експертна гледна точка. Това много сериозно смущава. Другото е, че председателят на КЕВР отказва преразглеждането на решението, защото, видите ли, докладът бил съгласуван. Въпросът е с кой е съгласуван този доклад, като последната инстанция по съгласуване е самата комисия. А този, който го внася, е техническата дирекция, тя няма с кого да го е съгласувала.
- Вероятно е съгласувано с "Булгаргаз"?
- "Булгаргаз" не участва в съгласуването, освен по времето на публичното обсъждане, ако е имало такова. Но това не освобождава комисията от задължението да коригира една очевидна грешка. Независимо, че тя е с минимално влияние върху самата цена. Това води до ерозия на доверието в самата комисия, която не реагира на грешка и бламира свой член, като дава приоритет на техническата комисия, а не на експертността на своите членове. Не трябва да се допуска администрацията да определя правилата на работа, защото определянето на средноопретеглената цена на газа на входа е ясно дефинирано в нормативните документи.
Вторият момент е кога се проявава тази грешка. Тя се провява през 2013 г., когато започват доставки на входа на системата от два източника. На входа на системата се заустват два газопровода - този, който е през Румъния за българските доставки и другият, през който се осъщестява транзита на руски газ. И точно това минимално количество, доставено по "руската" тръба, не е калкулирано в цената.
- Като експерт имате ли съмнения дали е трябвало сега да бъде увеличена цената с 30 на сто от 1 април?
- Видях анализа на Инситута по пазарна икономика, в който се твърди, че цената трябва да се вдигне само с 15 на сто вместо с 30 процента. Там е споменат един факт, но след това много елегантно не го тълкуват - защо увеличението всъщност е 30 %. То е кумулативно вследствие на това, че за първото тримесечие на 2017 г. не се направи увеличение, което произтичаше от промяната на цената по договорите за доставка. То трябваше да бъде около 15% - 14% плюс цената на долара, но не беше дадено. И всъщност беше компенсирано през второто тримесечие. Получи се един кумулативен ефект. КЕВР съвсем съзнателно не даде увеличение, което поиска "Булгазгаз", а увеличи цената с около 4 %, само и само да не се наложи промяна на топлоенергията през зимния сезон. Аргументите на КЕВР бяха за надвзети приходи от "Булгаргаз". Ефектът от това сдържане на цената е сегашното ураганно повишение.
"Булгаргаз" започна да купува скъпия газ и дефакто
продаваше през първото тримесечие на цена с 22 лв. по-ниска от цената за внос
Представяте ли си - КЕВР прие решение да продават под доставната цена!
- Т.е. за пореден път КЕВР взима политически аргументирани решения, а не икономически обосновани?
- Без съмнение КЕВР би следвало да се движи само от икономически аргументи. Но прокламираната независимост на комисията е фикция. Поради това, че нейните членове се назначават на квотен принцип от парламентарно представените политически сили. В КЕВР няма представители на обществени организации и единствените, които могат да номинират членове, са партиите. И поради това те са политически ангажирани. Небезивестен факт е, че
председателят на КЕВР е преди всичко политик, и на второ място експерт
Макар аз да съм доста скептичен към неговите финансово-иконмически и технически експертни качества. Крайно време е изборът на членове на КЕВР да блъде базиран на съвсем други принципи.
- Готви се позиция на България по отношение на договорите с "Газпром" и цените след решението на ЕС срещу руската фирма. Какви са полезните ни ходове?
- Полезните ходове на България са да подкрепи предложенията на "Газпром". Това беше ясно подчертано от ЕС, които целят урегулирането на пазара на газ в Източна Европа. Тези предложения в същността си са заложени в договорите на България с руския доставчик от 2012 г. Всичко това, което се обсъжда, е включено като опции в нашия договор. Има право да препродава природния газ, който се внася в България, цената на газа се определя по утвърдена формула. "Газпром" казва, че цената на газа ще се определя на база референтни стойности, в това число и на цените от терминали с втечнен природен газ, ако има такива. Нееднократно "Газпром" подчертава, че подходът към ценообразуването ще бъде субективен към всяка отделна страна, в зависимост от конкретните пазарни условия. При условие, че в България няма абсолютно никаква конкуренция и алтернативни доставки и за голямо съжаление
страната ни работи съвсем целенасочено да няма такава конкуренция
е очевидно, че съществена промяна в ценообразумането няма да има. България няма никакъв шанс да предоговори нови, по-ниски цени. Това, което се случва, е интерпретация на българските тролове, а не произтича от това, което е предложено от "Газпром". В договорите е записано, че има опция за предоговяраве при съществено изменение на факторите, по които тя се индексира. Това е определяне на базовата цена на газа към определен период от време. Формулата се базира на следния принцип - базова цена и референтни стойности на петролните деривати. Идеята на България беше към формулата да се включи и цената на спот пазара на природен газ в Европа, но България няма достъп до терминали за втечнен природен газ.
- Т.е. колкото диверсифицираме източниците на газ, толкова по-големи са шансовете да намалим цената на "Газпром"?
- Точно така. Колкото по-активно България работи за собствени източници, извън тези, които са диверсифицирани за доставки извън страната ни, толкова по-големи са шансовете ни за добра цена. И тук си задаваме въпроса - защо много проекти за търсене и проучване, особено на сушата, бяха блокирани?
Бяха отказани концесии за добив на природен газ от метано-въглищни пластове. Това не е шистов газ. При шистовия газ проблем е технологията "фракинг". Имаше заявка за извличане на газ от шисти без прилагане на фракинг технологията. Става дума за отказа на "Трансатлантик" за блок Ловеч след становище, че добивът е икономически неефективен. Което не е работа на държавата да казва дали е ефективен. Всички тези решения са политически мотивирани. Вторият случай е с добива на газ от въглищни пластове от Добруджанското въглищно находище.
С активните действия на "Овергаз" проектът бе блокиран за много дълъг период.
След това се намесиха зелените, които отново блокираха проекта. Това е система за блокиране на проектите, въз основа на които се разчита за местен добив на природен газ. Благодарение на правителството на Орешарски, разработката на находището "Калиакра изток" в Черно море бе блокирана за 1,5 г. и след това бе много трудно да се стартира заради икономическата криза. Ако погледнем нещата аналичитично и безпристрастно, ще се установи с изненада, че поредица от правителства систематично възпрепятстват реализацията на проекти за развитие на местния добив или за диверсификация на доставките за България. Най-фрапиращият пример е проекта за изграждане на газопровода между Стара Загора и Комотини. Това е т. нар. газов конектор с Гърция. 100 пъти обясняваме, че проектът е структуриран по начин, по който няма как да се реализира, защото не може да се докаже неговата жизнеспособност. Той е направен да се строи като търговски газопровод, който да се издържа самостоятелно. Но той ще се ползва инцидентно, по него не може да се осигури обем от доставки, за да е на печалба. Капацитетът му е 4 млрд., но това, което може да се пренася по него, е само половината. Проектът трябваше да бъде структуриран като румънския, като класическа междусистемна връзка, за което не се изисква самостоятелна жизнеспособност. Колкото и пъти да сме казвали доводите си, всички мълчат, надуват един голям балон и, в края на краищата, проектът няма да се реализира. Поне докато не променят условията и параметрите.
- Т.е. отнасяте се скептично към възможността за общонационална, държавна позиция, която да успее да намали цената на газа?
- Да, защото в момента се измества акцентът. КЕВР иска становища по предложенията на "Газпром", които изобщо не касаят промяна на съществуващите договори. Да, ревизия, ако такава е възможна. Ако обърнете схемата, ще видите, че по отношение на всяка държава има субективен, персонален подход. Единственото, което България може да направи, е да поиска "Газпром" да постави пред ЕС изискване за промяна на политиката си по отношение достъпа на трети страни до "Исакча". Защото, ако достъпът е свободен и не бъде контролиран изцяло от "Газпром", България би могла да получава природен газ от Западна и Централна Европа. Сега това може и ще бъде блокирано от "Газпром" поради чисто технически причини.
За съжаление политиката на България е изключително в услуга на корпоративните интереси на "Газпром", а не в услуга на интересите на българските потребители.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
