Залезът на динята

Залезът на динята | StandartNews.com

Градушка удари реколтата, гръцки внос довършва пазара на дини

От край време Любимец е прочут като Меката на бостаните. В този край най-добре виреят дините и пъпешите, които на местен диалект са карпузи и кауни. В разгара на сезона обаче пазарът в градчето, което е съвсем близо до границата с Турция и Гърция, е вял както никога досега.

Покрай прашната улица, около която са подредени каруци и ремаркета, пълни до дупка с големи сочни любеници, се чува само глъчката на търговците. Разказват си вицове, защото мющерии няма.

На най-прочутото на юг тържище за плодове и зеленчуци, което обаче е по-скоро импровизация на пазар, сред най-атрактивните търговци е 19-годишната бъдеща психоложка Таня Николова. Приета е вече за студентка. Но вместо да отиде на море и да отдъхне от тежките изпити, Таня и това лято е с дините край пътя.
Тя е нещо като мениджър по продажбите във фамилния бизнес. Миналата година родът й е стопанисвал 80 декара с любеници, но за тази година оставили само 11. Решили да намалят площите, защото от година на година се печели все по-малко.

Таня знае за дините всичко - от А до Я. Най-веща обаче е в пазарлъка.

Симпатичната продавачка обяснява, че дори и чарът й тази година не помага за продажбите. "Пазарът е пълна трагедия", обобщава момичето.

На тържището в Любимец динята на едро върви по 15-16 ст. за кило. Ако търговците се спазарят за 18 ст. - скачат до небето.

За сравнение миналата година цената е била около 20 ст.

Първите дини били с лошо качество заради дъждовете и градушката, която удари региона преди около месец. Сега обаче стоката си е напълно в норма, категорична е Таня. "И точно когато ние, българските производители, трябва да имаме пазар, да продаваме, да видим нещо от труда си, пак ни заля гръцкият внос", казва момичето. И обяснява, че търговците все повече се опитвали да извиват ръцете на производителите.

Преди седмица прекупвач от Словакия, който бил редовен износител на любимешки дини от години насам, пак се обадил. Чуждият търговец обаче също се изхитрил и предложил да натовари два тира по 20 тона за смешната цена от 7 евроцента. Семейството на Таня категорично отказало.

"Вътре сме с двата крака", е равносметката и на Янка Гълъбова. Тя, съпругът й и двамата им синове разчитат на бостана.

Жената обяснява, че където има сонда в 12-те декара посеви, разходът й на декар за отглеждането на дините е 25 лв. На местата без вода сумата пада с 5 лева. Казва, че животът им е една въртележка от вземане на пари назаем за дините, работа на бостана, с парите от продаденото - връщане на борчовете. Така, след като сложат чертата в края на годината, остават на нула. И пак завъртат въртележката.

Янка е категорична, че стоката в Любимец е добра. Хубавата диня, която не е натъпкана с препарати като гръцката, трябва да държи цена. Само защита на родното производство ще ни извади от тази ситуация. В противен случай-българската диня ще изчезне, отсича Янка.

Думите й потвърждава и Мария Калайджиева. Преди 3-4 година тя имала 60 декара бостан, миналата го намалила на 30, а тази година гледа дини на 10 декара. "Тази ми е последна година на къра. Догодина - край! Зарязвам всичко!", категорична е Мария. Първата част от реколтата си тя продала с 5 ст. по-евтино от актуалната изкупна цена в момента. Дините й имали петна по кората заради градушката, дала 3 тона за 9-10 ст. килото, понеже нямали търговски вид, но иначе били хубави и вкусни.

Ниската цена тази година й нанесла удар под кръста и затова решила повече да не се занимава с производство.
Производителите от Любимец казват, че търпят загуби и от влагата, заради която в началото на сезона тръгнали гъбични заболявания. А реколтата, която вадят обикновено, тази година е загубена. Някои от бостанджиите дори имат 100% фира. А равносметката е, че на миналогодишните 6-7 тона от декар, тази година берат по 4-5 тона.
Най-често от пазара в Любимец се товарят по 3-4 т дини, колкото хваща един бус. По-дребните търговци са предимно от Хасковски регион, от Тополовград или от Елхово. Купува се и за хотели по Южното Черноморие. Тук ги вземат на безценица, а по морето продават резена за левче, ядосват се производителите.

Сред най-крупните купувачи са джамбазите. Товарят дините на стари лади и москвичи буквално докато таванът опре в калника на колата и после ги продават на дребно по селата. Дори не си играели да дават цена на килограм, а направо ги пласирали на бройка по 2 лева на бабите, обяснява Таня.

А много от по-вещите бостанджии, подредили стоката на каруци и в ремаркета около Таня, са категорични, че още от следващата година спират с дините. "Няма хляб вече в динята, ще търсим друго препитание, казва Мария Калайджиева.

Сменят с лук любениците

По-възрастните бостанджии си спомнят времето, когато от Любимец ежедневно тръгвали натоварени до дупка тирове с дини за Германия, Полша, Чехия. Търсенeто било огромно, местните дори не смогвали с производството. "Тогава в динята имаше хляб! От 10 години за нас остават само семките и болките в гърба!", образно обяснява разрухата Атанас Кирилов. Преди десетилетие имал 10 декара бостан, в който вложил 3000 лв. Накрая се оказало, че не му остават пари да закара стоката в София, за да я продаде, та взел назаем. Оттогава се е пренасочил в производството на кромид лук и е далеч по-доволен. Разказва, че тазгодишното дъждовно лято е благоприятно за него. Лукът върви по 60 ст. за кило. Примерът му последвали и много от някогашните производители на дини. Преориентирали бостаните си в лучникови градини.

На пазара в Любимец тази година цена държат и пъпешите. Вървят по 50-60 ст. килото. Прасковата също е хубава и се харчи на едро от 50 ст. килото за по-дребните, до 80 ст. за едрите. Любимешкият домат на едро струва 60-70 стотинки.

Всички на тържището обаче са единодушни, че за да има родно производство, трябва да имат и по-добри условия за търговията.

Производителите от Любимец искат ново, подредено тържище и мечтаят за изкупен пункт, на който да продават произведеното.

Ако кънти на кухо - не става

Хубавата диня е голямата диня, за нея е сигурно, че наистина е узряла, съветва Таня Николова. Тя обяснява, че почукването по кората не е само традиция, напротив. Когато почукаш по динята, тя трябва да кънти като на тенекия. Ако звучи като на кухо - по-добре я подмини.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай