Суковският манастир си избира кум

Суковският манастир си избира кум | StandartNews.com

Магазинчето на светата обител е като пещерата на Аладин

Почти всички български туристически агенции, които правят екскурзии до Западните покрайнини в Сърбия, включват в маршрутите си Суковския манастир "Успение Богородично". Потокът от поклонници и туристи тук не секва през цялата година, но най-много хора идват на празниците на манастира. Големият панаир е на 28 август, когато по календара, следван от Сръбската православна Църква, е Голяма Богородица. Тогава след празничната света Литургия се избира "кум" на манастира до следващата година. Слава, както е прието да се казва в Сърбия, когато храмовете, манастирите и фамилиите честват своя светец-покровител, има и на 21 септември, когато се чества Рождество на Пресвета Богородица.

Посветеният на Успение на Пресвета Богородица мъжки манастир, известен като Суковски, заради близкото село Суково, се намира в подножието на връх Царев камък на десния бряг на река Ерма. Макар да няма преки доказателства, е прието да се смята, че на това място е имало манастир още от IV век по време на ранното християнство. Най-старите документи за съществуването му са от 1019 г. Известно е и, че по време на османското присъствие е бил опожаряван многократно. Бил е въздигнат отново от местни българи през ХVтт век. С точност се знае годината, когато е бил изографисван - 1606 г.
Старият манастирски храм, който в момента се обновява, е построен в периода 1857-1859 г. и за това свидетелства надпис под прозореца на северната фасада, а съградилите го майстори били Минчо и Гога. Църквата е изписана и завършена окончателно през 1869 г. от Васил Попхристов от Самоков, за което говори надпис над входа на храма.

Възстановяването на манастира станало по чудо

На няколко пъти в сънищата на пастирчето Вельо от близкото село Крупец се явила Пресвета Богородица и му заръчала да построи манастир. След тези пророчески сънища Вельо с още няколко човека и свещеникът Йован Мадич се заели да търсят стария манастир в местността Църквището и докато копаели намерили икона и кандило. Земите принадлежали на някой си турчин от Пирот Сали-Бей. Единственият му син Емин видял какво правят хората в бащиния му имот и решил всячески да им пречи. Когато се заел с оскверняването на святото място, изведнъж тялото му се сковало и загубил разсъдък. Родителите на Емин се уплашили от станалото и потърсили помощ от отец Йован. По молитвите му Емин оздравял, а Сали-бей помогнал турските власти да разрешат построяването на храма и затова има султански ферман от 1856 г. Вельо станал монах с името Вениамин и двамата с отец Йован довършили храма. След смъртта си монахът Вениамин бил погребан в храма и до днес е застъпник за спасението на душите на тези, които се молят.

Най-новото обновление на манастира също започнало след изцеление. Свещеникът от околността отец Любо имал болна дъщеря.

След молитвите му тя оздравяла за една нощ

и той дал обет до края на дните си да служи на Бога. Отишъл при нишкия митрополит Ириней, сега сръбски патриарх и поискал да бъде пратен където е потребно. Така отишъл в Суковския манастир и почнал да строи килия след килия. Хората го питали защо прави толкова много помещения, като никой не идва, но той бил непреклонен и казвал: "Може пък и да дойде".

И наистина, в момента в манастира има постоянно молитвено присъствие и много благодат. Така е, откакто в него се посели братството, водено от игумена йеромонах Серафим. Монасите идват в обителта от манастира "Св. Прохор Пчински", който е на територията на днешна Македония. След смъртта на своя духовен старец Паисий и по неговия завет те се заемат с въздигането на манастира. Постепенно се дострояват новите конаци, а храмът се обновява. Поддържат богато стопанство с градини, ферма и пчелин. Продукцията от труда им може да се види в манастирското магазинче, което е като пещерата на Аладин, но богатството му е
в стоки, наситени с Божия благодат.

Наред с иконите и благочестивите книги, тук има и сирене, кашкавал и мед, произведени в манастирското стопанство. Братството има свои марки ракии, приготвяни с различни билки, както и природни лекове от полезни треви. Тук може да се купи и един от най-добрите тамяни.

За вярващите е ясно, че благодатта на това място е заради ежедневното молитвено служение на братята, в което по празници участват и много хора. Обикновено то започва от предния ден с всенощно бдение, а на другия ден след празничната света Литургия, в присъствието на много духовници, миряни и гости за "Славата" на манастира, се изпълнява обичаят "Избиране на кум". "Кумът" има задължението да помага на манастира с каквото може и да подсигури и подготви трапезата за манастирския празник, а през цялата година името му се споменава по време на богослужбите.

Според местната традиция след края на богослужението се освещават донесените погачи, а една от тях се издига високо, за да бъде завъртяна. Близките до отеца, който я върти до три пъти, се докосват до питата, а тези, които са по-назад, слагат ръка на стоящите пред тях и

около високо издигнатата пита се получават лъчи от ръцете на хората

След като се завърти погачата, духовникът заедно с този, който е избран за "кум" на предишен манастирски празник, я разчупват кръстообразно и се избира новият "кум", като му слагат специален венец на главата.


Суковският манастир е под защита на Сръбската държава от 1968 г. През 1974 г. при реконструкция на покрива на черквата около кубетата за обща изненада са намерени стотина предмета от глина с различен вид и степен на запазеност. Те са на съхранение в музей в Пирот, но за вечни времена в храма е запазената в едно специално сандъче глава на монаха Вениамин. На царския ред най-вдясно на иконостаса е изписан образът на небесния покровител на българите свети Йоан Рилски Чудотворец. В храма е и образът на Божията Майка с разперени над богомолния народ крила за утеха и закрила, в чиято прослава Суковският манастир дарява с благодат своите обитатели и посетители.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай