Варна може да влезе в тазгодишната надпревара за "Чудесата на България" с няколко силни коза. Уникални археологически находки прекъснаха ремонта на ларгото на морската столица, който трябва да завърши до старта на новия туристически сезон. Първо излезе голяма делва на 1500 г., след това се разкри крепостната стена на късноантичния Одесос, а накрая "изскочи" скелетът на мъжага гигант от онова време. Варненци вече предлагат находките да влязат в категория "Открития" на "Чудесата на България". Номинациите за 2015 г. вече се събират от месец и валят от цялата страна.
Скелетът гигант е на строител, загинал при трудова злополука, подозират учените
Руини, а край тях - любопитни минувачи, които надничат, за да зърнат ценните артефакти, изникнали на пъпа на Варна. Скептиците в морската столица пиперливо коментират, че заради разкопките центърът няма скоро да се оправи. Но археолози и общинари са оптимисти, че находките могат да се впишат в новата визия на пешеходната алея и трябва да се следва световния опит на държави и градове с богато историческо наследство.
Възможно е в сегашния център на Варна да се окажат една от портите на късноантичния Одесос и пътят, който води към Дианосополис, казва работната си хипотеза ръководителят на разкопките доц. д-р Валери Йотов. Цяла седмица той се опитва да убеди медии и минувачи, че намереният скелет не е най-любопитното нещо, въпреки засиления напоследък интерес към вампири и древни мъртъвци. "Нашият случай не е такъв!", отсича археологът. Според него големият шанс е, че веднага са попаднали на крепостната стена и тя ще е основният обект на проучването им. Още от 70-те години на миналия век при ремонтни работи в централната зона е станало ясно, че има бойна кула, свързана с отбранителната система от античността и археолозите са били наясно, че трябва наблизо да излезе укрепителната стена. При започналите водопроводни ремонти на подземната инфраструктура и преди да се сложат новите павета на бул. "Княз Борис" само след ден се появила североизточната й част. "Ако говорим за античния Одесос, той има няколко стени - от елинистичния период пр. Хр., римската крепостна стена с една кула, която е под пешеходната зона и сега новооткритата късноантична стена", казва доц. д-р Йотов. Първите две са в т.нар. Дупка на Варна, за която имаше намерения да стане музей на открито, но засега се отлага, припомня той. И отново подчертава, че е най-важното проучване е за късноантичната стена, която пресича пешеходната зона, а има и надеждата, че може да се намерят и други сгради вътре в крепостта.
Намерена е и каменна мелница за жито
- хромел, капаци на питоси, които са разрушени. Знае се мястото и на бойната кула - до шадраванчето с делфините пред морския храм "Св. Николай Чудотворец", където проучванията предстоят. Засега се знае, че късноантичната стена е широка 3,7 м и за изграждането й е прокопана траншея от 4-4,5 м. "Стотици хора са били ангажирани със строежа й", твърди археологът. Запазена е около 80 см от нея, фундаментът й е на около 2 м дълбочина, а тя е правена от камък, споен с червен хоросан - вар със счукана тухла, което е типично за късноантичния период. Археологът Христо Кузов проучва част от същата крепостна стена, но на ул. "Иван Вазов". Тя се спуска и на югозапад, като стига до Шишковата градинка, но не я пресича.
На пешеходната алея миналата седмица бе открит и скелетът на мъж с внушителни размери. Костите на гиганта все още не са изкопани изцяло, не са и проучени. Според работната хипотеза на доц. д-р Йотов, най-вероятно по време на градежа на крепостната стена е станал инцидент и загиналият е бил погребан направо в траншея.
Както казва археологът Александър Минчев, при толкова попадения на находки от елинската и римската епоха, няма данни за портата, за входа на древния Одесос и затова е важно да я открием и докажем, казва ръководителят на разкопките. Те
дават прекрасен шанс за туризма
категоричен е той. Археолозите смятат да препоръчат на комисията в Министерство на културата и на община Варна находките да се впишат в новата визия на ларгото. Това е централната пешеходна алея на града, която особено през лятото е основно място за разходки на варненци, гости на града и чужди туристи. Ние ще настояваме тези старини да станат видими, не през витрини и стъкло, а в естествения им вид, казват учените. Може да се направи много добра реставрация, възстановка, да се вдигнат на малко по-голяма височина, да се маркират с каменни блокове или плочи отстрани и хората спокойно да минават по древната крепостна стена, категоричен е археологът. Делвата пък да се запази на нейното автентично място, където бе открита, както и ъгълът на откритата сграда, хромелът до нея. Важно е отстрани да има табели със снимки и графики и да обясняват артефактите на минувачите. Може да се направи и чудесен макет на късноантичния Одесос. 20-метров участък от крепостната стена на античния Одесос ще бъде адаптиран в новата пешеходна зона на Варна, смята шефът на Регионалния исторически музей проф. д-р Валентин Плетньов. Той също потвърди, че археолозите са знаели, че стената минава оттук, но досега не са попадали на нея. Този участък може подходящо да бъде интегриран в обновеното ларго, категоричен е професорът. След като бъде изготвен проектът как находките да бъдат вписани във визията на пешеходната зона
реализацията му ще бъде инвестиция на общината
каза кметът на Варна Иван Портних, който също одобрява варианта за пряко експониране на находките. Самите разкопки също се финансират от инвеститора на проекта за ремонта, а именно община Варна. Около 10 000 лв. ще струват те - по груби сметки на археолозите.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
