Маската на Терес остава у нас, пращаме бижута, керамика, стели и статуи
Съкровища за поне 165 милиона евро ще покаже България в Лувъра. Това е общата застрахователна оценка на иначе безценните за страната ни културно-исторически паметници, които ще изложим догодина в Париж.
325 експоната с общо 1628 предмета ще блеснат в най-престижния музей, научи "Стандарт". Бижуто на експозицията е Панагюрското злато, което трябва да бъде застраховано за 50 милиона евро. Изложбата е големият удар на министъра на културата Вежди Рашидов. Той лично договори провеждането й по време на първия си мандат.
"Антична Тракия. Одриското царство" ще бъде открита на 15 април 2015 г. и се очаква да остане до 20 юли. За този период според прогнозите на френската страна чудесата на траките ще бъдат видени от общо 4 милиона туристи. Пътешествието на културно-историческото наследство на страната ни ще бъде възможно с държавна гаранция.
Парижани и гостите им от цял свят ще се дивят на най-красивите тракийски злата. Те ще се любуват на бисерите на Рогозенското, Боровското, Летнишкото съкровище, на накитите от Златиница и уникалните находки от Могиланската могила. Но истинският хит ще е бронзовата глава на Севт III. За да напусне страната ни, тя получава застрахователна оценка 13 милиона евро. За първи път извън България ще бъде представено златото на гетите, открито от проф. Диана Гергова в гробницата в Свещари.
10-членен научен екип под ръководството на проф. Тотко Стоянов от СУ "Св. Кл. Охридски" е подбрал експонатите. Те са взети от над 12 музея в страната. Очаква се още 10 световни музея да предоставят експонати от българските земи, които се пазят при тях. Но за тази част от експозицията отговаря френската страна. Целта на изложбата е да представи не само златото на траките, но и целия им бит, отношенията им с другите цивилизации по това време - гръцка и персийска. Затова до ослепителния блясък на тракийското злато ще бъдат подредени бронзови монети и огромно количество керамика.
Техническата част по организацията на изложбата е поверена на НИМ, каза вчера за "Стандарт" директорът на музея проф. Божидар Димитров. Експертите му се занимават със събиране и подготовка за изложението на вече набелязаните експонати. А също и с консервация и реставрация на част от тях, с транспорт и документация. Фотограф на НИМ вече посещава музеите и прави снимки на експонатите за каталозите и документацията на изложбата, каза проф. Димитров. Друга група пък втори ден вече обикаля страната с охрана и бронирана кола, за да събере артефактите, които се нуждаят от реставрация. Някои от тях за първи път ще бъдат показвани. Като например хидрия (античен керамичен съд за вода или вино), открита през 20-те години от Богдан Филов. Досега тя не е била реставрирана. Съхранява се и до ден днешен в пръстта, в която е открита, разказа Божидар Димитров. В НИМ работят най-добрите специалисти, ще бъдем 100 процента готови до началото на март, увери проф. Димитров. Той особено се гордее с факта, че в Лувъра ще бъде показана статуя на курос (юноша атлет) от Атия. Това е най-старото подобно изображение по Българското Черноморие. Скулптурата е от VI век преди Хр.
Френската страна плаща реставрацията на предметите, научи "Стандарт". Предвидената сума е 300 000 евро, но договорът с Лувъра все още не е подписан. За да стартират реставрационните дейности, министърът на културата Вежди Рашидов вече се е разпоредил да бъдат отпуснати 16 700 лв.
Единственото бижу, което парижани няма да видят, е златната маста на Терес. Тя не се вписва в идейната концепция на изложението, затова остава в България, каза кураторът проф. Тотко Стоянов.
Огромен престиж
Проф. Божидар Димитров, директор на НИМ
- Проф. Димитров, как се стигна до изложбата на България в Лувъра?
- Идеята се роди при посещение на българска културна делегация в Париж през 2011. Тя бе водена от министър Вежди Рашидов в Париж по време на първия му мандат. Тогава той постигна принципно споразумение за дългосрочно сътрудничество между България и Франция - размяна на изложби, обмен и обучение на специалисти. Но, разбира се, най-големият му успех бе договарянето на първата изложба на България в "Лувъра" с уточнението, че тя ще бъде посветена на тракийската цивилизация. Календарът на музеи от този ранг е запълнен за няколко години напред. Тогава България получи уверение, че изложбата ще е в началото на 2015 г. Радвам се, че "Лувъра" спази уговорката и че министър Вежди Рашидов ще завърши делото, което започна пред 2011 г.
- Какъв знак е изложението за България?
- Това е невероятен престиж. Преди 40 години Людмила Живкова и проф. Александър Фол направиха българска изложба в Париж, но не в Лувъра. Изложбата отново бе тракийска. Участвах в подготовката й. Тогава бях студент, проф. Фол взе мен и още един колега. Благодаря на съдбата, че и сега участвам в подготовката на изложбата в Лувъра.
В НИМ лекуват камъка
20 топексперти - химици, физици, реставратори, от лаборатория на НИМ ще работят следващите месеци ударно за изложбата в Лувъра. Те ще реставрират непоказваните досега експонати. Артефактите носят болести от вековете. Металът страда от над 30, камъкът също боледува, обясни проф. Божидар Димитров. И допълни, че само в ръкописите от древността могат да се намерят над 300 вида бактерии. Най-голямо търпение се изисква при реставрацията на икони, картини или предмети от дърво, пострадали от дървояди. С инжекция специалистът слага отрова във всяка дупчица.
Спецчастите пазят златото
Наемат транспортен самолет до Париж
Спецчасти на жандармерията ще охраняват съкровищата на България, когато дойде моментът да отлетят до Париж. Ще потърся съдействието на МВР, ще изработим специален план за действие, каза директорът на НИМ проф. Божидар Димитров. Той отговаря за опазването на съкровищата до излитането им от България.
Според установената практика за транспорт на културно-исторически ценности маскирани полицаи с автомати "окупират" НИМ поне ден по-рано. Съкровищата се превозват до летището в бронирани коли, обградени от плътен полицейски кордон. Ако някой автомобил умишлено или по невнимание се опита да пробие колоната, в движение полицаите чупят с палка странично стъкло, за да отклонят колата, разказаха за "Стандарт" участници в подобни операции. Досега през годините спецчастите са имали поне 2-3 такива случая. По същия начин процедират колегите им в Румъния и Франция.
За въздушен транспорт на ценности досега България е ползвала и граждански полети, и специално наети самолети.
Най-вероятно за изложбата в Лувъра ще се търси специален товарен самолет. Някои от експонатите са огромни - мраморни стели, релефи, камъни, които са обемни и трудни за пренос.
Показваме пъстротата в живота на траките
Проф. Тотко Стоянов, куратор на изложбата
- Проф, Стоянов, какво показваме от културно-историческото наследство по българските земи в Лувъра?
- За пръв път идеята е тракийското злато да не излиза на преден план, а да се покаже животът и обичаите на отделните племена, най-вече тракийските, разбира се, но и как те взаимодействат с другите общности. Заглавието на изложбата също се променяше - от Гробницата на Севт III до Одрисите. Опитваме се да покажем техните съседи - гетите, трибалите и другите племенни състави, които са развили много силна представителна култура. Показваме и гръцките колонии по нашия бряг - гърците са съседи на траките и са си влияли взаимно.
- С какво тази изложба се отличава от други подобни представяния на културата на различните племена?
- Това, което е различно от другите изложби, е може би, когато богат гроб като Некропола в Дуванлий, Гробницата от Косматка, тази от Златиница, да бъдат представени в максималния си състав. Не само предметите от злато и сребро, а и глинени съдове, всичко, което ще даде представа какви са били вярванията в задгробния живот, как се изпраща покойникът. Ще бъдат представени някои градски центрове, което не се случваше в предишни изложби - акцентът винаги падаше на блясъка. Сега концепцията е различна - да бъде представен Севтополис, да бъде разкрит като голям търговски център, в който живеят гръцки търговци и занаятчии заедно с траките, което всъщност способства за развитието на икономиката на Тракия. Да бъде представена столицата на гетите - Сборяново, където е и царската гробница и съседната Голяма могила, където е новооткритото златно съкровище в дървеното сандъче на проф. Диана Гергова. То ще бъде показано за първи път извън България. То е открито в аристократичния Некропол на гетската столица. Ще бъдат представени и трибалите с Дъбованската могила, където са погребани представители на аристократите им. Но всичко ще бъде в пълен обем от археологически находки. Ще бъдат представени и занаятите - банкетни съдове от Тракия и накити.
- Този подход обяснява защо маската на Терес, например, не присъства сред експонатите?
- Да, тя не се вписва в тази концепция. Тя е от гроб, който няма как да се свърже с тези племена. Затова избрахме тези, които пасват на нишката на изложбата. Показваме древни винени предмети с магическо предназначение, защото искаме да покажем пъстротата на живота с вярванията, навиците. За да усети публиката максимално какви хора са живели там. Защото когато е само злато и сребро, хората се минават в ступор и не могат да усетят какви хора стоят зад изработката им, или зад използването в ритуалите.
Гостува ни египетска колекция
Българските музеи, които дават ценностите си за изложбата в Лувъра, ще бъдат "компенсирани" за загубите от липса на посетители. Прочутият музей праща у нас няколко изложби за музеите във Варна, Пловдив, Русе, Враца. Сред тях са египетска колекция и етруска изложба.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
