Над 250 души - от туристическия бранш, учени от БАН, кметове, представители на политическите партии, участваха в третия SOS дебат, организиран от "Стандарт" и БАН. "Дневният ред на България в туризма" постигна първия по рода си консенсус за развитието на отрасъла. Точка първа в плана е министерство на туризма.
Нова, успешна формула за туризма съставиха най-големите инвеститори в отрасъла, водещите имена в бранша, експертите от БАН, кметове и кандидат-депутати от 8-те водещи по рейтинг партии. Първият по рода си консенсус за бъдещето на сектора, който реализира 13-15 на сто от БВП, бе постигнат на дискусия, организирана от в. "Стандарт" и БАН. SOS дебатът се проведе в присъствието на посланиците на Япония Такаши Коидзуми, на Азербайджан - Емил Каримов, и Турция - Сюлейман Гьокче, и бе предаван на живо по Канал 3.
6 приоритета, предложени от главния редактор на в. "Стандарт" Славка Бозукова, обединиха участниците. Първите два са създаване на министерство на туризма и развитието на целогодишен туризъм като стратегически държавен приоритет.
"Държавата е на ход. Наскоро приетата стратегия трябва да е обвързана с план за дългосрочно развитие, който да не се променя според избори и управленски мандати", заяви г-жа Бозукова. И подчерта, че първите точки в него трябва да са развитието на целогодишния туризъм като стратегически държавен приоритет. И осигуряването на достъпност до обектите и атракциите.
Бизнесът и държавата трябва да си партнират, за да може секторът да се развива, категорични бяха експертите. Спешно написване и приемане на нов закон за публично-частното партньорство поиска инвеститорът на най-успешната в туристическа атракция Цари Мали град Симеон Пешов. Нормативният акт трябва да улеснява инвестициите и концесиите на минерална вода и туристически атракции, поясни носителят на наградата "Златен век".
Държавата трябва да предостави на бизнеса законно основание за съвместна работа, настоя и председателят на Съюза по балнеология и СПА Стефан Шарлопов.
Липсата на нискотарифни полети е един от големите минуси на туризма ни, категоричен бе изпълнителният директор на "Албена" АД Красимир Станев. Държавата да помогне и при обучението на кадрите, предложи още той. Авансово да се отпускат средства за археологически разкопки, а паметниците на културата да се дават на концесия, предложи още Пешов. Според него, никой не може да се погрижи по-добре за запазването и управлението на атракциите от частниците. Средствата за реклама да се отпускат при ясно таргетиране и за конкретни цели, настоя собственикът на "Феста Холдинг" Петя Славова. Вината за презастрояването на морските курорти не е в инвеститорите, а в държавата, която им е позволила това със законодателството си, обясни тя. И получи аплодисменти от колегите си. Славова призова, вместо да се гледа в миналото, да се помисли как този сграден фонд да бъде изпълнен със съдържание.
Една от нишите за превръщането ни в целогодишна дестинация е здравният туризъм и акцент върху възможностите за хората от третата възраст. Първата стъпка за решаване на всички проблеми в бранша е създаването на самостоятелно министерство на туризма в следващия кабинет, категоричен бе браншът. Политиците също се обединиха, че секторът трябва да заеме своето подобаващо място в МС и е въпрос на преговори и изборни резултати, за да се случи това до месеци.
Въпреки трудностите страната ни е десета в света според съотношението на туристите и местните хора. Почиващите у нас са почти колкото населението на България, обясни зам.-министърът на икономиката и енергетиката с ресор туризъм Бранимир Ботев. Директният принос на бранша в икономиката на страната е 3,2 млрд. евро, а заедно със съпътстващите стоки и услуги - 5,5 млрд. евро. Ботев отчете и ръст от 6,7% на туристите и 3,6% на приходите за първите 7 месеца на годината. "Като човек, който идва от бизнеса и ще се върне там, шапка свалям на инвеститорите, които успяха да се справят въпреки климата и административните пречки", отбеляза Ботев.
Според предшественика му на поста Иво Маринов, обаче статистиката за броя на леглата, гостите и постъпленията у нас е крайно неточна и трябва да се мисли за промяна в тази насока. Нужна е и консолидация на индустрията, за да има държавата легитимен партньор в лицето на браншовите организации, предложи още Маринов. В посочените специализирани туристически продукти трябва да се включат още круизният и туризмът по река Дунав, допълни още Маринов.
Секторът е почти фантом
Славка Бозукова
Главен редактор на в. "Стандарт"
Туризмът формира между 13 и 15% от БВП на страната ни. В него по данни на националната статистика пряко и непряко са заети над 450 000 души или една четвърт от работещото население в България.
Въпреки това от години туризмът е нежеланото дете на държавата. Тя се хвали с годишните му 3 млрд. евро приходи - все едно са нейна заслуга. Но при всеки поставен от бранша проблем отговаря, че не може да се намеси, защото секторът е 100% частен. В момента туризмът е почти като фантом. Губи се някъде между икономиката и енергетиката. Управлява се от петдесетина души, в сгради, разхвърляни между София и Пловдив. За него никога не остават нито сили, нито средства, нито достатъчно управленски кадри. Затова и през последната година България или не присъства на големи туристически борси. Или там, където присъства - участието й е обидно невзрачно. Подписват се транспортни спогодби, но чартърите са на заден план. Говори се за всякакви магистрали, но важната за туризма "Черно море" - така и не става приоритет, да не говорим за малките пътища до обектите. Колосалните 500 000 лева годишно за археология са съпроводени с едни от най-големите скандали в бранша им, а парите за реклама на туризма са просто тема табу.
0 лв. за реклама на България в нета
Националният маркетинг и реклама на страната ни изостават, бръкна в раната председателят на Асоциацията на туроператорите и туристическите агенти Байко Байков. Към 31 юли Министерството на икономиката и енергетиката е платило едва 49 000 лв. за медийна реклама към крайните клиенти извън България. 0 лева са дадени за промотирането ни като дестинация в интернет. 196 000 са броени за външна реклама и едва 4000 лв. за такава в страната, допълни Байков. За да има ръст в бранша, му е нужна "глава", която да ръководи сектора. Туризмът трябва да се изчисти и от кухите организации, които взимат решения за бъдещето на сектора, без да имат легитимни членове. И да се уважава мястото на всички в процеса, включително и на туроператорите, допълни Байков.
Новата индустрия
Акад. Стефан Воденичаров,
председател на БАН
Нашата академия е национално-изследователски център, духовен център, но и експертният център на държавата. Преди около няколко месеца екип от БАН изготви възгледи за основните национални цели за устойчиво развитие на България. Един документ, който имахме желание да предложим на парламента и оттук нататък в разстояние на 25-30 години да посочва магистралите, по които трябва да движим нашия живот. Вътре в него първо е разгледан въпросът с духовността на България, с демографския проблем, някои проблеми на съдебната система, но за да се случи всичко това, вътре са очертани пет стопански направления. Едно главно от тях е туризмът. Мнението на нашите учени е, че туризмът трябва да стане индустрия. И точно целта на днешната среща е да направим така, че бъдещето управление на България да има една основа, върху която да стъпи и да реализира тази нужда - туризмът да стане индустрия.
Партиите обещаха инфраструктура
Инфраструктурата до туристическите обекти е едно от най-важните условия за повишаване на посетителите. Около тази теза се обединиха и почти всички представители на политическите партии. За това бе категоричен Владимир Горанов от ГЕРБ. По думите му важно е да върнем и доверието на Европа, която да ни "отпуши" еврофондове, с които да подпомогнем туристическата индустрия. Горанов заяви още, че ГЕРБ подготвя и промени в Закона за училищното образование, така че училища и университети да подготвят по-добри кадри, включително за туризма.
Румен Гечев от "БСП лява България" пък смята, че е време за приемане на национални приоритети не само за туризма, но и за цялата икономика. "Решение трябва да се търси и в повишаване на ефективността на публично-частното партньорство", заяви той и препоръча да заложим на по-висока доходност от един турист. Законът за публично-частното партньорство е приоритет и за Петър Чобанов от ДПС. Той потвърди, че Движението ще подкрепя и изграждането на инфраструктурата. И предложи промени в процедурата за даване на визи. Консенсус се оформи и около подготовката на кадри, като Чобанов посочи, че е важно работещите в сектора да говорят и повече езици. Поли Карастоянова от "Патриотичен фронт - НФСБ и ВМРО" пък предложи в новото Народно събрание да се създаде и Комисия по туризма. Тя бе категорична, че е нужен Национален мастър план за сектора, който да е със срок поне 10 години и да не се влияе от политическата конюнктура.
Димитър Делчев от Реформаторския блок припомни, че в Южна България няма летища. Наличието им би увеличило туристите, посочи той. Нулева данъчна ставка за корпоративния данък за дела на реинвестираната печалба предложи Деница Сачева от ДЕСНИТЕ. Както и възстановяването на доброволните фондове за здравно осигуряване, тъй като така хора от страни членки на ЕС могат да идват у нас с тези пакети на здравен туризъм. Ангел Папазов от АБВ, който е кмет на Първомай, посочи ясно нуждата държавата да рекламира туризма си на нови пазари.
Учените: Акцент върху археологията
Акцент върху нуждата от повече мерки за стимулиране на културно-историческия туризъм поставиха учените. Според директора на НИМ проф. Божидар Димитров традиционният летен и зимен туризъм е само за по три месеца и само на морето и в планината. Но културният "позволява да се разсредоточва туризмът от тези две зони практически по цялата страна. А и може да е целогодишен", смята той.
"Археологията е флагманът на културно-историческия туризъм и трябва да залегне в програмите на политическите партии", заяви от своя страна проф. Николай Овчаров. Проф. Диана Гергова посочи, че "историческото наследство е обект на източване". И е необходим по-строг контрол по отношение на насочване на евросредствата, а не да се усвояват неефективно.
Кметовете: Да не губим европари
Резервът за туризма е в оперативните програми, подчерта кметът на Белоградчик Борис Николов. Според него имаме перфектни възможности да използваме европарите за инвестиции в инфраструктура, в сграден фонд.
Закон за старите столици поиска кметът на Велики Преслав Александър Горчев. Така те приоритетно ще се възстановяват и ще са акцент в стратегията за туризъм.
Идеите на бранша
Центрове в чужбина и секция в БАН
Нели Сандалска
- Управниците да си отговорят на основния въпрос кои отрасли носят приходи и да ги развиват
- Чрез туризма може да се възстанови цялата икономика
Благой Рагин
- Повече средства за реклама, 1% от валутните приходи от бранша да се отделя за външна реклама и 1% от останалите - за вътрешна
- Да се въведе мълчаливо съгласие в рамките на 1 месец за инвестиционни проекти
Евгения Банева
- Държавата да делегира на бранша функциите, които не са й присъщи, и да засили контрола
- Облекчаване на визовия режим
- Помощ за евтини полети
Антоанета Тодорова
- Достоверна информация за даденостите ни, подкрепена от научните среди и различните институции, събрана от експертите в бъдещото министерство на туризма
- Всяка година да е посветена на определен специализиран продукт, който да се налага в имиджовата ни реклама като дестинация
- Реклама и чрез големите международни и вътрешни туроператори
- Субсидии и светкавични кампании при кризисни ситуации
- Единна резервационна система
- Туристически информационни центрове на граничните пунктове
- Обучение на професионални кадри според моментните нужди и въвеждане на професионален ценз за работа
Витан Иванов
- Изнасяне на културни и туристически центрове в чужбина
- Синхронизиране на имиджовата реклама на страната с гостуванията на националните съкровища в чужбина
Румен Драганов
- Грижа за сигурността на туристите
- Катедра "Туризъм" в БАН
Станимир Станков
- Законова и правна рамка
- Акцент върху минералните води и ориентирани към бизнеса концесионни режими
Мариян Беляков
- Приемане на законопроекта за планинските курорти
- Приемане на наредбите към Закона за туризма
КОНСЕНСУС
Приоритетите
1. Министерство на туризма
2. Целогодишният туризъм - държавен приоритет
3. Таргетирана реклама по целеви пазари - конкретни маршрути и продукти
4. Достъпност до туристическите обекти и атракции: евтини полети и транспортна инфраструктура
5. Приоритетно развитие на специализиран туризъм:
- културно-исторически
- балнео, СПА, уелнес и здравен
- конгресен и уикенд
- голф и винен
6. Публично-частно партньорство при:
- обучение на кадрите
- стопанисване на туристическите атракции
6-те точки в 43-ото НС
6-те приоритета за бъдещето на туризма, които обединиха експертите, ще бъдат внесени в новосформираното НС още преди съставянето на следващия кабинет, обещаха "Стандарт" и БАН. Целта е партиите да не забравят поетите ангажименти.
Закарайте японските туристи в селата
Посланиците на Япония, Турция и Азербайджан участваха в дискусията за туризма, организирана от в. "Стандарт" и БАН.
България е благословена с туризма
Такаши Коидзуми,
посланик на Япония
Днес бих искал да се спра на насърчаването на сътрудничеството между Япония и България в областта на туризма. Аз не съм експерт в туристическия бранш, поради което ще споделя впечатленията, които съм натрупал в ежедневието си.
България е благословена страна, надарена с туристически ресурси. Притежава богата и красива природа, има и планини и море, и доколкото съм чувал над 800 минерални извора. Освен това, притежава значително историческо и културно наследство, включително 9 обекта, които са регистрирани в списъка на световното наследство на Юнеско. За сравнение Румъния и Хърватия имат по 7 обекта. Страната Ви е известна със своите вкусни вина и ястия и има все още твърде много неразкрит чар. Аз не съм много добре запознат със състоянието на българския туризъм, но съм чувал, че над 9 милиона посетители посещават ежегодно България и техния брой непрекъснато расте.
От друга страна, всяка година над 18 милиона японски туристи пътуват по света. Но ако погледнем броя на тези, които идват в България, през последните години те са едва около 11 000 души, или 0.06%. Независимо, че техния брой нараства, общото впечатление е, че той е твърде малък. Ще посоча друга цифра. Сред съседните на България страни, броят на японските туристи в Хърватия ежегодно надхвърля 200 000 души, или 18 пъти повече от България. На какво тогава се дължи тази голяма разлика? Бих искал да разсъждаваме по този въпрос.
В ръцете си държа материал, озаглавен „Насърчаване на туристическия обмен с България", който бе представен от представители на Японската асоциация на туристическите агенции по време на японо-българския икономически форум, състоял се в София преди 4 години. Аз не съм запознат с конкретните детайли, но той съдържа редица предложения, които са приложими и сега. Ще споделя моето мнение като Ви представя част от тях.
Презентацията съдържа материал със заглавие „ История за успеха на Хърватия". Както споменах преди малко, в него са посочени три фактора за бързия ръст на японските туристи в Хърватия. Първо, в Токио се разкрива държавен туристически център на Хърватия, който разгръща активна дейност за насърчаване на туризма, като организира търговски изложения и панаири, свързани със задграничния туризъм. Второ, съвместно с туристически агенции и авиокомпании през лятото между Токио и Загреб се организират много чартърни полети; Трето, представата за Хърватия се изгражда чрез активното популяризиране на имиджа за Дубровник по различни японски медии. Мисля, че именно в тези три фактора се крие ключът към успеха за привличане на японските туристи в Хърватия. Държавният туристически център на Хърватия в Токио е открит през 2008 г. Още същата година броят на японските туристи нараства с 66%. Ако през 2007 г., той е бил 80 000 души, то днес те вече наброяват 200 000. От всичко казано дотук се вижда, че и излъчването на информация, и маркетинговата дейност и улавянето на тенденциите в туризма играят важна роля. Вторият фактор е свързан с достъпът до туристическата дестинация. Не бихме споменавали това, ако имаше директен полет между Токио и Хърватия, но една от мерките, които са били предприети поради липсата на такъв, са многобройните чартърни полети организирани през активния туристически сезон. Третият фактор е стратегията за активното популяризиране на имиджа за Дубровник в представата за Хърватия по различни японски медии.
Не зная дали реализирането на всичко това би довело до успех, но си заслужава натрупаният опит да се използва поне за сведение. В своята презентация, представителите на Японската асоциация на туристическите агенции предлагат като първа стъпка откриването на туристически център в Токио. Разбира се, „ лесно е да се каже, но е трудно да се осъществи", защото са необходими много средства. Откриването на такъв център не е лесна задача. Но нито една дейност не може да се реализира успешно, ако не се заложи на човешкия фактор и в нея не се вложат средства. Ако разкриването на такъв център е трудно, то тогава усилията трябва да се съсредоточат върху разработването на конкретни мерки за представянето на великолепието на България в Япония, популяризирането на туризма и обхващането на предпочитанията и потребностите на японските туристи. На второ място, що се касае до чартърните полети, чувал съм, че и в България се организират известен брой такива през летния туристически сезон. Ако има потребност, техният брой може да се увеличи. Освен това е необходимо да се разработят повече комбинирани туристически пакети, които освен България включват и посещение в съседните страни като Турция, Гърция, Румъния и други. На трето място, е необходим добър PR, който да продаде добрата представа за България. Сред японците България е популярна най-вече с киселото мляко, продуктите от роза и Котоошю. В тази връзка, на различни места и по различни поводи, които касаят не само туризма, но в по-широк аспект и икономическите отношения с Япония като цяло, аз съм подчертавал необходимостта от извеждане на концепцията за България като „страна на здравето, красотата и дълголетието". Спа туризмът, който в момента се насърчава в България, е също стъпка в тази посока. Виненият туризъм също оправдава тази цел. Особено калните бани на черноморското крайбрежие в Поморие, са прекрасен туристически обект, който напълно съвпада с определението за България като „страна на здравето, красотата и дълголетието". И аз, и моята съпруга сме опитали тези „кални бани" и сме възхитени от тях. Над половината от отседналите в хотела бяха руски туристи, но ако се предвиди и екскурзовод на японски език, има реален шанс този вид летуване да стане много популярно и сред японските туристи.
Освен това, по отношение на хотелите за настаняване, представителите на Японската асоциация на туристическите агенции поставят следните три изисквания, които са важни за привличане на японските туристи. На първо място, чистота и удобство; На второ, в случай на възрастни хора и двойки, за предпочитане пред двойното легло са две отделни легла; На трето, банята да не е само с душ, но да има и вана. (Освен това, е желателно да има служител, който говори японски език). И моята съпруга поставя същите изискания, когато пътуваме, но такова е желанието и на всички японци над средна възраст. Това, което е особено характерно за японските туристи, които посещават България, е че повечето от тях са в напреднала възраст и тези изисквания са от особена важност за тях.
Друга важна особеност е, че по-голяма част от японските туристи посещават България през май и юни по време на Празника на розата. Затова е необходимо да се помисли за такива атракции, които да привличат японските туристи през цялата година.
Освен това има друга особеност, която не се отнася единствено за България. Последната тенденция, която се наблюдава сред японските туристи е ставащият все по-популярен специализиран туризъм, който не се свежда единствено до разглеждане на забележителностите, но чрез който се придобива и практически опит. Например, сред този вид туризъм са споменатите по-напред от мен „спа туризъм", еко-туризъм, селски туризъм, орнитологичен туризъм, свързан с наблюдение на птиците, винен туризъм, обиколка на билкови градини и други. Можем да кажем, че все още има много нови неразкрити възможности за различен вид специализиран туризъм за натрупване на опит. Според моето лично мнение, един от най-ценните активи на туристическия ресурс в България е гостоприемството на българите. В тази връзка, например, може да се поощри селският туризъм, като японските туристи се настаняват в селата и помагат в селскостопанската работа. По този начин, те могат да доловят гостоприемството на своите български домакини и да продължат контактите си с тях. Дори само при тази мисъл, ми се струва че би било много забавно. Струва ми се, че японците биха били много радостни дори само от възможността да получат домашно приготвено кисело мляко.
Заедно ще развиваме туризма
Сюлейман Гьокче,
посланик на Турция
Благодаря за поканата. Преди всичко много важна инициатива е да се организира такава дискусия и искам да изкажа благодарност за това. За Турция туризмът е много важен въпрос за двустранните ни отношения. Този сектор има много голям потенциал, които бихме могли да развиваме. Българските граждани са една пета от броя на посетителите от чужбина в Турция. Миналата година 1,6 милиона български граждани са били в Турция. Българските турци играят важна роля в това, не нещата не се ограничават с това. Общо 35 милиона чужденци посетиха Турция миналата годани. Турция е на шесто място като туристическа дестинация в света, а приходите от туризма са 34 милиарда долара. През 2013 г. 8 милиона турски граждани са пътували в чужбина, от тях 10 процента са дошли в България, т.е. 800 000. Обменът на туристи между двете страни миналата година е бил 2,4 милиона. Ако към тях се прибавят бизнесмените, търговците и студентите, цифрата достига около 3 милиона. Това е голям потенциал в туризма между двете страни, както и в другите области на сътрудничеството . За първите седем месеца на тази година туристите от България в Турция е близо до 1 милион, докато например само 240 000 хиляди румънци са били в Турция. Мисля, че тези цифри трябва да се разберет, да се обсъдят и да се види как по-нататък да се разивива големия потенциал. В Турция в момента има над 1 милион туристически хотелски легла. Имаме 8 000 туристически агенции. Това дава достатъчно ясна представа за фактите и цифрите.
Когато започнах работа в София обсъдих всичко това с г-жа Славка Бозукова Бозукава и г-н Божидар Ботев. Сега съм благодарен да го кажа и пред по-широка аудитория. Един от основните приоритети, върху които работим в България, е да се увеличават туристическия омен и инвестиции в България. България има огромен потенциал в това отношение. През миналата година зимният туризъм от турска страна се е увиличил с 60 процента. Все повече турци идват да карат ски тук в българските курорти. Но за по-нататъшното развитие е необходимо да се развива инфраструктурата и особено пътищата. И ние ще работим за това. Искам да спомена и за полетите, които Турските авиолинии вече извършват до Варна. Мисля, че това има голямо значение за българското Черноморие.
Петролните ни бани са уникални в света
Емил Каримов,
посланик на Азербайджан
Отношенията между Азербайджан и България се развиват изключително успешно. Исторически Азербайджан се е развивал като петролна страна. Но нашият петрол има и лечебни свойства.Затова и защото България е важна за Азербайджан не само в туризма, искам да направя няколко предложения за туризъм в Азербайджан. В град Нафталан има прекрасни условия за нефтени бани, които единствено в света лекуват много кожни заболявания, включително псориазис. В Азербайджан в Нахичеванската автономна република се намира уникалната в света Лечебница Дуздаг, където се лекуват бронхиални заболявания. Интерес за българските туристи представляват и морските курорти на Азербайджан, планинските курорти и ски центрове в Гусар и Габала. На българските туристи ще им е интересно да се запознаят с лечебните растения и билки в Аербайджан, да участват във винени турове, конен туризъм, запознаване с оригиналните азербайджански килими, фолклор, приложни изкуства и кулинария.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
