Страх от съкращения в 20 завода в Европа

Бъдещето на PSA Group e с много неизвестни, смятат анализатори

Страх от съкращения в 20 завода в Европа | StandartNews.com

В началото на март френската PSA Group, производител на колите "Пежо" и "Ситроен", придоби от американската компания "Дженеръл Мотърс" (GM) бранда "Опел" и британската му версия "Воксъл" (Vauxhall). Сделката е за 2,2 млрд. евро. Тя превръща PSA Group във вторият най-голям производител на автомобили в Европа след "Фолксваген" с 16% пазарен дял.

"Убедени сме, че Opel/Vauxhall ще има значителен успех с наша подкрепа", коментира изпълнителният директор на PSA Group Карлуш Тавареш. С продажбата на заводите си "Дженеръл Мотърс" напуска европейския пазар. GM отчете за 2016 г. загуба от 257 млн. долара от европейските си операции. Това беше 17-та поредна година на загуби за американската компания в Европа, като от 2000 г. досега общата сума на загубите е 15 млрд. долара. За "Опел" в Европа работят общо около 38 000 души. Затова още преди сключването на сделката възникнаха притеснения на политици и профсъюзи, че компанията, в която френската държава контролира 14%, може да съкрати служители и работници.
Какво следва след сделката? Този въпрос все още е с редица неизяснени. Но по всичко изглежда, че пътят на PSA Group няма да е лесен и дори вероятно ще е болезнен, смята експертът Хенрик Боме - автор на "Дойче веле".
Разбираемо е, че всички участници в сделката я представиха като крачка към по-силна позиция на пазара, казва експертът. Изпълнителният директор на GM Мари Бара е доволна, че най-накрая американската компания е успяла да се отърве от своето "проблемни дете" в Европа. През последните години GM не веднъж правеше опит да продаде "Опел". През 2012 г. GM водеше преговори за това с "Фолксваген".
След сделката PSA Group разполага с общо 20 завода в Европа. За производител, който иска да разширява обема на продукцията си, това е добре, но ако заводите са високо ефективни. Засилването на ефективността е важна цел на групата, казва Карлуш Тавареш. 58-годишният португалец преструктурира PSA Group през 2011 г., когато компанията изпадна в дълбока криза. Тогава той уволни 30 000 работници. Затова и сред служителите на "Опел" вече циркулира слух, че новият им шеф ще съкрати на първо време 8000 от тях. Ако това се случи, това ще е значително орязване на щата от общо 38 000 работници на "Опел" в Европа, 19 000 от които са в Германия.

Производителят на коли
започва с шевни машини

Компанията "Опел", която френският автомобилен гигант PSA Group погълна, е стара германска марка. Историята й започва през 60-те години на 19-ти век, напомня "Дойче веле". Тогава шлосерът Адам Опел решава да започне бизнес. В изоставен обор на радния му град Рюселсхайм, недалеч от Франкфурт на Майн се захваща с производството на шевни машини. Женитбата с дъщеря на фабрикант му осигурява средства за разширяване на бизнеса. По-късно петимата му синове го подтикват да започне да произвежда и велосипеди.
През 1889 г., три години след смъртта на Адам Опел, наследниците му насочват фирмата към автомобилостроенето. Производството бързо се разраства. По време на Първата световна война "Опел" създава главно автобуси и камиони. След края на войната производството е спряно по нареждане на окупационните сили. Едва през 1927 г. "Опел" възобновява работа, като започва да прави малки товарни автомобили.
Връзката на "Опел" с американците е на повече от 100 години. Малко преди Голямата депресия от края на 1920-те години "Опел" е най-големият автомобилопроизводител в Германския райх. 44% от всички произведени автомобили в страната са от тази марка. Поради задаващата се криза обаче братята Вилхелм и Фридрих Опел продават голяма част от фирмените си дялове на американския автомобилен концерн "Дженеръл Мотърс", който до 1931 г. придобива изцяло "Опел". Американците плащат за фирмата над 33 млн. щатски долара, което е огромна сума за онова време. Братята Опел остават в надзора на концерна, а Фридрих, който е и шеф на Управителния съвет, успява да опази името "Опел".
Първоначално оборотът пада, макар че над три четвърти от целия германски автомобилен износ през 1931 г. е производство именно на "Опел". В средата на 1930-те години за съвсем кратко време са продадени над 65 000 автомобила от модела "Опел P4", окачествен по-късно като първата "народна кола" (на немски - фолксваген).
Забележително е, че до началото на 1940-те години, тоест и след избухването на Втората световна война, американците печелят добре от "Опел", включително след като по нареждане на нацисткия режим производството все повече се пренасочва към военна техника.
"Дженеръл Мотърс" не се отказва от високите печалби чак до декември 1941 г., когато Хитлер обявява война на САЩ. Едва тогава фирмените връзки с американците са прекъснати.
В края на 1948 г. "Дженеръл Мотърс" отново поема ръководството в "Опел". Възобновено е производството на предвоенни модели като "Кадет" и "Олимпия", после удря часът на "Опел Рекорд", а накрая идват и големите и по-скъпи модели "Капитан", "Адмирал" и "Дипломат".
Разцветът на "Опел" продължава до 1970-те години. Концернът е вторият по големина германски автомобилен производител след "Фолксваген", а в някои сегменти е дори водещ на пазара. С близо 60 000 служители "Опел" постига през 1972 г. годишен оборот от 6,5 млрд. германски марки. След това обаче нещата тръгват надолу. Втората петролна криза между 1980 и 1982 г. удря "Опел" особено силно. Предприемат се строги мерки за икономии, което обаче се отразява негативно както на качеството на продукцията, така и на реномето на фирмата. Американският мениджмънт се оказва неспособен да овладее кризата, а лошата моделна политика ускорява западането. През 2006 г. в заводите на "Опел" в Рюселсхайм, Бохум, Кайзерслаутерн и Айзенах работят около 27 000 служители - с близо 20 000 по-малко, отколкото 10 години по-рано.
През 2009 г., когато "Дженеръл Мотърс" е тежко засегнат от световната финансова и икономическа криза, "Опел" разработва план за отделяне от концерна-майка. През лятото на 2009 г. германската държава, засегнатите провинции, "Дженеръл Мотърс" и американското финансово министерство се споразумяват с австрийско-канадския "Магна" за спасителна програма. През ноември 2009 г. "Дженеръл Мотърс" все пак решава да задържи "Опел". Но през 2016 г. започва началото на края. Планът за оздравяване не успява да спаси "Опел", а "Дженеръл Мотърс" отчита 257 млн. евро загуба. Година по-рано загубите са били още по-големи - 813 млн. долара.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай