Проф. Николай Вълканов: Протести не се правят, когато държавата работи

В бюджет'2018 правителството е отговорило на всички очаквания на синдикатите, не разбирам какво иска КНСБ

Проф. Николай Вълканов: Протести не се правят, когато държавата работи | StandartNews.com

- Проф. Вълканов, вчера сутринта КНСБ и КТ "Подкрепа" поканиха работодатели на работна закуска. За какво беше срещата, какво се случи на нея?

- Бяха поканили определени работодатели, с които имат по-дългогодишни взаимоотношения. Целта беше, според мен, да чуят какво мислят работодателите от отделни предприятия. Защото, знаете, КНСБ обяви протест за 27 октомври. Хубавото е, че "Подкрепа" се разграничи от него. Като представител на работодателска организация - председател на Минно-геоложката камара и заместник-председател на КРИБ, ясно подчертах, че протести не се правят, когато в една държава всичко върви добре. Протести се правят, когато има проблеми за решаване. В бюджет'2018 правителството е отговорило на абсолютно всички очаквания на синдикатите - и за увеличение на заплатите в държавната сфера, и по отношение на здравеопазването. В образованието има изключително сериозни ангажименти. В момента има ръст на производството, има увеличение на средната работна заплата, увеличение на минималната заплата, увеличение на пенсии. В такъв момент да тръгнеш да протестираш, е абсурдно.

- С какъв аргумент излезе КНСБ?
- Председателят на КНСБ Пламен Димитров ми е приятел, между другото. Точно затова си позволих да отида и да му кажа очи в очи, че не е редно да се правят протести сега, че не е време за тях. В момента това се използва от политически сили. Опасно е да се политизира.

- По кои други теми говорихте?
- Спорът между работодатели и синдикати за клас прослужено време, а също така и минималните осигурителни прагове. Обясних, че всъщност клас прослужено време съществува само на хартия. Всеки, когато отива на работа, се договаря за какво ще получава чиста сума. А не брутната, нито от какво се получава тя. Хората казват: идвам на работа, искам заплата 1000 или 3000 лева, как се формира тя - няма значение. Още повече, че клас прослужено време няма в половината държава.

Служителите от държавната администрация нямат прослужено време. Това същестувва само в частния сектор. Не е нужно да се води спор по този въпрос, той е излишен. Но най-важното, което обясних на тази среща е, че преди да се говори за увеличение на заплатата, трябва да се говори за производителност и за инвестиции. Защото заплата е функция от нещо свършено, а не просто нещо, което се дава. И за да има високи заплати, както е в нашия бранш, минно-добивния, трябва да имаш висока производителност.

В нашия бранш заплатите са най-високи в страната. Средната достига 1700 лв. Но производителността е 13-15 %, а не 3-4 или 2-3. При нас има най-много инвестиции, над милиард. Така се постига високо заплащане. Имаме миньори, които получават по 3, по 4 хиляди лева. Но това възнаграждение е заработено, не просто определено от някого. Не може само да искаме увеличение на заплатите без да правим сметка за производителност, за инвестиции, за развитие.

- Това обаче повдига най-болния за бизнеса въпрос - липсата на качествено подготвена работна ръка.
- Да, това също бе тема, която обсъдихме. Синдикатите признаха проблема. Казаха, че не са против да бъде отворен пазарът за внос на определени специалисти от Македония, Молдова, Украйна, има достатъчно кандидати, които могат да запълнят тази дупка. Защото ние на практика нямаме безработица. Имаме хора, които не искат да работят. Този 5-6-7 %, колкото се брои безработицата по отделни места, са хората, които просто не искат да работят.

Това се случи на тази закуска - разговор очи в очи, в който да се каже кой какво прави, защо го прави, къде са пропуските. Дано да има полза от тази среща. Дано КНСБ и лично г-н Димитров да е разбрал, че все пак работодателите искат да работим спокойно. Искаме в държавата да няма напрежение, искаме да не се създава суматоха. Пак казвам, че държавата работи много добре в този период, изключително добре.

- Показателно за това е икономическият ръст, който за поредна година е рекорден.
- Точно така. Имаме невероятна банкова система, в банките има страшно много пари. Ако имаш добри проекти - финансират те. Има много европейски фондове, от които фирмите могат да усвояват пари. Всичко работи. Европейските фондове работят, държавата работи. Просто условията са отлични, стига да искаш да работиш.

- Какъв е ръстът в минната индустрия, как се развива тя?
- Минната индустрия работи в изпреварване. Ние от години наред инвестираме страшно много, над милиард последните 4-5 години, може би дори милиард и 200-300 милиона.

- Това са повече български или повече външни инвестиции?
- Всички са български. Дори и фирмата да се води немска, тя инвестира средствата си в България. Когато казваме, че няма чужди инвестиции, трябва да помним, че нашата индустрия е 1/2 с чужди инвеститори, но те са български дружества, работят в България, плащат си данъците в България и затова ги възприемаме като български. Много са примерите, които мога да дам за много успешни инвестиции. Но както казах, производителността при нас е много висока - 13-15%. А в последните години в "Горубсо-Мадан" и "Горубсо-Златоград" имахме по 30 % производителност. Това са световни рекорди.
- Правителството осигурява историческите 624 милиона за образователна инфраструктура. Как тя може да бъде изпълненасъс съдържание, за да се реши този наистина огромен за бизнеса проблем липсата на работна сила?

- В университетите бизнесът добре работи и постига целите си за осигуряване на кадри с висше образование. Сключват се предварителни договори, има стипендии, стажантски програми, инвестиции в самите университети - в зали, в техника, в технологии. В средното образование ние пак сме пионери. Още преди няколко години създадохме паралелки за минната индустрия в Пирдоп, Панагюрище, Мадан, където се обучават стотици деца. Но, работниците, дали ще са миньори или ще имат други специалности, трябва да се обучават в техникумите. Държавата прави доста в това отношение, и законодателно, и финансово, за да се откриват професионални паралелки и да се обучават деца, които един ден ще могат да работят. Защото, примерно, в България няма стругари, няма заварчици. Липсва този тип кадри, които се произвеждаха по-рано от техникумите. Сега се произвеждат в паралелки по дуалното обучение.

- Как оценявата проекта за бюджет през 2018?
- Възприемам го много добре, той отговаря на нашите очаквания. Едва ли синдикатите биха имали основание да се притесняват или да са недоволни, тъй като този бюджет максимално удовлетворява очакванията им. Не казвам исканията, а очакванията на синдикатите.

- Защо четирите национално представителни организации на работодателите поискахте оставката на Бисер Петков заради несъгласуването на минималния осигурителен праг и минимална работна заплата от 510 лв.?
- Ние не сме против минималния осигурителен праг. Напротив, ние най-много искаме. Защото тогава сивата икономика ще бъде сложена в неравностойно положение. Но той трябва да се определи по формула. Нека тази формула да се обсъди в Тристранната комисия, където участват работодатели, синдикати и правителство. И да се одобри. Лично за мен това няма значение, защото ние нямаме хора на минимален осигурителен праг. В повечето фирми в КРИБ е така - нямаме работещи на минимална заплата или просто са много малко. Но все пак трябва да има някакъв ред. Работодателските организации са готови за диалог. Доказали сме го.
Екатерина Николова

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай